Дълговете на фирмите

Оценката на обема на междуфирмените дългове винаги е била спорна и цифрите от различни източници се разминават. През 2016 г. според Асоциацията на колекторските агенции в България междуфирмената задлъжнялост се е увеличила с 20% спрямо същия период на предходната година. Според данни на EOS 30% от фактурите се просрочват, като средният период на разплащане достига до 28 дни след падежа на фактурата. Това е снимка отвън и на нея се виждат просрочия, все повече възприемани като нормална част от бизнеса, а не като аномалия.

От гледна точка на фирмите, обаче, се наблюдава и още една интересна тенденция – все повече нефинансови компании внедряват вътрешни процеси за управление и събиране на вземанията си. Според данните от проучване, проведено от НеоКолект над 70% от фирмите имат конкретна и реално приложима система от действия, които се предприемат при просрочване на задължение и тази система не е само хронологично базирана. Това е индикатор, че стартират процеси в самите фирми по намаляване на задлъжнялостта без оглед на общата икономическа обстановка (и очакването на чудодейна промяна, след която всички ще имат пари и ще се разплатят). Прогнозите са през 2017-та тези процеси да се задълбочат (резултатите от проучването ще бъдат публикувани в края на февруари 2017 г.).

Тенденцията за ръст на междуфирмените дългове е характерна за целия ЕС. Някои анализатори са на мнение, че причината е в твърде евтините пари. Заради ниските лихви по кредитите фирми, които са пазарно неефективни и при по-голям конкурентен натиск биха фалирали, продължават да имат достъп до заеми и по този начин губещата им дейност продължава, генерирайки още дълг или използвайки приходите за погасяване на стари дългове, най-вече към банки вместо за разплащане към доставчици или за инвестиции в развитие. В България част от пазара е политически разпределен и до известна степен зависим от плащания от държавата или от ЕС, което прави опашката на междуфирмената задлъжнялост още по-дълга и невлияеща се от пазарните механизми.

Предизвикателствата, свързани със събиране по отношение на междуфирмените дългове ще са свързани най-вече със създаването и успешното внедряване на компактен и ефективен процес за управление на вземанията в компании, които са специализирани в друга област. Дали компаниите ще изберат пътя на опита и грешките или ще се обърнат към специалисти с компетентност по събиране тепърва ще разберем.

Голямата рамка

Post-truth политическиs дебат не би трябвало да има връзка с дейностите по събиране на вземания, но на практика се оказва обратното. В българската политика въпросите, свързани с кредити и дългове все по-често се вадят на преден план и се предлагат популистки решения, които създават съответната емоционална реакция в обществото без оглед на фактите. Пример за това е въвеждането на тавана на лихвите по потребителските кредити. Обосновката за промените в закона е единствено и само емоционална, въпреки че фактите показват, че нито една от популистките цели не се изпълнява с такава мярка, даже напротив – ситуацията на потребителите на такива кредити се влошава. В периода около предходните избори се говореше за закон за личните фалити (отново много емоционално и без никаква връзка със съществуващите подобни практики по света), а сега на дневен ред е арбиртражът като начин за бързо и независимо от неефективната съдебна система решаване на спорове, свързани със задължения (омбудсманът има някои странни идеи в тази посока и ги споделя активно с медиите).

Предвид, че в началото на пролетта предстоят парламентарни избори, е вероятно някой аспект от темата за дълговете отново да е обект на политическо говорене. Опитът до момента сочи, че фокус е демонизиране на кредитиращите компании и събирачите на дългове за сметка на политическите „спасители“, които биха отървали длъжниците от мъките, стига да получат необходимите гласове. Предизвикателствата пред компаниите в такава ситуация ще са свързани с намиране на вярната реакция и избор между рационалността и емоциите. Предварителната подготовка за кризисна комуникация, обаче, върши работа във всички случаи.

 

Следва продължение... Кой събира дълговете или какво предстои на пазара на труда и какво да очакваме от събирачите на вземания през 2017-та?

последна промяна Петък, 10 Февруари 2017г.

Парите са евтини и достъпни

В последно време много се обсъжда все по-неравномерното разпределение на богатството или как става така, че богатите стават по-богати, а бедните все по-бедни. Всъщност в основата е един друг проблем – че икономиките се възстановяват от кризата от преди няколко години доста по-бавно от очакваното (а тя засегна в много голяма степен предимно средната класа и бедните). България не прави изключение, още повече, че тук съществуват и известен брой забавящи растежа предимно политически фактори. Правителствата, разбира се, вземат мерки за стимулиране на икономиките. Тези мерки обикновено са два вида – монетарни (като намаляване на лихвите, за да се улесни достъпа до пари и респективно - инвестициите) и фискални (свързани най-вече с размера на данъците и облагането). До момента светът набляга на монетарните мерки, въпреки настояванията на председателя на Европейската централна банка Марио Драги за преход към фискални такива поради липсата на очаквания ефект.

