Кой събира дълговете?

В хода на работата ни с различни организации – от банки пред небанкови финансови институции до търговски компании – ни прави впечатление, че рано или късно се появява темата за липсващите служители. Общото впечатление е, че има осезаема нужда от хора, които да заемат свободни работни места в отделите и звената по събиране на вземания, но наемането и задържането им става все по-трудно.

Какво всъщност се случва на пазара на труда и какво да очакваме от събирачите на вземания през 2017-та? По официални данни свободните работни места растат непрекъснато от 2013 г. до сега, а безработицата трайно намалява (от 13,8% през първото тримесечие на 2013 г. до 7% към края на декември 2016 г.)[1]. Къде са хората е един логичен въпрос. Оказва се, че част от тях са напуснали страната. От 2010 г. до момента броят трайно напуснали България расте непрекъснато (с едно изключение – 2011 г.), като ръстът на 2014-та спрямо 2013-та е с над 50%[2]. През 2015-та тенденцията се запазва, а за 2016 г. още няма публикувани данни. Най-големия обем заминаващи е във възрастовата група от 24 до 44 години – най-активната възраст от гледна точка на труд и заетост. Причините за емиграция са свързани с корупцията, липсата на реформи и на възможности за равен старт, използването на властта като средство за набавяне на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси[3]. Според оценките на Световната банка в последните 15 години над 100 хил. квалифицирани и образовани българи трайно са се изселили от страната. Прогнозата е тази тенденция да се задълбочи сред образованите и квалифицираните.

Положението сред тези, които остават (и които се очаква да бъдат новите попълнения на пазара на труда) не е много розово. Безработицата е най-висока при тези на възраст до 24 години (18%), последвана от 7,6% безработни при до 34 годишните. За сравнение – безработицата при следващата възрастова група (до 44 годишните) е едва 5,6%[4]. Заключението е, че младежите не работят.

Възможна причина е изключително ниското им ниво на компетентност и квалификация. Директен индикатор за това какво излиза от образователната система са резултатите от теста PISA (Програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Става въпрос за периодично международно стандартизирано оценяване на учениците, което мери качеството на образованието в отделните държави. Провежда се на период от три години и обхваща три области: четене, математика и природни науки. Въведен е през 90-те години и до момента са оценени над 1 млн. ученици. В края на миналата година бяха публикувани резултати и данните за България са трагични. Четивно неграмотните (т.е. не могат да разберат смисъла на прочетеното) български ученици са 41,5%. Математически неграмотните (т.е. не разбират математически задачи в контекст) са 42%, а функционално неграмотните по природни науки (т.е. нямат адекватни познания, с които да обяснят научни факти) са 38%. 30% от българите въобще не достигат минималното ниво на теста (за сравнение – средно за ОИСР е 13%). Сравнено с останалите държави от ЕС, България заема последно и предпоследно място в трите области. Дотук с нагласата, че младите хора ще направят нещо смислено за себе си и за тази държава.

Друга възможна причина за младежката безработица, която все пак дава известна надежда е свързана с поколенческите различия. Младежите на възраст до 24 години принадлежат на поколението на т.нар. милениуми, които тепърва излизат на пазара на труда и чието поведение в работна среда доста се различава от това на предшествениците им. Те се мотивират от различни (често непознати за ръководителите им) фактори, имат различна нагласа към правила и авторитети, учат по различен начин, изграждат различни отношения в екипите, имат различна нагласа към развитието и кариерното израстване. И често пъти именно тези поколенчески особености са в основата на значителното текучество в компаниите в тази възрастова група.

Ако обобщим – хората, с които дълговете трябва да се събират в бъдеще имат пропуски в образованието, трудни са за управление и мотивацията им за работа е спорна. Предизвикателствата пред компаниите в тази област са най-много. Как да наемем подходящ служител за събиране, как да го обучим (и какво най-вече да включва това обучение, предвид образователните пропуски), как да го управляваме и как да го задържим на работа ще бъдат най-съществените въпроси през 2017-та. На фона на глобалната тенденция за нужда от идентичност и усещане за общност, на преден план излиза и предизвикателството компаниите да дадат отговор на тази нужда на служителите си

 

Следва продължение – Има ли още новини?

