Изминалата седмица освен внезапно начало на лятото донесе и още един пик – на ръста на лошите и преструктурирани кредити като бързо се появиха няколко синхронни коментара и доста любопитен анализ на ситуацията, който остана сякаш встрани от набиращата скорост тема за негативните ефекти и последиците. За какво става дума?

Статистиката

БНБ оповести данните за нивата на лошите и преструктурирани кредити към 30 април 2010 г. и картинката не е никак розова: ръстът през април 2010 г. е с 424 млн. лв. като това е най-голямото месечно увеличение за последните десет месеца (през юни 2009 г. ръстът е бил 511 млн. лв.) и по този начин лошите и преструктурирани кредити стават 5,3 млрд. лв. или 13,7% от отпуснатите от банките средства. Лошите и преструктурирани фирмени кредити са с 13,59% дял, лошите потребителски - с 14,46%, лошите жилищни - с 12,61% дял, а другите кредити за населението са с дял от 18,6%. Казано по друг начин всеки седми кредит или е бил разсрочен, или не е плащан повече от три месеца. Причината, разбира се, е икономическата криза – от една страна свиването на икономиката води до влошаване на фирмените кредити, а от друга – ръстът на безработицата влошава ипотечните, потребителските и другите кредити на гражданите. Изненадани не би трябвало да има – тези цифри са логичното последствие от динамиката на основните икономически показатели в комбинация с кампаниите на банките по преструктуриране на кредитите в просрочие от края на миналата година.

Коментарите

В публичното пространство бързичко се появиха и разпространиха два коментара на ситуацията от представители на банковия сектор: на Левон Хампарцумян от УниКредит и на Виолина Маринова от ДСК. Въпреки различния си стил на коментиране и различните обсъждани теми и двамата са единодушни, че е възможно увеличаване на лихвите по кредитите в следствие на ръста на необслужваните и преструктурираните заеми. Обяснението е кратко – лихвата е цената на парите и тя отразява освен разходите и желанието за печалба също така и поетия от кредитиращата институция риск, а текущите данни за нивата на просрочията сочат, че рискът не е никак малък.

Журналистите този път се въздържаха от коментари и кротко разпространиха интервютата на двамата банкери. Любопитно беше, че на никой сякаш не му направи впечатление, че онези пет милиарда лоши кредити са били одобрени и отпуснати в ситуация на минималистични очаквания по отношение на остатъчните доходи на ползвателите им. В момента подходът е коренно различен – повечето кредитиращи институции в момента оценяват кандидатстващите за кредити по методики, според които вноските по кредити и заеми не трябва да надхвърлят 60% от доходите, изискване което би предизвикало смях и възмущение с рестриктивността си точно преди година и половина, например. Тоест, новите кредити са доста по-нискорискови поради самата методика за оценка на кредитополучателите и влиянието на риска на средата не би трябвало да бъде толкова съществено, че да предизвика съществен скок на лихвите по тях. Ръст на лихвите по вече просрочените заеми едва ли ще има някакъв измерим ефект, увеличаване на лихвите по вече отпуснатите редовни кредити често пъти предизвиква негативната реакция на кредитополучателите, която резултира в най-добрия случай в липса на лоялност към институцията, а в най-лошия – в „наказване” на кредитора с неплащане или с плащане на ръба на моментите за санкциониране.

Действия?

Първоначалната липса на журналистически коментари бе компенсирана от истински вой от страна на кредитополучатели, които обвиняваха банките в жестокост и безсърдечие и настояваха за намеса на държавата при определяне на нивата на лихвите по кредитите. Това искане започва бавно да набира скорост и вероятно скоро ще стане истинска тема за обсъждане в медийното пространство. Такова искане би било просто една възможна гледна точка, ако не беше правителството, което е склонно бързо и рязко да променя позицията си под натиска на обществото. В това всъщност се крие истинският риск – отказът от пазарния механизъм би обезсмислил двадесетте години преход и би задълбочил кризата до неподозирани нива.

В този смисъл доста любопитен и напълно незабелязан коментар по темата се появи по Deutsche Welle пак миналата седмица за разпределянето на ролите между пазара и държавата: как в двата полюса на политическото пространство у нас внезапно синхронно се заговори за лошия пазар и добрата държава-закрилница (държава, чиято намеса в икономиката е толкова неразумно голяма, че е изкривила пазарния механизъм), за прагматичните интереси от задълбочаване на намесата й в икономиката и евентуалните облагодетелствани от всичко това.

