K2_ITEMS_FILTERED_BY_DATE Октомври 2014

Хипотеза 6: Средностатистическия потребител – или поне ниско-рисковия такъв – при наличие на таван на лихвите ще получава по-евтини кредити

Няма доказателства, които да потвърждават тази хипотеза – нивата на лихвите се определят както от рестрикциите, така и от множество макроикономически фактори. От друга страна реалната цена, заплащана от потребителите в страни с таван на лихвите обичайно е същата като преди въвеждането на рестрикцията или дори по-висока. Това, което се наблюдава в България от юли насам не е изключение – базови параметри на кредитите, които съставляват реалната потребителската стойност на кредитните продукти, се обособяват в отделен, втори продукт, който клиентът трябва да заплати, ако иска да ползва. Имам предвид следното: според проучването на Моите пари причините, поради които хората избират кредитите от небанкови институции са бързината при отпускане, малкото документи и опростената процедура и факта, че получаването на заема се случва значително по-бързо, отколкото в банките. В момента повечето небанкови институции предлагат бързото одобрение, опростената процедура и други стандартни преди условия като допълнителни пакети, които потребителите могат да закупят (в противен случай получаването на кредит се оказва бавно и мъчително). В този смисъл средностатистическия заемател, които иска да полза пълната функционалност на кредита не плаща по-малко, даже напротив.

Хипотеза 7: Въвеждането на таван на лихвите води до допълнителни такси, с които кредитодателите компенсират приходите си

Несъмнено вярно, защото в страните, в които има таван на лихвите изобилстват допълнителните такси, глоби, неустойки и дължими плащания, които попадат извън регулацията на закона, тъй като част от тях са доброволни (като таксата за бързо одобрение, таксата за липса на гарант и т.н.) или наказателни при определено поведение (забава на плащане, непредоставяне на определени документи в срок и т.н.). В крайна сметка именно това е и резултата от промените в Закона за потребителските кредити – заеми, които не вършат работа на никого плюс допълнителни плащания, които попадат извън ГПР, за да стане заемът ползваем и значителни санкции и глоби, т.е. кредитирането вече е напълно непрозрачно и кредитополучателят няма никаква представа колко ще върне в края на периода.

Хипотеза 8: Таванът на лихвите пречи на интеграцията на пазара на потребителски кредити

Всъщност невярно – това, което възпрепятства интеграцията е наличието на различни регулации – както с таван, така и без, както и различните видове тавани (по отношение на лихвения процент, на начина на изчисляване, на другите параметри на кредита и т.н.) в различните страни. При наличие на единна регулация – независимо дали с или без таван – интеграцията би била възможна много по-лесно.   Според компаниите, които предоставят кредити, както потребителските организации хипотезата е вярна – именно регулациите на лихвения процент пречат на свободното предоставяне на потребителски кредити в различни страни от ЕС.

Хипотеза 9: Таванът на лихвите ограничава конкуренцията на пазара на потребителски кредити

Наскоро публикуван доклад за конкуренцията в сектора на скъпите кредити във Великобритания сочи, че пазарът не е конкурентен поради ниските нива на търсене. В същото време Великобритания е страна без таван на лихвите, но пък със значителна конкуренция в банковия сектор. Към настоящия момент няма данни, които да подкрепят горното твърдение.

Хипотеза 10: Наличието на таван на лихвите събира всички лихвени проценти на пазара на нивото на регулацията

Данните по отношение на това твърдение се оказват противоречиви – наблюдава се както унифициране на нивата, така и разлики в определени пазарни сегменти. Оказва се, че водещи фактори са от една страна вида на рестрикцията (динамична ли е и с какво е обвързана), а от друга – конкурентните нива на съответния пазар (т.е. до колко кредитодателите са склонни да ползват цената като конкурентно предимство).

Ако обобщим всичко, написано до тук, обичайно (и доказано с данни от страните в ЕС) при въвеждане на таван на лихвите се случват следните неща: 1) достъпът на определени групи потребители до кредитни услуги се ограничава, което резултира в просрочия другаде и бум на нелегалното кредитиране, 2) намалява разнообразието от кредитни продукти, между които потребителите да избират и 3) кредиторите обичайно променят кредитните продукти по начин, който да изпълнява целите на първоначалния им бизнес модел. Струва ми се, че обществената дискусия тези последствия приемливи ли са за българския потребител и българското общество като цяло тепърва предстои.