Какво се случва в България? Обявеният от БНБ основен лихвен процент към 01 януари 2017 г. е 0,00%. Статистиките показват, че лихвите по всички видове кредити намаляват през последните три години. Най-значим е спада при кредитите за фирми (средно с 1,5% по-ниски от 2015-та и почти 2% надолу спрямо 2014-та) и ипотечните кредити за физически лица (средно с 0,8% по-ниско от 2015-та и с 1,6% по-надолу от 2014-та)[1], а лихвите по потребителските кредити са почти без промяна спрямо 2015 г., но нивата са под тези от 2014-та година. Заключението тук е, че лихвите би трябвало да стимулират ползването на кредити.

Вторият фактор, който трябва да се вземе под внимание е обемът на кредитите, защото лихвените нива сами по себе си не означават повече реално взети заеми. Към края на септември 2016 г. кредитите към предприятия и домакинства нарастват с 0,8% спрямо предходното тримесечие, но намаляват с 2,4%[2] спрямо същия период на 2015 г. Към юни 2016 г. намалението е както спрямо март, така и спрямо юни 2015 г. Обяснението е свързано със стрес тестовете на банковата система, които се проведоха в средата на миналата година. В следствие на тях от една страна се наблюдаваше моментно намаляване на кредитите, а от друга – стартираха процеси по разчистване на необслужваните заеми. Прогнозите са ефектът от тестовете да се разсее и банковото кредитиране да продължи да нараства в периода 2017-2018 в диапазона 1-2% за фирмените кредити и 2-3% за заемите към домакинствата[3].

Понеже фокусът ни е събиране на вземания, последният фактор е как се изплащат взетите кредити. Необслужваните кредити стабилно намаляват в периода от септември 2014 до момента. Всъщност от септември 2014 г. до март 2016 г. необслужваните кредити са намалели с 5% и периодът приключва с 20,28%[4]. Следващите две тримесечия на 2016 г. са значителна аномалия, защото към края на септември необслужваните заеми са едва 17,6%. Според анализатори причината е свързана отново със стрес тестовете и с желанието на банките да демонстрират „чисти“ портфейли. След оценката на качеството на активите някои банки получиха препоръки за промяна на квалификацията на някои „редовни“ кредити, така че прогнозата е за моментен ръст на процента необслужвани кредити и дългосрочната тенденция за бавно намаляване с около 1% на година да се запази.

Ако обобщим всичко казано до тук, кредитите ще стават по-достъпни, кредитирането ще се увеличава и необслужваните заеми също ще растат, макар и с по-малки темпове. Казано по друг начин, заетите със събиране на вземания ще стават макар и бавно все по-заети. Предизвикателствата пред занимаващите се със събиране на вземания през тази година ще са свързани най-вече с ефективността и ефикасността на съществуващите процеси, като не се очакват пикове с ръст на дълговете, но не се очаква и рязък спад на обемите.

Новите играчи

Всъщност става въпрос за познати играчи, които са все по-значими на пазара на кредити - небанковите финансови институции. Те около 160 компании, които – въпреки мрачните прогнози от момента, в който беше приет тавана на лихвите – остават относително устойчив брой. Интересното тук е, че обемът кредити, отпуснат от тях расте с по 5% на годишна база – от 1,87 млрд. лв. в края на 2012 г. до 2,26 млрд. лв. в началото на 2016 г. В същото време обемът необслужвани кредити за същия период намалява значително – 27,17% в края на 2012 г. до 20,26%[5] в началото на 2016 г. Обяснение може да се търси в различни посоки. От една страна бързите кредити са значително по-достъпни, дори и при влошена кредитна история. България е на челните места в ЕС по свръхзадлъжнялост, което превръща тези кредити в единствен източник на пари в ситуации на форсмажор за почти 1/3 от домакинствата. Осъзнаването на този факт ги прави значително по-стриктни при обслужването на заемите. Друга възможна причина е структурата и начина на управление на небанковите финансови институции. Те за значително по-гъвкави от банките, а някои от тях активно прилагат системи за събиране на вземания, характерни за микрофинансиращите организации (още от Grameen bank те се славят като изключително ефективни и в същото време защитаващи интересите на клиентите и формиращи дългосрочна лоялност към компанията-кредитор).

Още едно възможно обяснение за намаляващите необслужвани заеми е зараждащият се вторичен пазар на кредити в България. Все повече небанкови финансови институции прибягват до продажба на пакети от необслужвани вземания на компании, специализирани в областта на управлението и събирането на просрочия. През 2016 г. обемът продадени вземания е нараснал три пъти спрямо 2015 г.(от 221 млн. лв. на 609 млн. лв.)[6]. Това отново се обяснява с активността на банките в следствие на стрес тестовете. Тенденцията е този пазар тепърва да се развива и да обхване и част от междуфирмената задлъжнялост.