Темата остава отворена както за наблюдение, така и за следващи коментари тъй като какво ще се случи е доста трудно прогнозируемо не само поради спецификите на средата, но и поради сякаш симптоматичния отказ от отговорност и прехвърлянето на правата за вземане на решения от страна на обществото на държава, която до момента не е доказала адекватното си функциониране в условия на свободен пазар. Или както свършваше стария виц за овцата – няма значение накъде ще тръгне понеже така или иначе няма да стигне…

Как решението на ВАС разбуни духовете

В края на април Върховния административен съд констатира, че съществуващата забрана за пътуване в ЕС заради дългове е незаконна. Това е становището на ВАС по делото на Н. Паунов, на когото по искане на частен съдебен изпълнител е забранено пътуване в чужбина. Магистратите мотивираха решението си с Договора за създаване на Европейската общност, който гарантира правото на свободно движение на всички граждани на съюза, и с директива на Европейския съвет, която забранява на страните-членки да въвеждат каквито и да е ограничения за придвижването на хора, освен при съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.

До този момент Законът за българските лични документи позволяваше да се забрани напускането на страната на хора, "които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение". Там е записано, че голямо задължение е такова над 5 хил. лв.

А сега на къде?

Реакциите в публичното пространство бяха полярни: от едната страна беше възторгът на традиционно активните защитници на човешките права, а от другата – разочарованието на кредиторите – частни лица в ролята на истинските потърпевши, защото само през миналата година се оказа, че са издадени над 5 000 забрани за напускане на страната на големи длъжници, които могат да бъдат оспорени на база решението на ВАС.

Нещото, което наистина направи впечатление беше мълчанието на основните участници на пазара на дългове – кредитиращите институции – банки, небанкови и лизингови дружества – както и на компаниите, занимаващи се с изкупуване и събиране на вземания.

Обективно погледнато дали един длъжник е в България или в друга страна-членка на ЕС е едно и също от правна гледна точка. Ако лицето е осъдено да изплати парично задължение в България, изпълнение може да се изиска навсякъде в ЕС. Изискване на такъв тип изпълнение, обаче, означава пренастройване на процеса по събиране на вземания както в кредитиращите, така и в колекторските компании и именно поради тази причина липсата им на становище по казуса е озадачаващо.

По света и у нас

Моделите за справяне със задълженията в цивилизования свят също са полярни. Най-либерална сякаш се оказва Германия където няма забрана длъжници да пътуват извън пределите й, включително и заради дългове към хазната. Длъжниците са свободни да напускат страната и ако не са погасили задължения към наемодатели, към банки, електрокомпании и т. н. Германия не могат да напускат единствено лица, срещу които има заповед за задържане или е наложена друга мярка за неотклонение.

Йезуитски рестриктивна е практиката в Италия, където не съществува забрана за напускане на страната, но държавата отказва да предоставя каквито и да било административни услуги при наличие на непогасени задължения (част от административните услуги са издаване на лични документи, например).

Какво ще се случи у нас още не е ясно, но е необходимо или създаване на допълнителни ограничителни условия, подобно на италианските, или на работещ, достъпен и разбираем за кредиторите механизъм за изискване събирането на дълга на територията на Европейския съюз.

...или каква е процедурата по плащане от страна на Българската банка за развитие на задълженията на държавата към бизнеса.

В края на март правителството обяви, че в рамките на две седмици ще започне разплащане на забавени плащания от страна на държавата в размер на 550 млн. лв. по забавени обществени поръчки. Почти две седмици по-късно в сайта на Българската банка за развитие се появи информация по темата:

Българска банка за развитие съобщава, че съгласно Решение № 197 от 08.04.2010 г. на Министерския съвет на Република България, е сключено споразумение и стартира процедура за уреждане на задълженията на първостепенните, второстепенните и от по-ниска степен разпоредители с бюджетни кредити, платими от републиканския бюджет.

Задълженията, които се предвижда да бъдат уредени чрез механизма са за капиталови разходи и доставки на министерствата и ведомствата, възникнали и начислени до 31.12.2009 г., които не са погасени към 31.03.2010 г.

