WEB юридическа кантора

WEB юридическа кантора е проект на неправителствената организация Програма Правна помощ. Целта е предоставяне на безплатна правна помощ чрез изготвяне на писмена юридическа консултация по конкретен правен казус. В сайта на организацията също така са поместени и бланки и процедури, касаещи комуникацията на гражданите с различни институции, както и общите условия на повечето доставчици на комунални услуги.

  • Кой може да получи правна помощ: представители на социално уязвими групи, а именно – етнически малцинства; хора, живеещи в бедност (доход на член от домакинството по-малък или равен на 300 лв./мес.); безработни; хронично болни; нетрудоспособни и хора с увреждания; самотни родители; бременни жени; многодетни семейства с 3 или повече деца; деца, лишени от родителска грижа (вкл. и настанени в институции); бежанци; жертви на насилие; хора с ограничен достъп до публични услуги; изолирани групи.
  • Каква правна помощ се предоставя: писмена юридическа консултация по конкретен проблем, свързан с правата и задълженията на гражданите, попадащи в изброените уязвими групи, съобразно действащото законодателство. При наличие на съпътстващи документи, те се изпращат в електронен вид заедно с молбата за правна помощ.  
  • Как се получава правна помощ: попълва се форма за запитване (намира се тук). Избира се по кой проект е запитването (в случая - Web юридическа кантора), имената на питащия, кратко описание на казуса, телефон и имейл за връзка. При необходимост се прикачат и съпътстващи документи. След получаване на запитването от юридическата кантора изпращат за попълване Молба-образец за предоставяне на безплатна правна консултация. В случай, че питащият попада в някоя от изброените уязвими групи, консултацията се получава в срок от 14 дни, считано от датата на първоначалното запитване. Възможно е също така изпращане на запитването и по имейл.
  • Плаща ли се: правната помощ е безплатна.

Гражданско сдружение ДНЕС

Гражданско сдружение ДНЕС е движение, чиято основна цел е да отстоява интересите и правата на гражданите и да разрешава конкретните им проблеми. Сдружението си партнира с множество НПО, доброволчески организации и обществени личности с активна гражданска позиция. Една от успешно реализираните инициативи е изграждането в цялата страна на мрежа от приемни за граждани, където юристи доброволци оказват безплатна правна помощ и консултации. Списък с адресите на приемните и контактна информация може да бъде намерен тук.

  • Кой може да получи правна помощ: всички граждани без ограничения.
  • Каква правна помощ се предоставя: безплатни правни консултации по казуси, касаещи некоректно поведение на монополни дружества и фирми от сферата на услугите (ВиК, ЕРП, мобилни оператори, интернет доставчици, кабелни оператори, туроператори, транспортни компании и т.н.); взаимоотношения с банки и застрахователни дружества; пътно-транспортни произшествия; трудови злополуки; трудово-правни спорове; проблеми с НЗОК; обезщетения по ЗОДОВ; имотни измами; корупция.
  • Как се получава правна помощ: необходимо е посещение или свързване по телефон с координатора или отговорника за приемната в съответния град и споделяне на казуса. Юристи доброволци съдействат за решаването му. Приемните са отворени за не по-малко от пет часа дневно от понеделник до петък (препоръчително е да се направи телефонно обаждане преди посещение).
  • Плаща ли се: правната помощ е безплатна.

В последно време все по-често получаваме запитвания от длъжници в просрочие за съдействие в комуникацията им с кредиторите. За съжаление, в повечето случаи спорът вече е стигнал до съд и длъжникът вече има нужда не от комуникационна помощ, а от добър адвокат (който обичайно не може да си позволи). Растящият брой на тези питания напоследък ни замисли в посока по какъв начин длъжниците биха могли да получат безплатна правна консултация. В този текст се ще се опитаме да дадем информация за съществуващите възможности. Не претендираме за изчерпателност и ще се радваме на допълнителна информация, която също да включим.

Национално бюро за правна помощ

От 2006 г. в България работи Националното бюро за правна помощ - независим държавен орган, който предоставя безплатно юридическо съдействие на определени групи лица и при определени условия. Намира се в София на ул. Развигор №1, телефонът за връзка е +359 2 8193200.