 


[1] Източник: НСИ

[2] Източник: НСИ

[3] Дойче Веле – Доклад на Световната банка за слабия растеж и неравномерното разпределение на благата в България

[4] Източник: НСИ

Дълговете на фирмите

Оценката на обема на междуфирмените дългове винаги е била спорна и цифрите от различни източници се разминават. През 2016 г. според Асоциацията на колекторските агенции в България междуфирмената задлъжнялост се е увеличила с 20% спрямо същия период на предходната година. Според данни на EOS 30% от фактурите се просрочват, като средният период на разплащане достига до 28 дни след падежа на фактурата. Това е снимка отвън и на нея се виждат просрочия, все повече възприемани като нормална част от бизнеса, а не като аномалия.

От гледна точка на фирмите, обаче, се наблюдава и още една интересна тенденция – все повече нефинансови компании внедряват вътрешни процеси за управление и събиране на вземанията си. Според данните от проучване, проведено от НеоКолект над 70% от фирмите имат конкретна и реално приложима система от действия, които се предприемат при просрочване на задължение и тази система не е само хронологично базирана. Това е индикатор, че стартират процеси в самите фирми по намаляване на задлъжнялостта без оглед на общата икономическа обстановка (и очакването на чудодейна промяна, след която всички ще имат пари и ще се разплатят). Прогнозите са през 2017-та тези процеси да се задълбочат (резултатите от проучването ще бъдат публикувани в края на февруари 2017 г.).

Тенденцията за ръст на междуфирмените дългове е характерна за целия ЕС. Някои анализатори са на мнение, че причината е в твърде евтините пари. Заради ниските лихви по кредитите фирми, които са пазарно неефективни и при по-голям конкурентен натиск биха фалирали, продължават да имат достъп до заеми и по този начин губещата им дейност продължава, генерирайки още дълг или използвайки приходите за погасяване на стари дългове, най-вече към банки вместо за разплащане към доставчици или за инвестиции в развитие. В България част от пазара е политически разпределен и до известна степен зависим от плащания от държавата или от ЕС, което прави опашката на междуфирмената задлъжнялост още по-дълга и невлияеща се от пазарните механизми.

Предизвикателствата, свързани със събиране по отношение на междуфирмените дългове ще са свързани най-вече със създаването и успешното внедряване на компактен и ефективен процес за управление на вземанията в компании, които са специализирани в друга област. Дали компаниите ще изберат пътя на опита и грешките или ще се обърнат към специалисти с компетентност по събиране тепърва ще разберем.

Голямата рамка

Post-truth политическиs дебат не би трябвало да има връзка с дейностите по събиране на вземания, но на практика се оказва обратното. В българската политика въпросите, свързани с кредити и дългове все по-често се вадят на преден план и се предлагат популистки решения, които създават съответната емоционална реакция в обществото без оглед на фактите. Пример за това е въвеждането на тавана на лихвите по потребителските кредити. Обосновката за промените в закона е единствено и само емоционална, въпреки че фактите показват, че нито една от популистките цели не се изпълнява с такава мярка, даже напротив – ситуацията на потребителите на такива кредити се влошава. В периода около предходните избори се говореше за закон за личните фалити (отново много емоционално и без никаква връзка със съществуващите подобни практики по света), а сега на дневен ред е арбиртражът като начин за бързо и независимо от неефективната съдебна система решаване на спорове, свързани със задължения (омбудсманът има някои странни идеи в тази посока и ги споделя активно с медиите).

Предвид, че в началото на пролетта предстоят парламентарни избори, е вероятно някой аспект от темата за дълговете отново да е обект на политическо говорене. Опитът до момента сочи, че фокус е демонизиране на кредитиращите компании и събирачите на дългове за сметка на политическите „спасители“, които биха отървали длъжниците от мъките, стига да получат необходимите гласове. Предизвикателствата пред компаниите в такава ситуация ще са свързани с намиране на вярната реакция и избор между рационалността и емоциите. Предварителната подготовка за кризисна комуникация, обаче, върши работа във всички случаи.

