„Знам си правата!” е възражението, което често стъписва самоуките начинаещи събирачи. Реалното познаване на правата и задълженията на длъжника в същото време е и предпоставката за рационален и конструктивен разговор по време на извънсъдебно събиране. Въпреки това, обаче, понякога длъжниците подават оплаквания. Адресират ги или до компанията, осъществяваща извънсъдебно събиране, или до органите на МВР и Прокуратурата. Какво е уместно да се направи в такъв случай?

Страната на истината

Най-често допусканата грешка от страна на събиращата компания (независимо дали е кредитор или специализирана фирма за колектинг) е да прекрати работа с този длъжник. Прекратяването на работа обикновено създава у длъжниците усещане, че практиките по събиране не са съвсем приемливи и законни от една страна, а от друга – че подаването на оплакване (основателно или не) е достатъчно, за да бъде забравен дълга.

Друга честа грешка е омаловажаване на оплакването и защита на всяка цена на служителя или сътрудника, чието поведение е обект на спор. Обикновено ефектът от този подход е силно негативен за имиджа на компанията (има пространни изследвания за негативната верижна реакция, която предизвикват пренебрегнатите клиентски оплаквания).

Успешното поведение в случая от страна на събиращата компания е да подходи обективно и да не взема страна. Това не означава длъжникът да се счита за прав и оплакването му за основателно, напротив – успешното поведение е до изясняване на казуса отстраняване от случая на конкретния служител, срещу когото е подадено оплакването. На длъжника е желателно да се даде обратна връзка за предприетите действия в следствие на подадения от него сигнал.

Какво се случва с дълга?

Ключов момент в случая е да се разграничат ясно двата проблема – оплакването от просрочието. Желателно е това да стане в рамките на среща между длъжника и прекия ръководител на служителя, срещу когото е подадено оплакването. Целите на такава среща са няколко:

• Да се даде обективна обратна връзка за предприетите действия и хода на неговото оплакване;
• Да се изясни внимателно, че двата проблема – оплакването и просрочието – са независими един от друг;
• Да се обсъдят начините за разрешаване на просрочието.

В рамките на тази среща не се очаква да се правят компромиси или отстъпки, които не биха били направени за други длъжници. Освен параметрите на предстоящите плащания трябва да се определи и служителя, с когото да контактува длъжникът занапред. Желателно е това да е провеждащият срещата ръководител – по този начин при неоснователно оплакване се избягва повтаряне на същия цикъл оплакване – среща – нов служител.

Статистиката

Изследванията на лоялността на оплакващите се клиентите са любопитни: 95% от клиентите, подали оплакване остават лоялни към компанията, от която се оплакват, ако получат бърза обратна връзка. Интересното в случая е, че решаващия фактор е бързината на отговора, а не толкова съдържанието му.

В проучване на TARP Inc. се твърди, че клиентите, които се оплакват и намират решение на проблемите си са с 8% по-лоялни от клиентите, които изобщо не се оплакват. Т.е. бързо разрешените оплаквания водят до по-висока лоялност, отколкото привидната им липса.

Скоро след като правителството оповести намеренията си да ускори разплащанията от страна на държавата по просрочените й задължения към фирмите, обсъждахме ефекта от тази мярка с един познат икономист, който разказа следната история:

В малко градче хотелът бил пред фалит, когато се появил чуждестранен турист. Собственикът се зарадвал, но туристът поискал да огледа стаите преди да наеме някоя като за целта оставил 200 лв. депозит на рецепция – в случай, че повреди или открадне нещо. Тръгнал туристът из хотела, а собственикът, виждайки парите решил, да върне част от дълговете си. Извикал готвача, на когото вече дължал две заплати и му дал 200-те лева. Готвачът видимо се зарадвал, прибрал ги и се върнал в кухнята. Там се замислил за собствените си дългове, решил да погаси част от тях и затова отишъл при хотелската проститутка, на която вече дължал пари за два сеанса. Връчил й двестате лева и доволен, че е на чисто се захванал за работа. Проститутката също се ободрила, но си спомнила, че не е плащала нищо на собственика на хотела повече от месец, отишла на рецепция и му подала банкнотите. В този момент туристът се задал по коридора, любезно обяснил, че спешно трябва да отпътува, взел депозита си и си тръгнал, оставяйки персонала на хотела без дългове и в пълно безпарично щастие.