Механизмът дава възможност на доставчиците и изпълнителите по договорите да прехвърлят своите вземания от министерствата и ведомствата – възложители, на „Българска банка за развитие” АД чрез договор за цесия. Цената по цесията се формира на база сконтова лихва от 7 на сто годишно, изчислена за целия сконтов период върху номиналния размер на вземането, посочен в издаденото от съответния възложител удостоверение.

Банката може да поиска допълнителни документи или информация, необходими при сключването на договора за цесия.

След сключването на договор за цесия, средствата се превеждат на заявителите по открита от тях разплащателна сметка в Българска банка за развитие.

Лицата, желаещи да цедират вземания, могат да представят необходимите документи в сградата на Банката на ул. „Дякон Игнатий" 1.

Необходимите документи в случая са:

1Удостоверение от Търговския регистър към Агенцията по вписвания по партидата на заявителя или удостоверение за актуално съдебно състояние и заверен актуален учредителен акт, ако заявителят не е пререгистриран по реда на Закона за търговския регистър;

2Нотариално заверено пълномощно, даващо изрично правото да представлява и задължава заявителя по договора за цесия, с конкретно посочване на вземането съгласно удостоверението, издадено от Разпоредителя с бюджетни кредити /РБК/, в случай че заявителят не се представлява от законния си представител – при подписване на договора за цесия;

3Заявление за прехвърляне на вземане, съгласно образец (може да бъде изтеглен от тук)

4Решение на компетентния, съгласно учредителния акт на заявителя орган, за сключване на договор за цесия с „Българска банка за развитие” АД за удостовереното от РБК вземане;

5Удостоверение издадено от Разпоредител с бюджетни кредити – възложител по договора, съгласно образец (може да бъде изтеглен от тук)

6Заверено от съответния разпоредител с бюджетни кредити копие от Договора за обществена поръчка;

7Удостоверение от Централния регистър за особените залози (с опис) за наличие/липса на тежести върху предложеното за цедиране вземане и върху предприятието на заявителя;

8Удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК.

По данни от ББР първите 100 млн. лв. за разплащанията банката ще осигури от собствени средства, а останалите към 400 млн. лв. правителството ще внесе като депозит в трезора.
Фирмите трябва да имат предвид, че ще си получат парите със 7% сконтова лихва годишно, изчислена върху признатата от държавата сума.

Срокът за подаване на документи е 30 септември 2010 г.

„Залудо работи, залудо не стой” е една от силно озадачаващите мъдрости, която явно трайно е белязала поведението на някои представители на бизнеса в България. Два поредни разговора предизвикаха замисляне за този тип нагласа в последните няколко седмици:

Собственик и управител на малка фирма, с когото разговаряме за просрочените вземания. Нямам проблем със събираемостта – казва той и предизвиква възхищение. Продължението, обаче, е стряскащо: малките ми клиенти – продължава да разказва – си плащат веднага защото поръчките и сумите са малки. От големите клиенти – чиито са големите просрочия - не мога и не искам да събирам, защото ще престанат да ми поръчват. (!?!)

Другият е мениджър в не толкова малка фирма, която работи, предоставяйки стокови кредити. Схемата за събиране, която прилагат е при натрупване на определена неплатена сума, всяка следваща поръчка да се плаща в брой. Клиентите им го приемат, но фирмата се сдобива с немалък несъбираем дълг, тъй като всички клиенти се позовават на редовността си по текущите плащания като знак за добри намерения и обсъждането на погасяването на вече акумулирания дълг се отлага за далечното бъдеще.

Конкурентно предимство или неразумен риск е отложеното плащане?

В ситуация на разпределен и конкурентно наситен пазар всеки новопоявяващ се участник търси онзи механизъм за продажба, който ще го направи по-привлекателен от гледна точка на потенциалните клиенти. Предоставянето на стока и последващото й плащане беше и продължава да е един от успешните подходи. Къде са рисковете в такъв случай?

Непознаването на клиентите

Никой разумен човек не би дал крупна сума на заем на новия си съсед. Влизайки в ролята на търговец, обаче, го прави и това е един от най-сериозните рискове при предоставянето на стокови кредити – размерът на предоставената сума няма връзка с възможностите на клиента да я погаси в най-добрия случай, а в най-лошия – клиентът не съществува и фирмата-кредитор попада в класическа схема на измама.