 

Следва продължение... Кой събира дълговете или какво предстои на пазара на труда и какво да очакваме от събирачите на вземания през 2017-та?

последна промяна Сряда, 01 Март 2017г.

Парите са евтини и достъпни

В последно време много се обсъжда все по-неравномерното разпределение на богатството или как става така, че богатите стават по-богати, а бедните все по-бедни. Всъщност в основата е един друг проблем – че икономиките се възстановяват от кризата от преди няколко години доста по-бавно от очакваното (а тя засегна в много голяма степен предимно средната класа и бедните). България не прави изключение, още повече, че тук съществуват и известен брой забавящи растежа предимно политически фактори. Правителствата, разбира се, вземат мерки за стимулиране на икономиките. Тези мерки обикновено са два вида – монетарни (като намаляване на лихвите, за да се улесни достъпа до пари и респективно - инвестициите) и фискални (свързани най-вече с размера на данъците и облагането). До момента светът набляга на монетарните мерки, въпреки настояванията на председателя на Европейската централна банка Марио Драги за преход към фискални такива поради липсата на очаквания ефект.

Какво се случва в България? Обявеният от БНБ основен лихвен процент към 01 януари 2017 г. е 0,00%. Статистиките показват, че лихвите по всички видове кредити намаляват през последните три години. Най-значим е спада при кредитите за фирми (средно с 1,5% по-ниски от 2015-та и почти 2% надолу спрямо 2014-та) и ипотечните кредити за физически лица (средно с 0,8% по-ниско от 2015-та и с 1,6% по-надолу от 2014-та)[1], а лихвите по потребителските кредити са почти без промяна спрямо 2015 г., но нивата са под тези от 2014-та година. Заключението тук е, че лихвите би трябвало да стимулират ползването на кредити.

Вторият фактор, който трябва да се вземе под внимание е обемът на кредитите, защото лихвените нива сами по себе си не означават повече реално взети заеми. Към края на септември 2016 г. кредитите към предприятия и домакинства нарастват с 0,8% спрямо предходното тримесечие, но намаляват с 2,4%[2] спрямо същия период на 2015 г. Към юни 2016 г. намалението е както спрямо март, така и спрямо юни 2015 г. Обяснението е свързано със стрес тестовете на банковата система, които се проведоха в средата на миналата година. В следствие на тях от една страна се наблюдаваше моментно намаляване на кредитите, а от друга – стартираха процеси по разчистване на необслужваните заеми. Прогнозите са ефектът от тестовете да се разсее и банковото кредитиране да продължи да нараства в периода 2017-2018 в диапазона 1-2% за фирмените кредити и 2-3% за заемите към домакинствата[3].

Понеже фокусът ни е събиране на вземания, последният фактор е как се изплащат взетите кредити. Необслужваните кредити стабилно намаляват в периода от септември 2014 до момента. Всъщност от септември 2014 г. до март 2016 г. необслужваните кредити са намалели с 5% и периодът приключва с 20,28%[4]. Следващите две тримесечия на 2016 г. са значителна аномалия, защото към края на септември необслужваните заеми са едва 17,6%. Според анализатори причината е свързана отново със стрес тестовете и с желанието на банките да демонстрират „чисти“ портфейли. След оценката на качеството на активите някои банки получиха препоръки за промяна на квалификацията на някои „редовни“ кредити, така че прогнозата е за моментен ръст на процента необслужвани кредити и дългосрочната тенденция за бавно намаляване с около 1% на година да се запази.

Ако обобщим всичко казано до тук, кредитите ще стават по-достъпни, кредитирането ще се увеличава и необслужваните заеми също ще растат, макар и с по-малки темпове. Казано по друг начин, заетите със събиране на вземания ще стават макар и бавно все по-заети. Предизвикателствата пред занимаващите се със събиране на вземания през тази година ще са свързани най-вече с ефективността и ефикасността на съществуващите процеси, като не се очакват пикове с ръст на дълговете, но не се очаква и рязък спад на обемите.