Моделът

На фона 200 млрд. междуфирмена задлъжнялост двата милиарда държавни дългове са капка в морето на пръв поглед. При внимателно вглеждане, обаче, става ясно, че ефектът от историята се наблюдава и в реалността – в следствие на верижната реакция на междуфирмените задължения погасяването на тези 2 млрд. вероятно ще доведе до погасяване на дългове в размер от 15 до 20 млрд. по предварителни данни. Този ефект най-лесно се обяснява с т.нар. мултипликатор на Кейнс, а именно че единица направен разход (в случая – за погасяване на дълг) води до ръст на съвкупния доход, по-голям от единица (в случая – до намаляване на общата задлъжнялост с повече от единица).

Реалността

Какво се случва в практиката? В края на 2009 г. Българска стопанска камара публикува обширен доклад за междуфирмената задлъжнялост, като един от ключовите изводи беше, че бюджетът е сред основните генератори на задлъжнялост. В хода на обсъжданията представителите на държавните институции поискаха конкретни данни и това беше причината в началото на месец февруари 2010 г. БСК да се обърне към представителите на бизнеса с молба за допълнителна информация за просрочените неизплатени задължения на общините и бюджета. Данни продължават да се събират на адрес http://www.debt.bia-bg.com/ , като компаниите предоставят информация за:

• дейността си;
• вида на забавеното плащане (обществена поръчка, ДДС, акцизи и данъци и еврофондове) и размера му, включително и неустойките;
• вида на длъжника (министерство, агенция, областна управа, община или държавна фирма);
• предприетите действия (изпратени писма, договорени отстъпки, заведен съдебен иск или съдебно изпълнение).

Предоставянето на тази информация по никакъв начин не обезпечава връщането на просрочените вземания, но дава относително ясна представа за структурата на държавните дългове и най-засегнатите сектори от икономиката. Събраните данни за първия месец на инициативата са близки до прогнозните:

• 99% от просрочените вземания са по обществени поръчки и само 1% по ДДС, акцизи и еврофондове;
• от 584 фирми, декларирали несъбрани вземания от държавата в размер на 350 млн. 498 оперират в сферата на строителството и техните вземания са размер на 291 млн. лв.;
• най-големият длъжник е Агенция Пътна инфраструктура (102 млн. лв. към 59 фирми), следвана от Министерство на регионалното развитие и Министерство на труда и социалната политика;
• средният брой дни в просрочие е 245 (т.е. малко повече от осем месеца).

Любопитно беше изказването на зам. Финансовия министър Вл. Горанов от началото на миналата седмица, че основните държавни просрочия са натрупани от неразумни инвестиции в строителство и основен ремонт. Доста обсъждане и спорове предизвика и решението на правителството приоритетно да бъдат разплащани задължения към фирми със сключени споразумения, които се отказват от 10% от сумата, която трябва да получат. Възмущението на някои представители на бизнеса беше заглушено от разсъждението 90% сега или цялата сума в някакво обозримо бъдеще.

Успокояващото е, че движение по отношение на държавните задължения определено има. Ефектът от него, обаче, тепърва подлежи на оценка и измерване защото в спорния доклад на БСК, който предизвика събирането на тези данни също така е посочено, че данъчните задължения на фирмите са нараснали с 35% в сравнение с предходната година. Или казано по друг начин – възможно е държавата, също като собственика на малкия хотел в крайна сметка да прибере сумите обратно и всички да бъдат щастливи.

