Изминалата седмица освен внезапно начало на лятото донесе и още един пик – на ръста на лошите и преструктурирани кредити като бързо се появиха няколко синхронни коментара и доста любопитен анализ на ситуацията, който остана сякаш встрани от набиращата скорост тема за негативните ефекти и последиците. За какво става дума?

Статистиката

БНБ оповести данните за нивата на лошите и преструктурирани кредити към 30 април 2010 г. и картинката не е никак розова: ръстът през април 2010 г. е с 424 млн. лв. като това е най-голямото месечно увеличение за последните десет месеца (през юни 2009 г. ръстът е бил 511 млн. лв.) и по този начин лошите и преструктурирани кредити стават 5,3 млрд. лв. или 13,7% от отпуснатите от банките средства. Лошите и преструктурирани фирмени кредити са с 13,59% дял, лошите потребителски - с 14,46%, лошите жилищни - с 12,61% дял, а другите кредити за населението са с дял от 18,6%. Казано по друг начин всеки седми кредит или е бил разсрочен, или не е плащан повече от три месеца. Причината, разбира се, е икономическата криза – от една страна свиването на икономиката води до влошаване на фирмените кредити, а от друга – ръстът на безработицата влошава ипотечните, потребителските и другите кредити на гражданите. Изненадани не би трябвало да има – тези цифри са логичното последствие от динамиката на основните икономически показатели в комбинация с кампаниите на банките по преструктуриране на кредитите в просрочие от края на миналата година.

Коментарите

В публичното пространство бързичко се появиха и разпространиха два коментара на ситуацията от представители на банковия сектор: на Левон Хампарцумян от УниКредит и на Виолина Маринова от ДСК. Въпреки различния си стил на коментиране и различните обсъждани теми и двамата са единодушни, че е възможно увеличаване на лихвите по кредитите в следствие на ръста на необслужваните и преструктурираните заеми. Обяснението е кратко – лихвата е цената на парите и тя отразява освен разходите и желанието за печалба също така и поетия от кредитиращата институция риск, а текущите данни за нивата на просрочията сочат, че рискът не е никак малък.

Журналистите този път се въздържаха от коментари и кротко разпространиха интервютата на двамата банкери. Любопитно беше, че на никой сякаш не му направи впечатление, че онези пет милиарда лоши кредити са били одобрени и отпуснати в ситуация на минималистични очаквания по отношение на остатъчните доходи на ползвателите им. В момента подходът е коренно различен – повечето кредитиращи институции в момента оценяват кандидатстващите за кредити по методики, според които вноските по кредити и заеми не трябва да надхвърлят 60% от доходите, изискване което би предизвикало смях и възмущение с рестриктивността си точно преди година и половина, например. Тоест, новите кредити са доста по-нискорискови поради самата методика за оценка на кредитополучателите и влиянието на риска на средата не би трябвало да бъде толкова съществено, че да предизвика съществен скок на лихвите по тях. Ръст на лихвите по вече просрочените заеми едва ли ще има някакъв измерим ефект, увеличаване на лихвите по вече отпуснатите редовни кредити често пъти предизвиква негативната реакция на кредитополучателите, която резултира в най-добрия случай в липса на лоялност към институцията, а в най-лошия – в „наказване” на кредитора с неплащане или с плащане на ръба на моментите за санкциониране.

Действия?

Първоначалната липса на журналистически коментари бе компенсирана от истински вой от страна на кредитополучатели, които обвиняваха банките в жестокост и безсърдечие и настояваха за намеса на държавата при определяне на нивата на лихвите по кредитите. Това искане започва бавно да набира скорост и вероятно скоро ще стане истинска тема за обсъждане в медийното пространство. Такова искане би било просто една възможна гледна точка, ако не беше правителството, което е склонно бързо и рязко да променя позицията си под натиска на обществото. В това всъщност се крие истинският риск – отказът от пазарния механизъм би обезсмислил двадесетте години преход и би задълбочил кризата до неподозирани нива.

В този смисъл доста любопитен и напълно незабелязан коментар по темата се появи по Deutsche Welle пак миналата седмица за разпределянето на ролите между пазара и държавата: как в двата полюса на политическото пространство у нас внезапно синхронно се заговори за лошия пазар и добрата държава-закрилница (държава, чиято намеса в икономиката е толкова неразумно голяма, че е изкривила пазарния механизъм), за прагматичните интереси от задълбочаване на намесата й в икономиката и евентуалните облагодетелствани от всичко това.