Факторът време

Един от успешните модели за кредитиране на рискови сегменти от пазара (а по време на кризата всеки сегмент изглежда потенциално рисков) е този, при който предоставяната на сума се увеличава с течение на времето. В този смисъл при стоковото кредитиране предоставянето на големи суми на нови клиенти крие доста рискове – както свързани с устойчивостта на доходите на клиента, с перспективите му за развитие, така и с лоялността, склонността му да погасява задължения и кредитната му дисциплина въобще.

Липсата на регламент

Счита се, че тежестта на наказанието често пъти играе превантивна роля и донякъде предотвратява престъплението. При предоставянето на стока на изплащане, обаче, регламент често пъти липсва – клиентът в повечето случаи няма никаква представа какви действия ще бъдат предприети спрямо него от страна на фирмата-кредитор при просрочване на негово задължение (тъжното е, че често пъти и самата фирма-кредитор няма представа какво да направи). Причините за тази аномалия са в пряка връзка с продажбения процес – традиционна нагласа на търговците е, че потенциалният клиент ще предпочете друг доставчик, ако в подробности се заговори за санкции и наказания още по време на продажбата.

Как може да се ограничи влиянието на тези рискове?

(следва продължение)

Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители. Целта на продажбата е да бъде покрито просрочено задължение към кредитор.

Всичко ли може да се озове в този регистър е въпрос, който става все по-актуален напоследък имайки предвид задлъжнялостта на физическите лица и фирмите в комбинация с невъзможност за погасяване на дълговете от една страна, а от друга – все по-агресивното събиране на просрочените вземания от кредиторите. Под агресивно в случая се има намаляващата склонност на кредиторите да проявяват разбиране и да изчакват длъжниците си и като пряко последствие – увеличения брой стартирани съдебни процедури за събиране на просрочия.

Обикновено започването на съдебна процедура предизвиква въздишка на облекчение у длъжниците поради факта, че събирането по съдебен ред отнема доста време. В действителност, обаче, срещата очи в очи със съдебен изпълнител е неизбежна при условие, че кредиторът е стартирал исково, респективно заповедно производство по реда на Гражданско – процесуалния кодекс.

Новините в последните няколко месеца също популяризират темата – един съдия изпълнител извел длъжник от единственото му жилище, друг отворил магазин за вещи, обявени на публична продан, а трети закупил паяк, за да конфискува по-лесно автомобили на длъжници – и поднасят тази информация с немалка доза възмущение от предприетите действия.

Тези действия на съдия изпълнителите, обаче, са в реда на закона тъй като те имат право да наложат запор върху движимите вещи и възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, както и да обявят тези вещи за публична продан. В случаите, в които не се срещне съдействие от страна на длъжника по повод действията на съдебния изпълнител, той има пълното право да поиска и да получи съдействие от органите на МВР, за да изпълни задълженията си.

Безспорно наличието на изпълнителен лист не означава, че длъжникът ще бъде принуден да живее на улицата - законът определя критичен минимум от вещи и парични суми, които трябва да останат в потребление на длъжника, като това са вещи изрично определени в Постановление на МС, както и в самия ГПК.

Несеквестируемите вещи

Част от вещите, спрямо които не може да се насочи публична продан са:

• вещи за обикновено, лично употребление на длъжника и на неговото семейство – по едно горно зимно палто, едно горно есенно палто, една шапка, два костюма (съответно панталони, ризи и жилетки или пуловери - за мъжете, и поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери, или четири рокли - за жените) и работното облекло, употребявани обувки и бельо;
• детски храни и принадлежности;
• вещи за домашно употребление - по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално бельо за всеки член от семейството; един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове; обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене; необходимите уреди за отопление и една печка за готвене; една пералня и един хладилник; един телефонен апарат и един радиоапарат;
• изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват от длъжника или от членовете на неговото семейство поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления, средства и материали за лечение;
• учебните пособия, включително книгите и музикалните инструменти, използването на които е необходимо при общото и професионалното обучение на длъжника и членовете на неговото семейство;
• домашните животни (домашните любимци), ако не са отглеждани за продажба;
• семейните и личните ордени и отличия.