Част I

Изграждане на собствена мрежа за събиране на вземания или възлагане на външна компания? Това е един от въпросите, който почти всеки ръководител, имаш отношение към събирането на вземания си задава – ползване на собствен ресурс или наемане на външна специализирана компания. Еднозначен отговор – както може да се очаква – няма тъй като факторите, които трябва да се вземат под внимание, решавайки как ще се осъществява събирането са твърде много. В следващите редове ще направим преглед на основните.

Събиране вътре

...или собственото звено, което да се занимава със събиране, независимо дали става въпрос за екип от двама души или цял отдел има четири съществени предимства: възможност за контрол, по-висока ефективност, възможност за междинно управление на резултатите и гъвкавост на процеса.

Контрол върху процеса

Контрол в случая означава възможността да се управлява целия процес по събиране в зависимост от целите на компанията. Възлагайки събирането на външна компания, тя обикновено оптимизира портфейла за събиране според собствените си критерии за ефективност – най-често въобще не се прави опит да се събират малки дългове, суми от отдалечени клиенти (в случаите на теренно събиране) или дългове на клиенти в просрочие над определен брой дни. Причината за това е, че при възлагане на външна компания се договаря възнаграждение, което обичайно е процент от събраните суми. Това възнаграждение се очаква да покрие разходите, направени за събиране, а отдалечените клиенти при събиране на терен, малките суми и дългите просрочия носят приход, който е значително по-малък от разходите, които се правят за самото събиране (възнаграждения, транспортни разходи, разходи за телефон и т.н.).

При работа със собствено звено е значително по-лесно разходите, които специализираните компании оценяват като неприемливи да бъдат оптимизирани по такъв начин, че да се постигне покриваемост на целия просрочен портфейл (респективно – целенасочена работа с всички клиенти в просрочие) без съществено увеличаване на разходите на компанията. Типичен пример за подобен вид оптимизация е синхронизиране на маршрутите на търговския персонал и персонала, занимаващ се със събиране, като по този начин транспортните разходи не се променят или обучаване на част от търговците как да събират ефективно. Адекватното използване на времевите планове за дейността и отчети на персонала и мониторингът на ключови индикатори за дейността също дават възможност процесът да бъде контролиран и управляван в съответствие с целите и плановете на компанията.

Достъп до информация

Ефективността на събиране на добре обучено вътрешно звено обикновено е по-висока от тази на външна компания и поради достъпа до информация. Към външните компании за събиране обикновено се подават базовите данни за дълга – размер на просроченото задължение, брой дни в просрочие, начислени санкции и неустойки и т.н.

Вътрешното звено, обаче, разполага с информацията за клиентите, която се събира по време на продажбения процес и реализацията на сделката – история и текущо състояние на бизнеса, задлъжнялост, свързани лица и компании и т.н. – като тези данни обикновено са доста полезни при търсенето и откриването на персоналните мотивиращи фактори за реализиране на плащане при отделните длъжници. Желателно е тази информация трябва да се съхранява в ползваем и достъпен формат – електронна база данни, която да позволява екстракти, справки и различни видове анализи.

Междинна корекция на резултатите

Възможността за междинна корекция на резултатите при ползване на вътрешно звено не е за пренебрегване, особено когато посрещането на текущите разходи на компанията зависи от размера на събраните суми. При възлагане на външна компания резултатите се отчитат в края на периода (месец, тримесечие), докато при работа със собствено звено се прави текущо наблюдение на ключовите индикатори за дейността и ако прогнозата за резултатите края на периода не е удовлетворяваща, могат да се вземат коригиращи мерки – пренасочване на допълнителен ресурс към събирането, оптимизиране на портфейла, мотивационна кампания за персонала, който се занимава със събиране и т.н.

Гъвкавост

Поддържането на вътрешно звено позволява също така процесът на събиране бързо да бъде пренастройван в зависимост от промените, настъпили във външната среда или вътре в самата организация. В ситуация на динамични промени гъвкавостта е един от ключовите фактори за оцеляване, а възможността да се заменят едни практики с други, да се преминава бързо към следваща фаза на събиране или процесът да се подобрява или пренасочва към други звена осигурява именно тази гъвкавост.

