Има ли още новини?

Както една чаша е наполовина празна или пълна в зависимост от гледната точка, така и технологиите могат да бъдат добра или лоша новина. Общата тенденция е внедряване на технологични решения, които в голяма част от случаите заменят човешката дейност. Според доклад на McKinesy от 2015 г. 45% от активностите в организациите могат да бъдат автоматизирани, стига компаниите да решат това. Общо взето решението често се свежда до съпоставка между цената на инвестицията и наличността, качеството и цената на човешките ресурси. При състоянието на трудовия пазар тук, е доста вероятно за определени повтарящи и не изискващи специфични качества дейности да се потърси технологично решение. В областта на събиране на вземания това са активности най-вече в ранните етапи на просрочията, когато комуникацията с клиентите е по-скоро информативна, отколкото убеждаваща. Въпреки апокалиптичните прогнози за роботи, които вършат човешката работа, обаче, остават множество дейности, които не могат да бъдат автоматизирани. От гледна точка на събиране на вземания това са преговорите за достигане до решение за плащане. В кой момент започват тези преговори е възможно да се определи в следствие на алгоритъм за сегментация, но самата комуникация е практически невъзможно да се прехвърли към машини, колкото и умни да са те. За успешното извършване на тази дейност от хора, обаче, вече са необходими качества и умения, различни от търсените до момента. Става въпрос за способността да се види и анализира голямата картина (конкретното плащане не е изолиран проблем от гледна точка на длъжника, а има последствия във всички аспекти на живота му), емпатия (решенията на хората стават все повече емоционално повлияни и само рационалния подход се проваля във всички области), умения за намиране на решение на комплекси проблеми и творчески подход към дейността. За съжаление тези умения до момента не са били на фокус и вероятността трудовия пазар да предложи хора с подобна компетентност не е голяма. Предизвикателството пред компаниите ще е как да развият тези умения у хората, които се занимават със събиране на вземания и как след това да ги задържат на работа.

В заключение и като противовес на новите тенденции е време за клише. Всъщност думата е френска и означава гравюра или текст върху метал или дърво, която служи за многократно отпечатване в книгопечатането. Има две клишета, които описват предстоящата година. Едното е изказване на Конфуций, който също е живял в размирен период – проклятие е да живееш в интересни времена. Другото е пак източно – че йероглифът за криза и възможност е един и същ. Че времената са интересни, спор няма. Какво ще направим междувременно, обаче, зависи от нас.

Кой събира дълговете?

В хода на работата ни с различни организации – от банки пред небанкови финансови институции до търговски компании – ни прави впечатление, че рано или късно се появява темата за липсващите служители. Общото впечатление е, че има осезаема нужда от хора, които да заемат свободни работни места в отделите и звената по събиране на вземания, но наемането и задържането им става все по-трудно.

Какво всъщност се случва на пазара на труда и какво да очакваме от събирачите на вземания през 2017-та? По официални данни свободните работни места растат непрекъснато от 2013 г. до сега, а безработицата трайно намалява (от 13,8% през първото тримесечие на 2013 г. до 7% към края на декември 2016 г.)[1]. Къде са хората е един логичен въпрос. Оказва се, че част от тях са напуснали страната. От 2010 г. до момента броят трайно напуснали България расте непрекъснато (с едно изключение – 2011 г.), като ръстът на 2014-та спрямо 2013-та е с над 50%[2]. През 2015-та тенденцията се запазва, а за 2016 г. още няма публикувани данни. Най-големия обем заминаващи е във възрастовата група от 24 до 44 години – най-активната възраст от гледна точка на труд и заетост. Причините за емиграция са свързани с корупцията, липсата на реформи и на възможности за равен старт, използването на властта като средство за набавяне на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси[3]. Според оценките на Световната банка в последните 15 години над 100 хил. квалифицирани и образовани българи трайно са се изселили от страната. Прогнозата е тази тенденция да се задълбочи сред образованите и квалифицираните.