В случай, че се касае за земеделски производители, не може да се посегне върху необходимата храна на длъжника и неговото семейство до нова реколта, върху определени декари земеделски земи, върху домашния добитък, както и машини и инвентар, които са необходими за воденето на стопанството.

Жилището

Остава изключително наболелият въпрос дали може да бъде отнето жилището, в което живее длъжника? Отговорът е, че жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, без значение дали длъжникът живее в него, не може да се изземе, но само при условие, че не надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му. Другото изключение, при което това правило за несеквестируемст на вещта отпада е върху вещта/имота да няма учреден залог или ипотека. Казано с други думи, в случай, че длъжникът не е в състояние да погасява ипотеката учредена върху жилището му, дори и то да е единственото, банката кредитор има пълното право да го вземе, за да си възстанови натрупания дълг. Изпълнението посредством изпълнителния лист може да бъде насочено и върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, като в тези случаи може да се удържа само определен размер от този доход на длъжника, но не и целия размер на възнаграждението.

Ако обобщим – не, съдебният изпълнител не може да вземе всичко. Но има и още една гледна точка – абстрахирайки се от загубата на имущество, съвсем не малки са пораженията които подобна процедура за принудително изпълнение оставя върху самочувствието, достойнството и себевъзприемането на длъжника, както и върху имиджа му в социума и средата, в които живее. А за разлика от ютията и вентилатора те значително по-трудно могат да бъдат възстановени.

Скоро след като правителството оповести намеренията си да ускори разплащанията от страна на държавата по просрочените й задължения към фирмите, обсъждахме ефекта от тази мярка с един познат икономист, който разказа следната история:

В малко градче хотелът бил пред фалит, когато се появил чуждестранен турист. Собственикът се зарадвал, но туристът поискал да огледа стаите преди да наеме някоя като за целта оставил 200 лв. депозит на рецепция – в случай, че повреди или открадне нещо. Тръгнал туристът из хотела, а собственикът, виждайки парите решил, да върне част от дълговете си. Извикал готвача, на когото вече дължал две заплати и му дал 200-те лева. Готвачът видимо се зарадвал, прибрал ги и се върнал в кухнята. Там се замислил за собствените си дългове, решил да погаси част от тях и затова отишъл при хотелската проститутка, на която вече дължал пари за два сеанса. Връчил й двестате лева и доволен, че е на чисто се захванал за работа. Проститутката също се ободрила, но си спомнила, че не е плащала нищо на собственика на хотела повече от месец, отишла на рецепция и му подала банкнотите. В този момент туристът се задал по коридора, любезно обяснил, че спешно трябва да отпътува, взел депозита си и си тръгнал, оставяйки персонала на хотела без дългове и в пълно безпарично щастие.

Моделът

На фона 200 млрд. междуфирмена задлъжнялост двата милиарда държавни дългове са капка в морето на пръв поглед. При внимателно вглеждане, обаче, става ясно, че ефектът от историята се наблюдава и в реалността – в следствие на верижната реакция на междуфирмените задължения погасяването на тези 2 млрд. вероятно ще доведе до погасяване на дългове в размер от 15 до 20 млрд. по предварителни данни. Този ефект най-лесно се обяснява с т.нар. мултипликатор на Кейнс, а именно че единица направен разход (в случая – за погасяване на дълг) води до ръст на съвкупния доход, по-голям от единица (в случая – до намаляване на общата задлъжнялост с повече от единица).

Реалността

Какво се случва в практиката? В края на 2009 г. Българска стопанска камара публикува обширен доклад за междуфирмената задлъжнялост, като един от ключовите изводи беше, че бюджетът е сред основните генератори на задлъжнялост. В хода на обсъжданията представителите на държавните институции поискаха конкретни данни и това беше причината в началото на месец февруари 2010 г. БСК да се обърне към представителите на бизнеса с молба за допълнителна информация за просрочените неизплатени задължения на общините и бюджета. Данни продължават да се събират на адрес http://www.debt.bia-bg.com/ , като компаниите предоставят информация за:

• дейността си;
• вида на забавеното плащане (обществена поръчка, ДДС, акцизи и данъци и еврофондове) и размера му, включително и неустойките;
• вида на длъжника (министерство, агенция, областна управа, община или държавна фирма);
• предприетите действия (изпратени писма, договорени отстъпки, заведен съдебен иск или съдебно изпълнение).