Недостатъците

Безплатни обеди и пълно щастие не съществуват и поддържането на вътрешно звено има и своите недостатъци: време, компетентност и процес.

Факторът време

Създаването на собствено звено – макар и от двама души без да броим кучето – отнема време: за разписване на процес, за наемане и обучаване на хората, за създаване и внедряване на система за управление на резултатите и т.н. В случаите, в които времето за събиране е от съществено значение да започне да се изгражда собствен отдел е по-скоро губещо решение. Ако горните предимства са достатъчно важни, за да започне изграждането на собствена структура за събиране, то това трябва да се извършва паралелно с работата с външна специализирана компания, която да осигурява входящи парични потоци.

Компетентността

Един от най-големите препъни камъни пред вътрешните звена е нивото на компетентност на служителите, занимаващи се със събиране. В осем от десет случая на ниска ефективност на собственото звено причината се оказва в уменията на събиращите служители или по-скоро в липсата им. Събирането е нещо различно от телефонно обаждане, по време на което се съобщава размерът на задължението и разговорът бързо се приключва, нито е посещение за връчване на писмо, например. Съвместяване на ангажименти по събиране с други задължения е възможно, стига съответният служител да бъде обучен как реално се събират просрочени вземания. Липсата на адекватна компетентност и умения в най-добрия случай води до ниска ефективност, а в най-лошия – до оплаквания от страна на длъжниците и съдебни дела за тормоз.

Процесът

Един от големите проблеми на компаниите, предлагащи услуги е зависимостта от конкретния служител. В случаите на събиране на вземания това важи с пълна сила и е един от рисковете при поддържане на собствена структура: да бъдат наети и обучени служители, които трудно могат да бъдат заменени. Рискът се минимизира до голяма степен при разписване на процес  с всичките му компоненти –събития, роли, задачи, действия и т.н., но за да бъде работещ се връщаме в предходните точка, а именно – необходима е компетентност на мениджъра и време.

(следва продължение)

Част II

Събиране отвън

Наемането на специализирана компания за колектинг има някои съществени предимства: пестене на време, компетентност, работещ процес.

Времето

Една от най-често допусканите грешки при работа с просрочени вземания е отлагане на реалните действия по събиране. Поради различни причини фирмите изчакват длъжниците си до момента, в който спадът на постъпленията не стане критичен. В такава ситуация външната колекторска компания спестява ценно време – при предаване на определен пакет вземания, работата с клиентите в просрочие започва веднага, респективно някакви резултати се появяват сравнително бързо.

Компетентността

Обучението на новонает служител, който да се занимава със събиране на вземания и който до момента няма никакъв опит в областта отнема от три седмици до три месеца в зависимост от методиката на обучение, която ползва фирмата.  Необходимото време за наемане на служител, който притежава минимума от качествата за работа по събиране също не е за подценяване. При липса на компетентност у мениджърите за работа с просрочия вероятността да бъдат наети също така компетентни служители не е много голяма, а новонаетите необучени такива вероятно така и няма да заработят ефективно. Наскоро попаднах на любопитно изследване на това как се формират екипите и ролята на компетентността на ръководителя. Едно от заключенията беше, че компетентните мениджъри наемат компетентни служители, некомпетентите наемат още по-некомпетентни (оригиналният текст е A people hiring A people, B people hiring C people). Твърдението е валидно с пълна сила за специфични области на работа и позиции, каквито са свързаните със събиране на вземания.

При наемането на външна компания проблемът с компетентността и уменията на събиращите и поддържането им на желаните нива се пренася изцяло към колекторската фирма.

