Прогнози. Не за времето, въпреки продължаващия вече втора седмица упорит студ. Този текст всъщност проследява прогнозите за развитие на страната ни в кризата, направени от Deutsche Welle в рамките на три предавания в периода септември 2009 – януари 2010 г. Проследихме кристализирането на идеите за проблемите, както и възможните сценарии за развитие. Аварийни изходи, разбира се, няма.

2009-та в края на лятото – каква ще е кризата?

Ако в началото на годината се обсъждаха по-скоро информативно различните варианти за развитие на рецесията (V-, L- и W-образна), то в началото на септември DW вече излага конкретни аргументи в полза на W-образната прогноза. Цитират се двама водещи икономисти – Нуриел Рубини и Мохамед ел Ериан (първият е основател на агенцията за анализ агенция за анализи RGE Monitor, а за вторият се смята, че ще бъде следващия директор на МВФ), като тяхната прогноза е именно за двойна рецесия. Признаците на оживление се дължат на правителствените програми за стимулиране на икономиките, а реален подем няма да настъпи докато не намалее безработицата и респективно не се увеличи производството. Източна Европа (включително и България) е в още по-неблагоприятна позиция, тъй като забавеното влошаване тук се бърка с признаци на подобрение и предизвиква неоправдан оптимизъм в ситуация, в която реалното възстановяване на региона ще е следствие от възстановителните процеси в еврозоната, а те все още са някъде в бъдещето.

Много време ли са четири месецa?

Четири месеца по-късно – в началото на януари 2010 г. – прогнозите на Deutsche Welle вече са доста по-конкретни: Източна Европа ще бъде сред най-бавно възстановяващите се от кризата региони (очакваният ръст на икономиката е по-нисък от този на Латинска Америка, Близкия изток и Африка). Причините са две – намаляването на чуждестранните инвестиции и силно спадналия износ. България заедно с Румъния е на дъното на тази прогноза с очакване за най-бавното възстановяване от всички страни в Югоизточна Европа поради голямата си зависимост от износа и липсващите възможности да го увеличи и то в условия на валутен борд, докато валутите на съседните страни поевтиняват. Най-сериозният риск за предстоящата година, обаче, остава кризата на дълговете, чиято кулминация се очаква да настъпи в средата на 2010 г., като това би могло да доведе до дестабилизация на цялата финансова система.

Teма с продължение

DW отново се върна към темата преди няколко дни, цитирайки изследване на световната банка, проведено сред 2 500 фирми в шест държави - България, Унгария, Латвия, Литва, Румъния и Турция. Целта на изследването е да се оцени влиянието на намалялото потребителско търсене върху възстановителните процеси. Несъмнено е вярно твърдението, че свиването на търсенето води до фалити на фирми, което предизвиква още по-голяма безработица, което на свой ред води до още спад в търсенето. Българската икономика вече е влязла в тази спирала без средносрочни изгледи за възстановяване след изнесената миналата седмица прогноза на Българската стопанска камара за безработица в края на 2010 г. от 20%.

Според изследването на Световната банка 70% от анкетираните фирми са оценили спада в търсенето като най-сериозния проблем пред дейността им. В България, обаче, резултатите са малко по-различни: 80% от анкетираните смятат, че най-големия проблем са дълговете, с които не могат да се справят. От една страна това са собствените им вземания, които не успяват да съберат, а от друга – невъзможността да покрият задълженията си. Мрачната прогноза се материализира в процента на фалитите. По официални данни в страната ни те са едва 0,9% (Турция води класацията с 6,8%), но при отчитане и на „изчезналите” фирми България застава начело със 17%.

Към този момент темата приключва с впечатляващата местната ирационалност: почти 50% от българските фирми вярват (!), че търсенето ще се подобри като в същото време 17% от тях предвиждат още съкращения на персонал.

Част II - Оцеляването

Има ли изход? И ще стигнат ли до него фирмите?

Прогнозата за подобряване на макроикономическите показатели след средата на 2010 г. от гледна точка на конкретната фирма би могло да изглежда и като обещание за щастлив задгробен живот. Шест месеца с несъбираеми дългове и свиващи се продажби са истинско изпитание, през което вероятно не всички ще успеят да преминат. Възможните реакции през тези шест месеца са две.

1) Stand by - или изчакване по стара българска традиция кризата постепенно да отшуми. Вероятно този подход би довел до драстично и трудно възстановимо след това свиване на дейността, както и значително би покачил вероятността от фалит.

2) Оптимизация на процесите. От една страна това е оптимизиране на разходите, а от друга – увеличаване на приходите. В условия на стагниращ пазар и немалки дългове е логично да се събере максимално голяма част от вземанията на фирмата. Как – е също така логичния въпрос – при условие, че никой няма пари?!

Няколко са факторите, които трябва да се вземат под внимание, ако намалелите продажби ще се компенсират от събиране на натрупаните вземания:

• Не е вярно, че никой няма пари. Истината е, че никой няма достатъчно пари. Ако средства напълно липсват, то обикновено длъжникът банкрутира. Щом още не са обявили фалит, длъжниците разполагат с някакви средства. Същественият въпрос е как се разходват. Ако фирмата-кредитор има желание да си оптимизира процесите, то тя трябва да се погрижи да се превърне в приоритет (т.е. при наличие на средства, тя да е първа в списъка с разплащания).
• 100 лв. сега са за предпочитане през 1000 лв. в необозримото бъдеще - или как дългът се събира на части. Въпреки, че просрочената сума вероятно е голяма, за предпочитане пред невъзможността да се събере е да започнат плащания, макар и на части. С адекватна комуникация с длъжниците това е постижима и удовлетворяваща и двете страни уговорка.
• Дълг, стар дълг, събиране на вземания. Колкото по-късно започне събирането на определено задължение, толкова по-малко вероятно е то въобще да бъде събрано по извънсъдебен път. Ранния и адекватен контакт с длъжника е ключов фактор за успех, особено при критичната важност на приходите от задължения.

Краят на кризата и след това

Един приятел се чудеше има ли живот преди смъртта. След кризата животът несъмнено ще продължи, но начинът, по който са правени опити да бъде събран един дълг до голяма степен ще предопредели поведението на клиентите – при некоректни практики по събиране на вземания е възможно след като кризата приключи фирмата-кредитор внезапно да остане без никакви клиенти.

Освен просрочените задължения като източник на приходи, стабилни плащания напред във времето могат да се осигурят и посредством практиките за превенция преди просрочие. Това са начините за комуникация с нови клиенти, ориентирани към това поне техните плащания да останат редовни. Критично важни са по време на криза тъй като един от най-големите капани пред фирмите е т.нар. размиване на просрочието. Размиване е нагласата „забравям за просрочията, ще продавам много на нови клиенти и те ще си плащат редовно”. Без промяна в начина на продажба и комуникация, обаче, резултатът ще е абсолютно същия както и при предходните продажби, а именно – несъбираеми вземания.

* Всички макроикономически показатели са прогнозни данни за края на годината на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма изчислени в края септември 2009 г.
** Данни и изчисления на база информация от Българска стопанска камара
*** По данни от Месечния бюлетин на Европейската централна банка – декември 2009 г.