  • Кой може да получи правна помощ: социално слаби физически лица, лица, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги, приемни семейства или семейства на роднини и близки, при които е настанено дете по реда на закона за закрила на детето, домове за възрастни хора, центрове за рехабилитация и социална интеграция на хора с увреждания , центрове за временно настаняване на бездомни хора. От безплатната правна помощ не мога да се възползват еднолични търговци, юридически лица и търговски дружества.
  • Каква правна помощ се предоставя: консултация за постигане на споразумение преди завеждане на делото или за завеждане на дело; подготовка на документи за завеждане на дело; защита от адвокат по вече образувано в съда дело ; защита от адвокат при задържане от органите на МВР. Правната помощ се предоставя както за наказателни, граждански и административни дела, така и за имуществени и трудови спорове, спорове за собственост, за дължими суми и за издръжки.
  • Как се получава правната помощ: в случай че търсещият помощ не е ответник по вече започнало дело, молбата се адресира до Националното бюро , като се прилагат съответните документи, удостоверяващи, че лицето има право на безплатна помощ . Ако търсещият помощ е ответник по дело, тогава молбата се адресира до съответния съд. Образци на документите и указания за попълването им могат да бъдат намерени тук. След одобряване на молбата, търсещият помощ може да избере адвокат от Националния регистър за правна помощ (адвокатите са подредени по населени места, като има и контактна информация за връзка с тях). При специфични казуси, търсещите помощ могат да поискат съдействие от съответната адвокатска колегия, която да ги насочи към конкретен адвокат. Реалната правна помощ се оказва от избрания адвокат.
  • Плаща ли се: правната помощ е безплатна, но се предоставя само на лицата, които отговарят на условията.
  • Други важни особености: правната помощ не включва плащането на съдебни и други такси. Ако търсещият помощ загуби делото или бъде осъден, той трябва да заплати разноските по възнаграждението на адвоката. На адреса на Бюрото в София няма адвокати, които да дават консултации.

Национален телефон за правна помощ – 0700 18 250

Националният телефон за правна помощ е услуга на Националното бюро за правна помощ, финансирана по проект за достъп на уязвими групи граждани до правна помощ, финансиран с подкрепата на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014. Представлява гореща телефонна линия с национално покритие за първична правна помощ.

  • Кой може да получи правна помощ: всеки гражданин може да получи безплатен правен съвет от опитни адвокати.
  • Каква правна помощ се предоставя: правните съвети са по гражданскоправни, административни и наказателни въпроси. Правна помощ не се предоставя по търговски и данъчни въпроси.
  • Как се получава правна помощ: телефонът работи от 09,00 до 17,00 ч. всеки делничен ден и се обслужва от юристи от Националното бюро за правна помощ, съвместно с адвокати от Софийска адвокатска колегия. Една консултация е с продължителност от 20 минути, а с цел гарантиране на качеството на предоставяната услуга и подобряване на обслужването, разговорите се записват.
  • Плаща ли се: правната помощ е безплатна, заплаща се само стойността на разговора, в зависимост от тарифния план.

Следва продължение…

последна промяна Сряда, 12 Ноември 2014г.

Хипотеза 6: Средностатистическия потребител – или поне ниско-рисковия такъв – при наличие на таван на лихвите ще получава по-евтини кредити

Няма доказателства, които да потвърждават тази хипотеза – нивата на лихвите се определят както от рестрикциите, така и от множество макроикономически фактори. От друга страна реалната цена, заплащана от потребителите в страни с таван на лихвите обичайно е същата като преди въвеждането на рестрикцията или дори по-висока. Това, което се наблюдава в България от юли насам не е изключение – базови параметри на кредитите, които съставляват реалната потребителската стойност на кредитните продукти, се обособяват в отделен, втори продукт, който клиентът трябва да заплати, ако иска да ползва. Имам предвид следното: според проучването на Моите пари причините, поради които хората избират кредитите от небанкови институции са бързината при отпускане, малкото документи и опростената процедура и факта, че получаването на заема се случва значително по-бързо, отколкото в банките. В момента повечето небанкови институции предлагат бързото одобрение, опростената процедура и други стандартни преди условия като допълнителни пакети, които потребителите могат да закупят (в противен случай получаването на кредит се оказва бавно и мъчително). В този смисъл средностатистическия заемател, които иска да полза пълната функционалност на кредита не плаща по-малко, даже напротив.