Работещ процес

Повечето специализирани компании за събиране на вземания имат вече разработен процес, т.е. не е необходимо да експериментират с различни схеми и варианти за организиране на работата до намиране на оптималния такъв. Големите компании правят регулярни одити на процеса си по събиране, като за целта наемат независими аналитици, които да изследват съществуващите практики и да оптимизират дейността. На фирма, която стартира изграждане на собствена мрежа без да разполага с опитен и квалифициран специалист в екипа си, вероятно ще й отнеме доста време да достигне до оптималния процес от гледна точка на желана ефективност и цена. В този случай е за предпочитане възлагане на работата по просрочените вземания на външна компания за събиране, която вече е надраснала грешките на растежа.

Рисковете

Въпреки, че изглежда лесно решение наемането на външна компания крие и известни рискове. Сред най-значимите са: чистотата на практиките по събиране, ефективността и прозрачността на процеса.

Ние не сме от тях

Събирането на вземания като дейност все още не може да се отърве от наслоения през първите десетина години на прехода имидж на мутренска дейност. Дори и в момента мениджъри в различни компании оценяват кандидатстващите служители за позиции, свързани със събиране по визията, която имат – да са високи, здрави и младежи. Изследванията, обаче, показват че дългосрочната ефективност на този профил събирачи е значително по-ниска отколкото на рационално подбраните служители (под рационално в случая имам предвид профилът на наеманите служители да е съобразен с поведенческия профил на длъжниците, както и с целите на компанията). От друга страна в последната една година събирането се оценява като печеливша дейност и много бивши служители на държавните структури основаха фирми за събиране на вземания (само в последните три месеца се появиха над 25 нови компании). Ентусиазмът и желанието за бърза печалба на самоуки мениджъри без управленски опит в комбинация с популярните заблуди по отношение на събирането на вземания са взривоопасна смес, която е в състояние да влоши до неузнаваемост имиджа в обществото на компанията-възложител или да я въвлече в продължителни дела за некоректни практики по събиране.

Ефективността

Възлагането на външна компания има смисъл, ако тя постига по-високи резултати и по-бързо от собствена структура. Често пъти обаче компаниите за събиране не са в състояние да предоставят данни за очакваната ефективност. В този случай рискът е пакет от вземания да се предаде за работа на външна компания за определен период и в края му да се окаже, че събраното не отговаря на очакванията и целите на възложителя. От гледна точка на възнагражденията и коректността няма проблем – ще бъде платено по-малко за по-малък обем свършена работа, но от гледна точка на входящите парични потоци проблемът не е никак малък. Остаряването на просрочието също така намалява значително вероятността да бъде събрано по извънсъдебен път. В този смисъл изборът на неподходяща външна компания може да влоши нещата вместо да ги подобри.

Прозрачност на процеса

Предавайки вземанията на външна компания възложителят се отказва от контрола, но нещото което е добре да запази е информираността за това какво се случва с парите му. Отчитането на междинни резултати или достъпа до информация за статуса на всеки един от предадените случаи във всеки един момент осигурява именно тази информираност. По този начин при неблагоприятно развитие на ситуацията могат да с вземат коригиращи решения и да се предприемат действия преди изтичане на периода, за който ще бъдат отчетени данни за ефективността. Липсата на яснота какво се случва с вземанията,  до какъв етап на събиране са достигнали или данни за междинната ефективност обикновено водят до поставяне на възложителя в неприятна зависимост с неясен резултат в крайна сметка.

Част III

Вътре или отвън?

Или както започваше онзи виц – все не мога да запомня как се казва тази държава: Иран или Ирак..

Както споменахме още в началото, правилен избор за всяка ситуация липсва, но въпреки това има случаи, в които е за предпочитане единия или другия начин за събиране.

Ако компанията е малка, дълговете са единични и по-скоро изключение, то тогава изграждането на собствена структура за физическо събиране би била неоправдано скъпа и времеемка инвестиция. В този случай е за предпочитане възлагане на събирането на просрочените вземания на външна фирма.