Темата остава отворена както за наблюдение, така и за следващи коментари тъй като какво ще се случи е доста трудно прогнозируемо не само поради спецификите на средата, но и поради сякаш симптоматичния отказ от отговорност и прехвърлянето на правата за вземане на решения от страна на обществото на държава, която до момента не е доказала адекватното си функциониране в условия на свободен пазар. Или както свършваше стария виц за овцата – няма значение накъде ще тръгне понеже така или иначе няма да стигне…

В началото – както обикновено – бе скептицизмът. Няколко години по-късно никой не може да отрече, че частните съдебни изпълнители работят доста по-бързо и чевръсто от държавните си колеги. Някои от тях вече дори станаха герои на местния събирачески фолклор – Слави Сербезов, например, с първия магазин за продажба на движими вещи по изпълнителни дела или пък Иван Хаджииванов, който си купи паяк, за да репатрира коли на длъжници.

Суматохата

Статистиката е с противоречиво тълкуване в зависимост от това дали гледната точка е на длъжници или на кредитори: от началото на годината до момента продажбите на имоти през частни съдебни изпълнители са нараснали с 10%, като от Камарата на частните съдебни изпълнители в България твърдят, че тенденцията ще се запази до края на годината. Пак оттам обясняват, че двойния ръст на реализираните продажби (2,500 през 2009 г. и 1,200 през 2008 г.) се дължи до голяма степен на въвеждането на електронния регистър на актуалните оферти. Другата причина за повишения интерес от страна на купувачите кът този тип продажби е цената - първоначалната офертна цена се равнява на 75% от пазарната стойност на имота, но при липса на наддаващи или отказ от покупка, имотът се предлага наново с 20% отстъпка от цената при първия търг.

Разбира се, има случаи, в които кредиторите държат началната цена да покрива размера на кредита и тогава тя може да се окаже по-висока от пазарната в момента.

Според данни от изминалата година кредиторите, които най-често се обръщат към частни съдебни изпълнители за събиране на вземанията си, са физически лица, като след тях се нареждат банките, а юридическите лица заемат едва 20%.

Перспективите

Върху безспорно полезно нововъведение се оказа, че работят в момента от Камарата на частните съдебни изпълнители – общ регистър на длъжниците, който се очаква да заработи от октомври тази година. От съображения за сигурност на личните данни регистърът няма да е публичен и справки от него ще могат да ползват само титулярите, но въпреки това ограничение при сключване на сделки вероятно ще започне да се изисква представяне на удостоверение за наличие или липса на изпълнителни дела, което ще може да се издава от съдебните изпълнители на база информацията в единния регистър (съществуващия в момента такъв дава информация само за делата, образувани при държавни съдебни изпълнители само от съответния регион).

Положителните ефекти от подобно нововъведение ще бъдат доста – от една страна ще се избегне работата на няколко съдебни изпълнители от различни райони по един и същ длъжник, а от друга – компаниите ще могат да получават достоверна и актуална информация за икономическото състояние и кредитния морал на контрагентите и клиентите си.

А до тогава...

До тогава полезна информация за частните съдебни изпълнители и публичните продажби на имоти и друго движимо имущество може да се намери на следните места:

• http://www.bcpea.org – камара на частните съдебни изпълнители. Съдържа подробен регистър на всички частни съдебни изпълнители. При избор на регион от падащите менюта в полето за търсене могат да се разгледат всички съдебни изпълнители в региона, като номерът им е препратка към профила на всеки един, където пък има информация за сайтовете им (тези, които имат), мейли и телефони.
• http://www.sales.bcpea.org – регистър на публичните продажби към Камарата на частните съдебни изпълнители. Включва доста подробна информация за текущите продажби с нелоша търсачка по региони, тип имущество и ключови думи.
• http://www.sadebenizpalnitel.com – портал на частните съдебни изпълнители. При избор на регион от полето в ляво могат да се разгледат профилите на съдебните изпълнители (име, адрес, телефон, мейл, сайт, активни в момента продажби), като информацията е в доста по-достъпен и ползваем вид отколкото в регистъра на Камарата.

И ако в началото бе скептицизмът, то в края е надеждата – тя традиционно умира последна – че създаващият се регламент и прозрачност ще подобрят от една страна бизнес климата, а от друга – ще имат и превантивно действие върху влошаването на бъдещите плащания.

…или кога един длъжник е безнадежден

Когато за пръв път ми зададоха този въпрос се изкуших да отговоря с някой мъдър дзен коан – например този за струната, която ако е твърде опъната, ще се скъса, а ако не е достатъчно обтегната, няма да свири. След това си представих – или по-скоро не успях да го направя - Буда като събирач на просрочени вземания и тутакси се върнах към конкретиката.

