Честит нов дълг

По Коледа стават чудеса, казваше един познат, а по Нова година – простотии (честита новата година, впрочем). Към края на празниците обикновено остава време за разсеяно шляене из нет публикациите и така попаднахме на любопитна дискусия в местен форум, посветена на това законно и допустимо ли е кредитор да остави бележка на входа на блок, че длъжникът Х дължи сумата У. Във форума се беше изляло двудневното възмущение на празнуващия народ как може така безскрупулно да бъде злепоставян горкият човек, при условие, че той сигурно има сериозна причина да не си плаща. Чак на третия ден – като в приказка за ламя и ябълка – се появи крехък глас, който кротко попита, ако всеки един от възмущаващите се е дал крупна сума на заем и длъжникът се крие в миша дупка, как точно биха реагирали? Биха се запътили, въоръжени с благост и търпение към съда или биха се опитали да открият длъжника си, и кое всъщност е реалната помощ за длъжника – да се намери компромисното решение, удовлетворяващо и двете страни или да бъде осъден за пъти по-голяма сума (с всичките последствия от това) отколкото е просрочената му вноска? Тогава дискусията започна да замира и в рамките на деня съвсем секна. Замислихме се, обаче, за критериите за допустимост при практиките за събиране във времето и в различните култури.

Събирането през вековете…

През четвъртото хилядолетие преди Христа в Месопотамия длъжниците, които не са върнали на кредитора взетите назаем пари или стоки, трябвало да отработят дълга си. Използвали ги за най-опасната и неприятна работа. Понякога отработването на дълга можело да продължи цял живот, но кредиторите нямали право да продават заробените длъжници.

В Древна Индия кредиторът имал право да закове вратата на длъжника, който не си връща дълга. Това било наказание чрез един вид обществено порицание. Ако кредиторът не дочака дългът да бъде върнат и умре, възмутените съседи можели да пребият длъжника, понякога до смърт.

В Древен Египет като залог длъжниците можели да предложат гробницата на неотдавна починал роднина. Ако длъжникът не можел да върне заема, кредиторът имал право да махне мумията на починалия от гробницата. Така длъжникът бил виновен, че споминалият се негов роднина не може да намери покой.

Древноримският историк Полибий пише, че сред нумидийските племена, населявали Северна Африка, имало колективна отговорност за длъжника. Ако някой от племето не връщал дълга си, това се смятало за позор за цялото племе. Племето имало право да изгони длъжника и да го лиши от защита и семейство.

В Древния Рим текстът на кредитния договор имал клауза, която давала право на кредитора да нареже на парчета длъжника, ако той не си плаща дълга. Не е ясно обаче дали тази клауза се е прилагала на практика. Известни са много случаи, когато свободни римски граждани, неспособни да изплатят дълга си, го погасявали, като давали децата си или себе си в робство.

През XIX век мнозина европейци не можели да си платят пътя до Америка и се задължавали да отработят в САЩ взетите назаем за транспорт. В Съединените щати дребните земеделци погасявали дълговете си, като давали на кредитора част от реколтата си.

Международната организация по труда сочи, че и днес има робство заради дългове в Индия, Пакистан, Китай и много държави в Африка и Латинска Америка. В Нигерия подобна практика е била обявена за незаконна чак през 2003 г. До тогава 8% от населението на страната било в робство заради дългове, нерядко внуци и правнуци отработвали дълговете на своите дядовци. В Индия близо 40 мил. души са в такава зависимост. Често закъсалите длъжници били пращани в затвора. В САЩ тази практика била отменена на федерално равнище едва през 1833 г., а в Британската империя през 1869 г. Не е особено известен фактът, че днешният щат Джорджия първоначално е бил място за изселване на длъжниците от британските затвори. Има и по-мек начин за неплащане на дълговете - банкрут, т.е. обявяване на неплатежоспособност. Историците още спорят кога и къде се е появил за първи път този финансов механизъм, но в "Ясе", сборникът от закони на Чингис хан, е посочено, че трикратното банкрутиране се наказва със смърт.

…и днес

Днес в успешните компании с колектинг се занимават психолози, специалисти по преговори, обучени телефонни оператори, мениджъри, експерти по невербална комуникация и метаезик, чиито подходи понякога са доста оригинални. В края на ноември миналата година Дойче Веле посвети обширен материал на практиките на италианските данъчни за справяне с укриването на доходи. Според тях Facebook е най-добрият източник на сведения за стандарта на живот. Публикувани снимки от чужбина, коментари за нова луксозна придобивка, хвалби за екзотични места – всичко това разкрива начина на живот и най-вече евентуалните разлики между истинските доходи и онези, които са вписани в данъчната декларация. Според директора на данъчните служби Атилио Бефера социалните мрежи са сред най-новите инструменти, ползвани от данъчните инспектори. 2 600 агенти на финансовата полиция са се специализирали в проучване на навиците и поведението на хората, общуващи в мрежата. При това всичко е съвсем легално и в рамките на закона. Специален софтуер анализира споделени в мрежата съдържания и ги съпоставя с декларираните данъци. Софтуерът бил в състояние дори да комбинира информацията и да я оценява от данъчна гледна точка. Ползва се от няколко служби и министерства в Италия и е известен под името „Серпико“, по едноименния американски филм, популярен в Италия. В системата са заложени данните на 40 милиона граждани. С помощта на специалния софтуер през годината са засечени укрити данъци в размер на 1 милиард и 200 милиона евро, а през следващата година се очаква държавата да си възстанови от некоректни длъжници двойно по-голяма сума. Ако се върнем към новогодишната тематика, въпреки че времето за пожелания отмина, бихме искали да пожелаем на всички работещи подходи при работата със задължения и нека през 2011 г. старите дългове се превърнат в нови плащания.