Публикувано в Статии

Когато през март 2014 г. парламентът гласува промените в Закона за потребителския кредит, с които въведе таван на лихвите, Георги Кадиев – инициаторът на рестрикциите – гордо заяви „Това засяга тези кожодерски фирми за бързи кредити, които в много чести случаи стигат и до 100% на месец. (…) В момента спираме това нещо”. Днес, три месеца след влизането в сила на промените се оказва, че 1) никой нищо не спря и 2) бързите кредити продължават да са все така търсени в определен пазарен сегмент. Давам си сметка, че за г-н инициатора и другарите му концепцията за свободен пазар, в който вида на продуктите и цената им се определя от търсенето и потребителите е идеологически неприемлива, но вярвам, че са грамотни хора (т.е. поне могат да четат). Именно затова е озадачаващо защо, предлагайки (и приемайки) тези промени, те не се запознаха с резултатите от пространното Изследване на ограниченията по лихвените проценти в ЕС (iff/ZEW (2010): Study on interest rate restrictions in the EU, Final Report for the EU Commission DG Internal Market and Services, Project No. ETD/2009/IM/H3/87,Brussels/Hamburg/Mannhei). В него група икономисти и юристи от водещи европейски университети и институти правят сравнителен анализ на съществуващите практики по отношение на ограничаването на лихвените проценти, както от правна, така и от социално-икономическа гледна точка. Оказва се, че няма еднозначен отговор на въпроса печелят ли потребителите при въвеждане на подобни рестрикции. В настоящия текст ще разгледаме основните хипотези, свързани с въвеждането на таван на лихвите и какво установява изследването по отношение на достоверността им.

Хипотеза 1: Въвеждането на таван на лихвите ограничава достъпа до кредити, особено при потребителите с ниски доходи

Статистическите данни, както и резултатите от проучването, проведено за целите на изследването с участието на експерти от всички страни-членки на ЕС, 20 компании-кредитодатели, 34 асоциации на кредиторите, 47 потребителски организации и 44 публични организации потвърждават тази хипотеза. Което, впрочем, е логично – потребителите с ниски доходи са по-рискови, т.е. рисковият компонент в цената на кредита е по-голям, а оттам и цената е по-висока. Казано по друг начин, те могат да получат кредит само ако лихвата е над определено ниво. При наличие на таван на лихвите, при това не особено висок, те просто не получават кредит (законодателно все още частните компании не са принудени да предоставят кредити на всички поискали, но кой знае…).

В същото време проучване на сайта Моите пари от преди година установи, че в България т.нар. бързи кредити най-често се ползват за покриване на непредвидени разходи (често медицински), плащане на сметки за комунални услуги, ремонтни дейности и семейни събития. Оттук възниква логичния въпрос: в такава ситуация – внезапни медицински разходи, висока сметка за ток или парно, погребение и т.н. - заемателите отказват ли се от ползване на кредит или търсят пари от нерегулирани източници, каквито са лихварите? И защо се получи така, че господа законодателите не се сетиха, че широко отварят вратата на незаконното лихварство и тласкат сериозна част от населението натам?

Хипотеза 2: Таванът на лихвите води до намаляване на обема на отпуснатите потребителски кредити

Това твърдение се оказва невярно, защото данните сочат, че „скъпите“ кредити, които са обичайните засегнати от въвеждането на таван на лихвите, съставляват малка част от общия пазар на потребителски кредити. В държави като Германия и Полша се наблюдава ръст на пазара на кредитите след въвеждането на тавана, докато само в Дания пазарът се свива, което предполага изследване и на влиянието и на други фактори там.