Предоставянето на тази информация по никакъв начин не обезпечава връщането на просрочените вземания, но дава относително ясна представа за структурата на държавните дългове и най-засегнатите сектори от икономиката. Събраните данни за първия месец на инициативата са близки до прогнозните:

• 99% от просрочените вземания са по обществени поръчки и само 1% по ДДС, акцизи и еврофондове;
• от 584 фирми, декларирали несъбрани вземания от държавата в размер на 350 млн. 498 оперират в сферата на строителството и техните вземания са размер на 291 млн. лв.;
• най-големият длъжник е Агенция Пътна инфраструктура (102 млн. лв. към 59 фирми), следвана от Министерство на регионалното развитие и Министерство на труда и социалната политика;
• средният брой дни в просрочие е 245 (т.е. малко повече от осем месеца).

Любопитно беше изказването на зам. Финансовия министър Вл. Горанов от началото на миналата седмица, че основните държавни просрочия са натрупани от неразумни инвестиции в строителство и основен ремонт. Доста обсъждане и спорове предизвика и решението на правителството приоритетно да бъдат разплащани задължения към фирми със сключени споразумения, които се отказват от 10% от сумата, която трябва да получат. Възмущението на някои представители на бизнеса беше заглушено от разсъждението 90% сега или цялата сума в някакво обозримо бъдеще.

Успокояващото е, че движение по отношение на държавните задължения определено има. Ефектът от него, обаче, тепърва подлежи на оценка и измерване защото в спорния доклад на БСК, който предизвика събирането на тези данни също така е посочено, че данъчните задължения на фирмите са нараснали с 35% в сравнение с предходната година. Или казано по друг начин – възможно е държавата, също като собственика на малкия хотел в крайна сметка да прибере сумите обратно и всички да бъдат щастливи.

Прогнози. Не за времето, въпреки продължаващия вече втора седмица упорит студ. Този текст всъщност проследява прогнозите за развитие на страната ни в кризата, направени от Deutsche Welle в рамките на три предавания в периода септември 2009 – януари 2010 г. Проследихме кристализирането на идеите за проблемите, както и възможните сценарии за развитие. Аварийни изходи, разбира се, няма.

2009-та в края на лятото – каква ще е кризата?

Ако в началото на годината се обсъждаха по-скоро информативно различните варианти за развитие на рецесията (V-, L- и W-образна), то в началото на септември DW вече излага конкретни аргументи в полза на W-образната прогноза. Цитират се двама водещи икономисти – Нуриел Рубини и Мохамед ел Ериан (първият е основател на агенцията за анализ агенция за анализи RGE Monitor, а за вторият се смята, че ще бъде следващия директор на МВФ), като тяхната прогноза е именно за двойна рецесия. Признаците на оживление се дължат на правителствените програми за стимулиране на икономиките, а реален подем няма да настъпи докато не намалее безработицата и респективно не се увеличи производството. Източна Европа (включително и България) е в още по-неблагоприятна позиция, тъй като забавеното влошаване тук се бърка с признаци на подобрение и предизвиква неоправдан оптимизъм в ситуация, в която реалното възстановяване на региона ще е следствие от възстановителните процеси в еврозоната, а те все още са някъде в бъдещето.

Много време ли са четири месецa?

Четири месеца по-късно – в началото на януари 2010 г. – прогнозите на Deutsche Welle вече са доста по-конкретни: Източна Европа ще бъде сред най-бавно възстановяващите се от кризата региони (очакваният ръст на икономиката е по-нисък от този на Латинска Америка, Близкия изток и Африка). Причините са две – намаляването на чуждестранните инвестиции и силно спадналия износ. България заедно с Румъния е на дъното на тази прогноза с очакване за най-бавното възстановяване от всички страни в Югоизточна Европа поради голямата си зависимост от износа и липсващите възможности да го увеличи и то в условия на валутен борд, докато валутите на съседните страни поевтиняват. Най-сериозният риск за предстоящата година, обаче, остава кризата на дълговете, чиято кулминация се очаква да настъпи в средата на 2010 г., като това би могло да доведе до дестабилизация на цялата финансова система.