Имайки предвид, че през 2017-та дълговете за събиране ще растат, предизвикателствата пред занимаващите се със събиране ще са свързани с натиск за повишаване на ефективността на събиране както в ранни, така и в късни фази на просрочията. Необходимостта от резултати в ранните етапи е за да не се продават големи като обеми портфейли, а в късните – за да могат купувачите на вземания да развиват успешно дейността си. Всичко това е свързано от една страна със самия процес, а от друга – с хората, които събират и сякаш най-сериозната задача ще бъде изграждането и задържането на екипи от компетентни колектори.

 

Следва продължение… Какво се случва с дълговете на фирмите?

 


[1] Източник:БНБ

[2] Източник: БНБ

[3] Капитал, октомври 2016, Кредитирането в България ще нарасне с 2-3% догодина

[4] Източник: БНБ

[5] Източник: БНБ

[6] http://www.mediapool.bg по данни на Асоциация на колекторските агенции в България

последна промяна Петък, 10 Февруари 2017г.

Когато 2016-та приключи сякаш много хора си отдъхнаха с облекчение и на преден план излезе надеждата, че през следващата година все по-объркания и объркващ свят, в който живеем ще се подреди. Реалността, обаче, е предимно причинно-следствена и въпреки, че емоциите са все по-значим фактор в икономиката и политиката, въз основа на данни до момента могат да се правят прогнози за предстоящото през 2017-та. Това ще направим и в този текст – ще очертаем основните предизвикателства и тенденции пред сектора събиране на вземания в България през настоящата година.

Светът, в който живея

Въпреки, че фокусът на темата е локален, страната ни е част от Европа и света и глобалните тенденции по отношение на икономиката, политиката и обществата няма как да не дадат отражение и у нас. От 2002-ра насам в началото на всяка година Световният икономически форум публикува годишния си Доклад за глобалните рискове. В тазгодишното издание на първите пет места на най-значимите рискове от гледна точка на вероятност да се реализират попадат екстремните климатични събития, миграцията, природните бедствия, мащабните терористични атаки и значими инциденти, свързани с кражба на данни (за пръв път от 2014-та насам технологичен риск попада в челната петица). Основните предизвикателства през 2017-та според Доклада са в няколко насоки.

От икономическа гледна точка в следствие на нарастващия дисбаланс при разпределението на богатствата и благата на преден план излизат необходимостта от възстановяване на икономическия растеж в комбинация с нуждата от преосмисляне и промяна в модела на пазарния капитализъм. Поляризацията в обществата и нарастващата роля на национализма налагат осъзнаване и справяне с нарастващата нужда от идентичност и растящата значимост на общностите от различен характер. Не на последно място икономиката тепърва ще трябва да се справя с последствията от развитието на технологиите (въпреки популистките твърдения, за периода от 1997 до 2007 86% от изгубените работни места в САЩ са в следствие на повишаване на продуктивността и автоматизация на работните процеси[1]).

В полето на политиката като основно предизвикателство се налага т.нар. post-truth политически дебат. Всъщност когато се ползва този термин, става въпрос за ситуация, в която обективните факти имат по-малка тежест при формирането на мнението на обществото в сравнение с отправяните емоционални апели и личните им убеждения и предразсъдъци. Пак към политиците се адресира въпроса за осигуряване на социална защита – както на уязвими групи (например пенсионерите в условия на демографски срив), така и на икономически активни субекти като „еднократните работещи“, например (става въпрос за хора, работещи по конкретни проекти, чиято заетост приключва с края на проекта и чиито спорадични доходи са пречка при създаване на семейство и деца, покупка на жилище, преживяване на периоди на безработица или здравословни проблеми и т.н.).

В областта на технологиите на преден план излизат регулациите – намирането на баланс между свръх регулацията в някои отрасли (като биотехнологиите, например) и почти пълната липса на такава в други (като изкуствения интелект и социалните мрежи).

Какво означава всичко това за сектора на събирането на вземания в България?

 

Следва продължение… Колко струват парите и кои са новите играчи?

 


[1] WEF, The Global Risk Report 2017

последна промяна Петък, 10 Февруари 2017г.
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
Страница 1 от 19

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 1 латвисйски лат

Латвийски лат

Към настоящия момент с обръщение са монети от 1 лат с 15 различни дизайна: снежен човек, коледна елха, традиционен латвийски хляб, борова шишарка и т.н. Върху една от тях е изобразена мравка. Мравките са ципокрили насекоми, които имат особено сложен социален живот, свързан с различни форми на комуникация. Счита се, че при мравките са се оформили три касти – работници, войници и майки. Общуват с помощта на феромони – мирисови знаци, които оставят след себе си и предизвикват генетично закодирани реакции у другите мравки. Американските листорезни мравки култивират в мравуняка определен вид гъбички като са в състояние да отделят клетките на гъбичките и изкуствено да ги стимулират към делене. В състояние са дори ги разменят с други семейства мравки, които не спадат към сходен на техния вид.