За търговски компании, които имат голям брой малки по размер дългове е добре да създадат собствен механизъм за събиране – причината е, че комисионата за малки вземания е силно непривлекателна за специализираните фирми за събиране и техните сътрудници, а разполагайки със собствени служители е възможно напълно да се контролира начина на работа с длъжниците и ефективно да се управляват резултатите.

Ако компанията кредитор е зависима от фактора време, а не разполага със собствена структура е по-разумно първоначално да възложи събирането на специализирана фирма, като паралелно с това създава и собствения си отдел.

Дейности, които са стандартни и не изискват твърде специфични знания или умения е по-ефективно от гледна точка на разходите да се извършват вътре във фирмата кредитор. Такива дейности са някои етапи от съдебното събиране, например, които при внимателно настроен процес и разписани инструкции биха могли да се извършват със собствен ресурс.

Ако избраният метод за събиране е по телефона, то тогава е желателно да се възложи на специализиран колцентър (стига служителите му да са достатъчно добре обучени и контролирани), отколкото контактът с длъжниците да се възлага на необучени собствени служители, върху чиято дейност никой не упражнява адекватен контрол. Ефективно телефонно събиране се осъществява само от обучени оператори, независимо дали са вътре или вън от компанията кредитор.

В случай, че се работи със собствена структура – била тя за телефонно, физическо или съдебно събиране, е желателно през определени периоди от време пакети вземания да се възлагат на външни компании с цел сверяване на часовниците по отношение на практики и ефективност.

Привържениците на ортодоксалните теории за събиране смятат, че най-силен превантивен ефект по отношение на лошите вземания има съвместяването на продажбите и събирането в една и съща позиция, т.е. тези които продават, да имат ангажимент след това и да събират дължимите плащания по сделките си. Това твърдение се подкрепя от данните за просрочията в неправителствените микрофинансиращи организации по целия свят, като те поддържат изключително ниски нива на просрочени вземания, въпреки че традиционно работят с изключително рискови сегменти от пазара. Същото твърдение, обаче, се опровергава от търговските компании, които смятат, че идеята за последваща комуникация с неплащащи клиенти би направила търговския им персонал твърде предпазлив и по този начин биха загубили пазарен дял.

В случай, че се организира собствена структура, то ключовите въпроси, на които трябва да се намери отговор са:

• как ще бъде организиран процесът по събиране и това най-ефективният начин ли е?
• реално необходимата информация за всички нива достъпна ли е лесно и бързо?
• съществува ли работещ и прозрачен механизъм за управление и контрол на хората и резултатите им?
• избраният процес времево и финансово адекватен ли е?
• достатъчно компетентни, мотивирани и правилно управлявани ли са ангажираните в процеса служители?
• прави ли се регулярна оценка на служителите и процеса от гледна точка на ефективност, резултати и компетентност?
• вътрешният процес, по начина, по който е организиран, ще доведе ли до постигане на целите на компанията?

В случай, че се избира специализирана компания за, то въпросите, на които се търси отговор са:

• какви практики по събиране се ползват в избраната специализирана компания?
• как компанията подбира, обучава, контролира и управлява служителите си?
• каква е териториалната структура и как се осигурява покритие на труднодостъпни клиенти?
• компанията ползва ли собствени източници на информация или работи само с данните, които кредиторът предоставя?
• как се оптимизират за събиране предаваните пакети вземания?
• предоставя ли се достатъчно често информация за движението по предадените за събиране дългове?
• какви са историческите данни за ефективност на събирането по портфейли със сходни характеристики?
• каква ефективност прогнозира компанията и това ще доведе ли до изпълнение на изискванията на фирмата възложител?

(край)

Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители. Целта на продажбата е да бъде покрито просрочено задължение към кредитор.

Всичко ли може да се озове в този регистър е въпрос, който става все по-актуален напоследък имайки предвид задлъжнялостта на физическите лица и фирмите в комбинация с невъзможност за погасяване на дълговете от една страна, а от друга – все по-агресивното събиране на просрочените вземания от кредиторите. Под агресивно в случая се има намаляващата склонност на кредиторите да проявяват разбиране и да изчакват длъжниците си и като пряко последствие – увеличения брой стартирани съдебни процедури за събиране на просрочия.