Teма с продължение

DW отново се върна към темата преди няколко дни, цитирайки изследване на световната банка, проведено сред 2 500 фирми в шест държави - България, Унгария, Латвия, Литва, Румъния и Турция. Целта на изследването е да се оцени влиянието на намалялото потребителско търсене върху възстановителните процеси. Несъмнено е вярно твърдението, че свиването на търсенето води до фалити на фирми, което предизвиква още по-голяма безработица, което на свой ред води до още спад в търсенето. Българската икономика вече е влязла в тази спирала без средносрочни изгледи за възстановяване след изнесената миналата седмица прогноза на Българската стопанска камара за безработица в края на 2010 г. от 20%.

Според изследването на Световната банка 70% от анкетираните фирми са оценили спада в търсенето като най-сериозния проблем пред дейността им. В България, обаче, резултатите са малко по-различни: 80% от анкетираните смятат, че най-големия проблем са дълговете, с които не могат да се справят. От една страна това са собствените им вземания, които не успяват да съберат, а от друга – невъзможността да покрият задълженията си. Мрачната прогноза се материализира в процента на фалитите. По официални данни в страната ни те са едва 0,9% (Турция води класацията с 6,8%), но при отчитане и на „изчезналите” фирми България застава начело със 17%.

Към този момент темата приключва с впечатляващата местната ирационалност: почти 50% от българските фирми вярват (!), че търсенето ще се подобри като в същото време 17% от тях предвиждат още съкращения на персонал.

Част II - Оцеляването

Има ли изход? И ще стигнат ли до него фирмите?

Прогнозата за подобряване на макроикономическите показатели след средата на 2010 г. от гледна точка на конкретната фирма би могло да изглежда и като обещание за щастлив задгробен живот. Шест месеца с несъбираеми дългове и свиващи се продажби са истинско изпитание, през което вероятно не всички ще успеят да преминат. Възможните реакции през тези шест месеца са две.

1) Stand by - или изчакване по стара българска традиция кризата постепенно да отшуми. Вероятно този подход би довел до драстично и трудно възстановимо след това свиване на дейността, както и значително би покачил вероятността от фалит.

2) Оптимизация на процесите. От една страна това е оптимизиране на разходите, а от друга – увеличаване на приходите. В условия на стагниращ пазар и немалки дългове е логично да се събере максимално голяма част от вземанията на фирмата. Как – е също така логичния въпрос – при условие, че никой няма пари?!

Няколко са факторите, които трябва да се вземат под внимание, ако намалелите продажби ще се компенсират от събиране на натрупаните вземания:

• Не е вярно, че никой няма пари. Истината е, че никой няма достатъчно пари. Ако средства напълно липсват, то обикновено длъжникът банкрутира. Щом още не са обявили фалит, длъжниците разполагат с някакви средства. Същественият въпрос е как се разходват. Ако фирмата-кредитор има желание да си оптимизира процесите, то тя трябва да се погрижи да се превърне в приоритет (т.е. при наличие на средства, тя да е първа в списъка с разплащания).
• 100 лв. сега са за предпочитане през 1000 лв. в необозримото бъдеще - или как дългът се събира на части. Въпреки, че просрочената сума вероятно е голяма, за предпочитане пред невъзможността да се събере е да започнат плащания, макар и на части. С адекватна комуникация с длъжниците това е постижима и удовлетворяваща и двете страни уговорка.
• Дълг, стар дълг, събиране на вземания. Колкото по-късно започне събирането на определено задължение, толкова по-малко вероятно е то въобще да бъде събрано по извънсъдебен път. Ранния и адекватен контакт с длъжника е ключов фактор за успех, особено при критичната важност на приходите от задължения.

Краят на кризата и след това

Един приятел се чудеше има ли живот преди смъртта. След кризата животът несъмнено ще продължи, но начинът, по който са правени опити да бъде събран един дълг до голяма степен ще предопредели поведението на клиентите – при некоректни практики по събиране на вземания е възможно след като кризата приключи фирмата-кредитор внезапно да остане без никакви клиенти.

Освен просрочените задължения като източник на приходи, стабилни плащания напред във времето могат да се осигурят и посредством практиките за превенция преди просрочие. Това са начините за комуникация с нови клиенти, ориентирани към това поне техните плащания да останат редовни. Критично важни са по време на криза тъй като един от най-големите капани пред фирмите е т.нар. размиване на просрочието. Размиване е нагласата „забравям за просрочията, ще продавам много на нови клиенти и те ще си плащат редовно”. Без промяна в начина на продажба и комуникация, обаче, резултатът ще е абсолютно същия както и при предходните продажби, а именно – несъбираеми вземания.