Хипотеза 2а: Когато няма таван на лихвите, на пазара има повече различни кредитни продукти

Изследването установява, че хипотезата е вярна: пазарите, които не са ограничени с таван на лихвите разполагат с повече видове кредити, включително и скъпи кредити, което позволява на потребителите да избират с оглед на нуждите и възможностите си за погасяване. Връзката, обаче, тук не е правопропорционална, а влияят и други фактори като отношение на населението към кредитите като цяло и зрелостта на пазара. Пример за силно влияние на първия фактор е Белгия, където традиционно на кредитирането несе гледа с добро око, което води до ниски ниво на наситеност на пазара на потребителски кредити, а пример за второто - за нов пазар, който от скоро е отворен за кредитиране и поради това разнообразието не е голямо - е Чехия. Връзката между обема и разнообразието на т.нар. неконвенционални кредити (заемите до заплата, sms кредитите и т.н.) и тавана на лихвите е значително по-пряка – на пазарите с рестрикции има значително по-малък избор от тези традиционно по-скъпи заеми. В последно време се наблюдава промяна на параметрите на някои от тези продукти с цел адаптиране към пазари с лихвен таван – пример за това са „светкавичните“ заеми (Flietskredie) в Холандия.

Хипотеза 3: Таванът на лихвите води до забави на други плащанията (например на комунални услуги)

Тази хипотеза е свързана с неотложността или високия приоритет на разхода, за който не могат да се осигурят свежи пари под формата на кредит. Предполага се, че в такава ситуация евентуалният кредитополучател преразпределя наличните суми и това води до забава по други плащания, които той също дължи (най-често на сметки за комунални услуги). Изследването, обаче, не открива еднозначна връзка между двете събития – в определени държави това наистина се случва (например в Холандия), докато в други не се наблюдава (например Полша). Вероятното обяснение за противоречивите данни е, че в различните страни забавите по комуналните сметки имат различни последствия от една страна, а от друга – обичайно предоставящите ги компании са частни и процесът им по събиране на вземания е ефективен. Обичайно ръст на просрочия към други доставчици се наблюдава непосредствено след въвеждане на таван на лихвите и при условие, че той води до ограничаване на достъпа до кредити за потребители с ниски доходи.

Хипотеза 4: Таванът на лихвите води до значително по обем незаконно кредитиране

В рамките на изследването се разглеждат два източника на информация по отношение на незаконно предоставяните кредити. Първият е доклад от 2004 г. със спорна според авторите на цитираното изследване методология за събиране на данните, според който във Франция и Германия (страни с таван на лихвите) два до три пъти повече кредитополучатели с ниски доходи са били в контакт с незаконни кредитори в сравнение с Англия (страна без лихвени рестрикции по това време). Вторият източник са резултатите от проучването сред кредиторите и потребителските организации и според него хипотезата е вярна само по отношение на потенциалните кредитополучатели, които имат ниски доходи. В  България основните потребители на т.нар. "бързи" кредити са именно хора с ниски доходи (според данните на Моите пари - домакинства с доходи между 500 лв. и 1000 лв.), което означава, че след въвеждането на рестрикциите се очаква бум на незаконното кредитиране, а оттам - и незаконните практики по събиране на просрочени вземания по тях.

Хипотеза 5: Липсата на таван на лихвите води до свръхзадлъжнялост

Оказва се, че няма връзка между наличието на таван на лихвите и нивата на свръхзадлъжнялост. При сериозна регулация на нивата на лихвите в Италия 16% от всички домакинства и 29% от тези с ниски доходи са свръхзадлъжнели, а в Холандия при същите условия нивата са съответно 4% и 14%. При практически липсваща регулация в Испания свръхзадлъжнели са само 7% от домакинствата и 11% от бедните такива. България – за всеобща изненада – води класацията по свръхзадлъжнялост в ЕС – у нас 35% от всички домакинства и 49% от домакинствата с ниски доходи са свръхзадлъжнели. До тук с мита, българите не ползват заеми.

Следва продължение...

Публикувано в Статии
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 1 новозеландски долар

Новозеландски долар

Птицата, изобразена върху монетата от един новозеландски долар е киви – националният символ на страната. Самото име на птицата е от маорски произход (kē'wē) и с него е наречена най-дребната безкрила птица, съществуваща в наши дни. След кондора кивито е птицата с най-силно обоняние. За първи път изображението на птицата се появява в края на 19 век върху новозеландски полкови значки. През 1886 г. то е поставено върху значките на батальона на Южен Кентърбъри, а през 1887 г. върху пушките на доброволците от Хейстингс. Във Фландрия по време на Първата световна война, названието "киви" става нарицателно за новозеландската армия. По настоящем "киви" се наричат всички жители на Нова Зеландия.