Скоро след като правителството оповести намеренията си да ускори разплащанията от страна на държавата по просрочените й задължения към фирмите, обсъждахме ефекта от тази мярка с един познат икономист, който разказа следната история:

В малко градче хотелът бил пред фалит, когато се появил чуждестранен турист. Собственикът се зарадвал, но туристът поискал да огледа стаите преди да наеме някоя като за целта оставил 200 лв. депозит на рецепция – в случай, че повреди или открадне нещо. Тръгнал туристът из хотела, а собственикът, виждайки парите решил, да върне част от дълговете си. Извикал готвача, на когото вече дължал две заплати и му дал 200-те лева. Готвачът видимо се зарадвал, прибрал ги и се върнал в кухнята. Там се замислил за собствените си дългове, решил да погаси част от тях и затова отишъл при хотелската проститутка, на която вече дължал пари за два сеанса. Връчил й двестате лева и доволен, че е на чисто се захванал за работа. Проститутката също се ободрила, но си спомнила, че не е плащала нищо на собственика на хотела повече от месец, отишла на рецепция и му подала банкнотите. В този момент туристът се задал по коридора, любезно обяснил, че спешно трябва да отпътува, взел депозита си и си тръгнал, оставяйки персонала на хотела без дългове и в пълно безпарично щастие.

Моделът

На фона 200 млрд. междуфирмена задлъжнялост двата милиарда държавни дългове са капка в морето на пръв поглед. При внимателно вглеждане, обаче, става ясно, че ефектът от историята се наблюдава и в реалността – в следствие на верижната реакция на междуфирмените задължения погасяването на тези 2 млрд. вероятно ще доведе до погасяване на дългове в размер от 15 до 20 млрд. по предварителни данни. Този ефект най-лесно се обяснява с т.нар. мултипликатор на Кейнс, а именно че единица направен разход (в случая – за погасяване на дълг) води до ръст на съвкупния доход, по-голям от единица (в случая – до намаляване на общата задлъжнялост с повече от единица).

Реалността

Какво се случва в практиката? В края на 2009 г. Българска стопанска камара публикува обширен доклад за междуфирмената задлъжнялост, като един от ключовите изводи беше, че бюджетът е сред основните генератори на задлъжнялост. В хода на обсъжданията представителите на държавните институции поискаха конкретни данни и това беше причината в началото на месец февруари 2010 г. БСК да се обърне към представителите на бизнеса с молба за допълнителна информация за просрочените неизплатени задължения на общините и бюджета. Данни продължават да се събират на адрес http://www.debt.bia-bg.com/ , като компаниите предоставят информация за:

• дейността си;
• вида на забавеното плащане (обществена поръчка, ДДС, акцизи и данъци и еврофондове) и размера му, включително и неустойките;
• вида на длъжника (министерство, агенция, областна управа, община или държавна фирма);
• предприетите действия (изпратени писма, договорени отстъпки, заведен съдебен иск или съдебно изпълнение).

Предоставянето на тази информация по никакъв начин не обезпечава връщането на просрочените вземания, но дава относително ясна представа за структурата на държавните дългове и най-засегнатите сектори от икономиката. Събраните данни за първия месец на инициативата са близки до прогнозните:

• 99% от просрочените вземания са по обществени поръчки и само 1% по ДДС, акцизи и еврофондове;
• от 584 фирми, декларирали несъбрани вземания от държавата в размер на 350 млн. 498 оперират в сферата на строителството и техните вземания са размер на 291 млн. лв.;
• най-големият длъжник е Агенция Пътна инфраструктура (102 млн. лв. към 59 фирми), следвана от Министерство на регионалното развитие и Министерство на труда и социалната политика;
• средният брой дни в просрочие е 245 (т.е. малко повече от осем месеца).

Любопитно беше изказването на зам. Финансовия министър Вл. Горанов от началото на миналата седмица, че основните държавни просрочия са натрупани от неразумни инвестиции в строителство и основен ремонт. Доста обсъждане и спорове предизвика и решението на правителството приоритетно да бъдат разплащани задължения към фирми със сключени споразумения, които се отказват от 10% от сумата, която трябва да получат. Възмущението на някои представители на бизнеса беше заглушено от разсъждението 90% сега или цялата сума в някакво обозримо бъдеще.

Успокояващото е, че движение по отношение на държавните задължения определено има. Ефектът от него, обаче, тепърва подлежи на оценка и измерване защото в спорния доклад на БСК, който предизвика събирането на тези данни също така е посочено, че данъчните задължения на фирмите са нараснали с 35% в сравнение с предходната година. Или казано по друг начин – възможно е държавата, също като собственика на малкия хотел в крайна сметка да прибере сумите обратно и всички да бъдат щастливи.