Обикновено започването на съдебна процедура предизвиква въздишка на облекчение у длъжниците поради факта, че събирането по съдебен ред отнема доста време. В действителност, обаче, срещата очи в очи със съдебен изпълнител е неизбежна при условие, че кредиторът е стартирал исково, респективно заповедно производство по реда на Гражданско – процесуалния кодекс.

Новините в последните няколко месеца също популяризират темата – един съдия изпълнител извел длъжник от единственото му жилище, друг отворил магазин за вещи, обявени на публична продан, а трети закупил паяк, за да конфискува по-лесно автомобили на длъжници – и поднасят тази информация с немалка доза възмущение от предприетите действия.

Тези действия на съдия изпълнителите, обаче, са в реда на закона тъй като те имат право да наложат запор върху движимите вещи и възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, както и да обявят тези вещи за публична продан. В случаите, в които не се срещне съдействие от страна на длъжника по повод действията на съдебния изпълнител, той има пълното право да поиска и да получи съдействие от органите на МВР, за да изпълни задълженията си.

Безспорно наличието на изпълнителен лист не означава, че длъжникът ще бъде принуден да живее на улицата - законът определя критичен минимум от вещи и парични суми, които трябва да останат в потребление на длъжника, като това са вещи изрично определени в Постановление на МС, както и в самия ГПК.

Несеквестируемите вещи

Част от вещите, спрямо които не може да се насочи публична продан са:

• вещи за обикновено, лично употребление на длъжника и на неговото семейство – по едно горно зимно палто, едно горно есенно палто, една шапка, два костюма (съответно панталони, ризи и жилетки или пуловери - за мъжете, и поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери, или четири рокли - за жените) и работното облекло, употребявани обувки и бельо;
• детски храни и принадлежности;
• вещи за домашно употребление - по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално бельо за всеки член от семейството; един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове; обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене; необходимите уреди за отопление и една печка за готвене; една пералня и един хладилник; един телефонен апарат и един радиоапарат;
• изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват от длъжника или от членовете на неговото семейство поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления, средства и материали за лечение;
• учебните пособия, включително книгите и музикалните инструменти, използването на които е необходимо при общото и професионалното обучение на длъжника и членовете на неговото семейство;
• домашните животни (домашните любимци), ако не са отглеждани за продажба;
• семейните и личните ордени и отличия.

В случай, че се касае за земеделски производители, не може да се посегне върху необходимата храна на длъжника и неговото семейство до нова реколта, върху определени декари земеделски земи, върху домашния добитък, както и машини и инвентар, които са необходими за воденето на стопанството.

Жилището

Остава изключително наболелият въпрос дали може да бъде отнето жилището, в което живее длъжника? Отговорът е, че жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, без значение дали длъжникът живее в него, не може да се изземе, но само при условие, че не надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му. Другото изключение, при което това правило за несеквестируемст на вещта отпада е върху вещта/имота да няма учреден залог или ипотека. Казано с други думи, в случай, че длъжникът не е в състояние да погасява ипотеката учредена върху жилището му, дори и то да е единственото, банката кредитор има пълното право да го вземе, за да си възстанови натрупания дълг. Изпълнението посредством изпълнителния лист може да бъде насочено и върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, като в тези случаи може да се удържа само определен размер от този доход на длъжника, но не и целия размер на възнаграждението.

Ако обобщим – не, съдебният изпълнител не може да вземе всичко. Но има и още една гледна точка – абстрахирайки се от загубата на имущество, съвсем не малки са пораженията които подобна процедура за принудително изпълнение оставя върху самочувствието, достойнството и себевъзприемането на длъжника, както и върху имиджа му в социума и средата, в които живее. А за разлика от ютията и вентилатора те значително по-трудно могат да бъдат възстановени.