* Всички макроикономически показатели са прогнозни данни за края на годината на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма изчислени в края септември 2009 г.
** Данни и изчисления на база информация от Българска стопанска камара
*** По данни от Месечния бюлетин на Европейската централна банка – декември 2009 г.

Част I - Дълговете

Точно преди една година в редовния си доклад „Перспективи за развитието на световната икономика” МВФ постави България в рисковата категория от гледна точка на ефекти от кризата поради няколко причини: дефицита по текущата сметка, фиксирания валутен курс и инфлацията. Прогнозата за 2009 беше забавяне на икономическия растеж до 4,2% (6,3% през 2008 г).

Каква е ситуацията година по-късно?

Реалният ръст на БВП е (-6,3%) (или 32,8 млрд лв. в сравнение с 34,1 млрд лв. през 2009). Намаляват както износът, така и потреблението вътре в страната: (-7,9%) при индивидуалното потребление и (-12,3%) при износа на стоки и услуги. Ако обобщим – пазарът се свива, печалбите намаляват, разходите подлежат на оптимизиране. Ситуацията изглежда ясна, но липсва най-съществения фактор – дълговете.

По официални данни лошите заеми в края на 2008 г. са 3,2%, а прогнозата за края на 2009 г между 8% и 9%. Двете цифри, обаче, не са реално сравними тъй като в началото на годината БНБ промени методологията си за изчисляване на лоши кредити – в тази категория вече попадат заеми с над 180 дни просрочие вместо над 90 дни. Междуфирмените кредити през 2008 г са 20% от общия дълг, докато прогнозата за края на 2009 е между 90 и 100 млрд лв. (т.е. около 50% от общия дълг).

Какво означава това от гледна точка на средностатистическата фирма?

Продължителен спад в продажбите, а наличните клиенти вече сериозно бавят плащанията си. Това води до сериозни проблеми с посрещането на собствените разходи, включително и дължимите суми към доставчиците. Доставчиците бавят своите плащания и кръгът се затваря – никой не отрича дълга си, но плащането му се отлага за неясен момент в бъдещето. Цикълът е реален когато поради намалелите приходи се съкращават хора, те намаляват потреблението си поради липсата на доходи, това води до спад в пазара и още повече намалява приходите на фирмите.

Възможните изходи

В средата на декември 2009 г. БСК публикува анализ озаглавен "Задължения на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката", в който се разглеждат проблемите на задлъжнялостта за периода от 2004 до 2008 г. и в който се дават някои интересни предложения за излизане от дълговия колапс:

• Ускоряване на разплащанията от страна на държавата, както и на разплащанията по фондове и програми на ЕС (към настоящия момент тези дългове се оценяват на 2 млрд лв.);
• Съкращаване на сроковете за възстановяване на ДДС;
• Намаляване на минималните резерви на банките в БНБ при условие освободеният ресурс да не се извежда от страната;
• С посредничеството на бюджета създаване на клирингова система за прихващане на задължения.

Някои експерти смятат, че излизането на по-голямата част от Еврозоната от кризата би стимулирало увеличение на износа (ЕЦБ очаква положителни нива на растеж на БВП през 2010 – от 0,2% до 2,2%***). Препоръчва се и намеса на държавата – финансиране на инфраструктурни проекти, които да създават заетост, например. Универсално лекарство, разбира се, липсва.

Всички мерки – вече предприетите и възможните такива – ще започнат да дават реален резултат вероятно след средата на следващата година.

От гледна точка на конкретната фирма, обаче, прогноза за подобрение на икономическата среда след още шест месеца в същото състояние е равносилно на смъртна присъда поради изчерпването на финансовите резерви и буфери, благодарение на които оцеляваха до сега.

Има ли изход?

(следва продължение)

* Всички макроикономически показатели са прогнозни данни за края на годината на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма изчислени в края септември 2009 г.
** Данни и изчисления на база информация от Българска стопанска камара
*** По данни от Месечния бюлетин на Европейската централна банка – декември 2009 г.