Положението сред тези, които остават (и които се очаква да бъдат новите попълнения на пазара на труда) не е много розово. Безработицата е най-висока при тези на възраст до 24 години (18%), последвана от 7,6% безработни при до 34 годишните. За сравнение – безработицата при следващата възрастова група (до 44 годишните) е едва 5,6%[4]. Заключението е, че младежите не работят.

Възможна причина е изключително ниското им ниво на компетентност и квалификация. Директен индикатор за това какво излиза от образователната система са резултатите от теста PISA (Програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Става въпрос за периодично международно стандартизирано оценяване на учениците, което мери качеството на образованието в отделните държави. Провежда се на период от три години и обхваща три области: четене, математика и природни науки. Въведен е през 90-те години и до момента са оценени над 1 млн. ученици. В края на миналата година бяха публикувани резултати и данните за България са трагични. Четивно неграмотните (т.е. не могат да разберат смисъла на прочетеното) български ученици са 41,5%. Математически неграмотните (т.е. не разбират математически задачи в контекст) са 42%, а функционално неграмотните по природни науки (т.е. нямат адекватни познания, с които да обяснят научни факти) са 38%. 30% от българите въобще не достигат минималното ниво на теста (за сравнение – средно за ОИСР е 13%). Сравнено с останалите държави от ЕС, България заема последно и предпоследно място в трите области. Дотук с нагласата, че младите хора ще направят нещо смислено за себе си и за тази държава.

Друга възможна причина за младежката безработица, която все пак дава известна надежда е свързана с поколенческите различия. Младежите на възраст до 24 години принадлежат на поколението на т.нар. милениуми, които тепърва излизат на пазара на труда и чието поведение в работна среда доста се различава от това на предшествениците им. Те се мотивират от различни (често непознати за ръководителите им) фактори, имат различна нагласа към правила и авторитети, учат по различен начин, изграждат различни отношения в екипите, имат различна нагласа към развитието и кариерното израстване. И често пъти именно тези поколенчески особености са в основата на значителното текучество в компаниите в тази възрастова група.

Ако обобщим – хората, с които дълговете трябва да се събират в бъдеще имат пропуски в образованието, трудни са за управление и мотивацията им за работа е спорна. Предизвикателствата пред компаниите в тази област са най-много. Как да наемем подходящ служител за събиране, как да го обучим (и какво най-вече да включва това обучение, предвид образователните пропуски), как да го управляваме и как да го задържим на работа ще бъдат най-съществените въпроси през 2017-та. На фона на глобалната тенденция за нужда от идентичност и усещане за общност, на преден план излиза и предизвикателството компаниите да дадат отговор на тази нужда на служителите си

 

Следва продължение – Има ли още новини?

 


[1] Източник: НСИ

[2] Източник: НСИ

[3] Дойче Веле – Доклад на Световната банка за слабия растеж и неравномерното разпределение на благата в България

[4] Източник: НСИ

Дълговете на фирмите

Оценката на обема на междуфирмените дългове винаги е била спорна и цифрите от различни източници се разминават. През 2016 г. според Асоциацията на колекторските агенции в България междуфирмената задлъжнялост се е увеличила с 20% спрямо същия период на предходната година. Според данни на EOS 30% от фактурите се просрочват, като средният период на разплащане достига до 28 дни след падежа на фактурата. Това е снимка отвън и на нея се виждат просрочия, все повече възприемани като нормална част от бизнеса, а не като аномалия.

От гледна точка на фирмите, обаче, се наблюдава и още една интересна тенденция – все повече нефинансови компании внедряват вътрешни процеси за управление и събиране на вземанията си. Според данните от проучване, проведено от НеоКолект над 70% от фирмите имат конкретна и реално приложима система от действия, които се предприемат при просрочване на задължение и тази система не е само хронологично базирана. Това е индикатор, че стартират процеси в самите фирми по намаляване на задлъжнялостта без оглед на общата икономическа обстановка (и очакването на чудодейна промяна, след която всички ще имат пари и ще се разплатят). Прогнозите са през 2017-та тези процеси да се задълбочат (резултатите от проучването ще бъдат публикувани в края на февруари 2017 г.).