Моментът на отказа от събиране обикновено е различен в зависимост от гледната точка – ръководителите на екипи, занимаващи се с теренно събиране обикновено го преместват напред във времето в сравнение със самите колектори, събирачите с повече опит по-рядко обявяват длъжници за безнадеждни в сравнение с нови служители или с такива, които съвместяват събирането с основните си задължения в компанията. В случая е необходимо да се направи уговорката, че под отказ от събиране се има предвид отказ от опитите да се постигне извънсъдебно споразумение и последствие от този отказ е стартирането на съдебна процедура за събиране на дълга.

Събиращия

Гледната точка и преценката на събиращия би трябвало да бъдат най-достоверни поради личния контакт с длъжника и цялата информация, събрана по време на този контакт, която не подлежи на систематизиране, но ориентира по отношение на намеренията и възможностите за плащане. Невъзможност длъжникът да бъде открит никъде, дори и с помощта на свързани лица, съзнателен неемоционален отказ да бъде погасен дълга или поредица от поети, но неизпълнени ангажименти за плащане са обичайните обективни причини, поради които колекторите обявяват длъжниците за безнадеждни, прекратяват работата си с тях и ги предават към следващата фаза на събиране.

Малко по-различна е ситуацията при служители, които не са били обучавани как да събират, но са се сдобили със задължението да се грижат за просрочените плащания в компанията (ситуация, характерна за повечето търговски фирми в момента). Такъв тип служители обикновено се отказват на твърде ранен етап от комуникацията с длъжника, когато с правилна аргументация дългът все още може да бъде събран без намесата на съда. Възможните действия в този случай са няколко:

• Разписване на стъпков процес по събиране – детайлно описание на дейностите, които трябва да извърши служителят, за да събере дълга. Колкото по-малко е обучаван как да събира съответният служител, толкова по-детайлни и точни трябва да бъдат инструкциите (включително къде, кога и как трябва да бъде търсен длъжника);
• Определяне на критериите за отказ – големи компании с голям брой длъжници обикновено настройват процеса си хронологично (т.е. след изтичане на определено време се стартира съдебна процедура независимо от комуникацията с длъжника до момента). За малки компании с малък брой длъжници е по-ефективно определянето на качествени критерии за отказ от досъдебно събиране;
• План Б или новото лице – има случаи – макар и не чести – в които конкретен длъжник реагира негативно на конкретен колектор. При тях е разумно да се осъществи контакт и от още един служител с цел избягване на обективните последствия от субективен проблем. Техниката на новото лице също така се прилага и при продължителен контакт с длъжници, при които ефективността на първоначално общуващия с тях служител намалява с течение на времето;
• Настройване на контролен механизъм – обикновено служителите, които не са избрали сами събирането, а то им е било вменено впоследствие като задължение не изпитват топли чувства към самата дейност и се опитват – съзнателно или не – да я съкратят като продължителност и интензитет. От гледна точка на компанията, обаче, съдебно дело е по-неприемливо в сравнение с постигане на извънсъдебно споразумение най-малкото поради отлагане на плащането напред във времето. Именно затова е необходимо създаване на контролен механизъм, посредством който да се проверява дали длъжникът е обективно безнадежден или неконтактността му и отказите за плащане са проекция на нагласите на събиращия служител.

Процеса

При наличие на разписан процес по събиране обикновено критериите за отказ от събиране са количествени (свързани с времето в просрочие или с размера на дълга) или качествени (свързани със субективната информация за длъжника и прогнозата за поведението му въз основа на нея). При автоматизация на процеса посредством адекватно софтуерно решение обикновено не е нужна намеса на служители при преминаването към следваща фаза. В случай, обаче, че компанията работи с добре обучени колектори с правилна преценка, то би било добре да се настрои и механизъм, който позволява по-ранно или по-късно стартиране на съдебен процес на базата на субективна информация и преценката на самия колектор. В случай, че оценката му е правилна, то тогава ранното стартиране на съдебното събиране увеличава вероятността дългът да бъде събран, а забавянето – в случай, че причината длъжникът да се бави е обективна – спестява пари на компанията и формира устойчива лоялност у клиентите с просрочени задължения.

Компанията

В случай, че целта на компанията не е идеална, а е по-скоро свързана с максимизиране на печалбата, то нейната гледна точка е най-лесна за дефиниране – моментът на отказа е когато разходите по събиране на един дълг надхвърлят приходите, които той ще донесе , в случай че бъде събран. При настъпване на такава ситуация компанията има още една възможност за действие освен стартирането на съдебна процедура, а именно – продаването на дълга (как и защо се продават дългове ще разгледаме подробно в някоя от следващите статии).

В заключение, ако обобщим, връщайки се към дзен метафората от началото на текста – има случаи, в които човек е добре да зареже струнните инструменти и да започне да свири на барабани, например, като е хубаво да го направи преди и той, и съседите му да са изгубили слуха си.