Новите играчи

Всъщност става въпрос за познати играчи, които са все по-значими на пазара на кредити - небанковите финансови институции. Те около 160 компании, които – въпреки мрачните прогнози от момента, в който беше приет тавана на лихвите – остават относително устойчив брой. Интересното тук е, че обемът кредити, отпуснат от тях расте с по 5% на годишна база – от 1,87 млрд. лв. в края на 2012 г. до 2,26 млрд. лв. в началото на 2016 г. В същото време обемът необслужвани кредити за същия период намалява значително – 27,17% в края на 2012 г. до 20,26%[5] в началото на 2016 г. Обяснение може да се търси в различни посоки. От една страна бързите кредити са значително по-достъпни, дори и при влошена кредитна история. България е на челните места в ЕС по свръхзадлъжнялост, което превръща тези кредити в единствен източник на пари в ситуации на форсмажор за почти 1/3 от домакинствата. Осъзнаването на този факт ги прави значително по-стриктни при обслужването на заемите. Друга възможна причина е структурата и начина на управление на небанковите финансови институции. Те за значително по-гъвкави от банките, а някои от тях активно прилагат системи за събиране на вземания, характерни за микрофинансиращите организации (още от Grameen bank те се славят като изключително ефективни и в същото време защитаващи интересите на клиентите и формиращи дългосрочна лоялност към компанията-кредитор).

Още едно възможно обяснение за намаляващите необслужвани заеми е зараждащият се вторичен пазар на кредити в България. Все повече небанкови финансови институции прибягват до продажба на пакети от необслужвани вземания на компании, специализирани в областта на управлението и събирането на просрочия. През 2016 г. обемът продадени вземания е нараснал три пъти спрямо 2015 г.(от 221 млн. лв. на 609 млн. лв.)[6]. Това отново се обяснява с активността на банките в следствие на стрес тестовете. Тенденцията е този пазар тепърва да се развива и да обхване и част от междуфирмената задлъжнялост.

Имайки предвид, че през 2017-та дълговете за събиране ще растат, предизвикателствата пред занимаващите се със събиране ще са свързани с натиск за повишаване на ефективността на събиране както в ранни, така и в късни фази на просрочията. Необходимостта от резултати в ранните етапи е за да не се продават големи като обеми портфейли, а в късните – за да могат купувачите на вземания да развиват успешно дейността си. Всичко това е свързано от една страна със самия процес, а от друга – с хората, които събират и сякаш най-сериозната задача ще бъде изграждането и задържането на екипи от компетентни колектори.

 

Следва продължение… Какво се случва с дълговете на фирмите?

 


[1] Източник:БНБ

[2] Източник: БНБ

[3] Капитал, октомври 2016, Кредитирането в България ще нарасне с 2-3% догодина

[4] Източник: БНБ

[5] Източник: БНБ

[6] http://www.mediapool.bg по данни на Асоциация на колекторските агенции в България

последна промяна Петък, 10 Февруари 2017г.
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
Страница 1 от 19

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 1 латвисйски лат

Латвийски лат

Към настоящия момент с обръщение са монети от 1 лат с 15 различни дизайна: снежен човек, коледна елха, традиционен латвийски хляб, борова шишарка и т.н. Върху една от тях е изобразена мравка. Мравките са ципокрили насекоми, които имат особено сложен социален живот, свързан с различни форми на комуникация. Счита се, че при мравките са се оформили три касти – работници, войници и майки. Общуват с помощта на феромони – мирисови знаци, които оставят след себе си и предизвикват генетично закодирани реакции у другите мравки. Американските листорезни мравки култивират в мравуняка определен вид гъбички като са в състояние да отделят клетките на гъбичките и изкуствено да ги стимулират към делене. В състояние са дори ги разменят с други семейства мравки, които не спадат към сходен на техния вид.