Хипотеза 7: Въвеждането на таван на лихвите води до допълнителни такси, с които кредитодателите компенсират приходите си

Несъмнено вярно, защото в страните, в които има таван на лихвите изобилстват допълнителните такси, глоби, неустойки и дължими плащания, които попадат извън регулацията на закона, тъй като част от тях са доброволни (като таксата за бързо одобрение, таксата за липса на гарант и т.н.) или наказателни при определено поведение (забава на плащане, непредоставяне на определени документи в срок и т.н.). В крайна сметка именно това е и резултата от промените в Закона за потребителските кредити – заеми, които не вършат работа на никого плюс допълнителни плащания, които попадат извън ГПР, за да стане заемът ползваем и значителни санкции и глоби, т.е. кредитирането вече е напълно непрозрачно и кредитополучателят няма никаква представа колко ще върне в края на периода.

Хипотеза 8: Таванът на лихвите пречи на интеграцията на пазара на потребителски кредити

Всъщност невярно – това, което възпрепятства интеграцията е наличието на различни регулации – както с таван, така и без, както и различните видове тавани (по отношение на лихвения процент, на начина на изчисляване, на другите параметри на кредита и т.н.) в различните страни. При наличие на единна регулация – независимо дали с или без таван – интеграцията би била възможна много по-лесно.   Според компаниите, които предоставят кредити, както потребителските организации хипотезата е вярна – именно регулациите на лихвения процент пречат на свободното предоставяне на потребителски кредити в различни страни от ЕС.

Хипотеза 9: Таванът на лихвите ограничава конкуренцията на пазара на потребителски кредити

Наскоро публикуван доклад за конкуренцията в сектора на скъпите кредити във Великобритания сочи, че пазарът не е конкурентен поради ниските нива на търсене. В същото време Великобритания е страна без таван на лихвите, но пък със значителна конкуренция в банковия сектор. Към настоящия момент няма данни, които да подкрепят горното твърдение.

Хипотеза 10: Наличието на таван на лихвите събира всички лихвени проценти на пазара на нивото на регулацията

Данните по отношение на това твърдение се оказват противоречиви – наблюдава се както унифициране на нивата, така и разлики в определени пазарни сегменти. Оказва се, че водещи фактори са от една страна вида на рестрикцията (динамична ли е и с какво е обвързана), а от друга – конкурентните нива на съответния пазар (т.е. до колко кредитодателите са склонни да ползват цената като конкурентно предимство).

Ако обобщим всичко, написано до тук, обичайно (и доказано с данни от страните в ЕС) при въвеждане на таван на лихвите се случват следните неща: 1) достъпът на определени групи потребители до кредитни услуги се ограничава, което резултира в просрочия другаде и бум на нелегалното кредитиране, 2) намалява разнообразието от кредитни продукти, между които потребителите да избират и 3) кредиторите обичайно променят кредитните продукти по начин, който да изпълнява целите на първоначалния им бизнес модел. Струва ми се, че обществената дискусия тези последствия приемливи ли са за българския потребител и българското общество като цяло тепърва предстои.

<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
Страница 1 от 18

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 20 грузински тетри

Грузински тетри

Гърбовете на всички грузински монети с изключение на юбилейните са еднакви и изобразяват borjgali – грузински символ на слънцето. Около него са изписани годината на сечене и Република Грузия на грузински и английски.

Купюрите от 1, 2, 5, 10 и 20 тетри са направени от посребрена неръждаема стомана, а монетата от 50 тетри – от позлатена. Паричните единици лари и тетри (1 лара = 100 тетри) са въведени през 1995 г., като заместват купоните използвани в продължение на две години след премахването на руската рубла през 1993 г.