Тенденцията за ръст на междуфирмените дългове е характерна за целия ЕС. Някои анализатори са на мнение, че причината е в твърде евтините пари. Заради ниските лихви по кредитите фирми, които са пазарно неефективни и при по-голям конкурентен натиск биха фалирали, продължават да имат достъп до заеми и по този начин губещата им дейност продължава, генерирайки още дълг или използвайки приходите за погасяване на стари дългове, най-вече към банки вместо за разплащане към доставчици или за инвестиции в развитие. В България част от пазара е политически разпределен и до известна степен зависим от плащания от държавата или от ЕС, което прави опашката на междуфирмената задлъжнялост още по-дълга и невлияеща се от пазарните механизми.

Предизвикателствата, свързани със събиране по отношение на междуфирмените дългове ще са свързани най-вече със създаването и успешното внедряване на компактен и ефективен процес за управление на вземанията в компании, които са специализирани в друга област. Дали компаниите ще изберат пътя на опита и грешките или ще се обърнат към специалисти с компетентност по събиране тепърва ще разберем.

Голямата рамка

Post-truth политическиs дебат не би трябвало да има връзка с дейностите по събиране на вземания, но на практика се оказва обратното. В българската политика въпросите, свързани с кредити и дългове все по-често се вадят на преден план и се предлагат популистки решения, които създават съответната емоционална реакция в обществото без оглед на фактите. Пример за това е въвеждането на тавана на лихвите по потребителските кредити. Обосновката за промените в закона е единствено и само емоционална, въпреки че фактите показват, че нито една от популистките цели не се изпълнява с такава мярка, даже напротив – ситуацията на потребителите на такива кредити се влошава. В периода около предходните избори се говореше за закон за личните фалити (отново много емоционално и без никаква връзка със съществуващите подобни практики по света), а сега на дневен ред е арбиртражът като начин за бързо и независимо от неефективната съдебна система решаване на спорове, свързани със задължения (омбудсманът има някои странни идеи в тази посока и ги споделя активно с медиите).

Предвид, че в началото на пролетта предстоят парламентарни избори, е вероятно някой аспект от темата за дълговете отново да е обект на политическо говорене. Опитът до момента сочи, че фокус е демонизиране на кредитиращите компании и събирачите на дългове за сметка на политическите „спасители“, които биха отървали длъжниците от мъките, стига да получат необходимите гласове. Предизвикателствата пред компаниите в такава ситуация ще са свързани с намиране на вярната реакция и избор между рационалността и емоциите. Предварителната подготовка за кризисна комуникация, обаче, върши работа във всички случаи.

 

Следва продължение... Кой събира дълговете или какво предстои на пазара на труда и какво да очакваме от събирачите на вземания през 2017-та?

последна промяна Сряда, 01 Март 2017г.
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
Страница 1 от 20

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 1 новозеландски долар

Новозеландски долар

Птицата, изобразена върху монетата от един новозеландски долар е киви – националният символ на страната. Самото име на птицата е от маорски произход (kē'wē) и с него е наречена най-дребната безкрила птица, съществуваща в наши дни. След кондора кивито е птицата с най-силно обоняние. За първи път изображението на птицата се появява в края на 19 век върху новозеландски полкови значки. През 1886 г. то е поставено върху значките на батальона на Южен Кентърбъри, а през 1887 г. върху пушките на доброволците от Хейстингс. Във Фландрия по време на Първата световна война, названието "киви" става нарицателно за новозеландската армия. По настоящем "киви" се наричат всички жители на Нова Зеландия.