K2_PRINT_THIS_PAGE
Петък, 14 Май 2010г.

Невинен до доказване на противното и свободен след доказване на вината

автор 
Невинен до доказване на противното и свободен след доказване на вината Невинен до доказване на противното и свободен след доказване на вината

Как решението на ВАС разбуни духовете

В края на април Върховния административен съд констатира, че съществуващата забрана за пътуване в ЕС заради дългове е незаконна. Това е становището на ВАС по делото на Н. Паунов, на когото по искане на частен съдебен изпълнител е забранено пътуване в чужбина. Магистратите мотивираха решението си с Договора за създаване на Европейската общност, който гарантира правото на свободно движение на всички граждани на съюза, и с директива на Европейския съвет, която забранява на страните-членки да въвеждат каквито и да е ограничения за придвижването на хора, освен при съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.

До този момент Законът за българските лични документи позволяваше да се забрани напускането на страната на хора, "които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение". Там е записано, че голямо задължение е такова над 5 хил. лв.

А сега на къде?

Реакциите в публичното пространство бяха полярни: от едната страна беше възторгът на традиционно активните защитници на човешките права, а от другата – разочарованието на кредиторите – частни лица в ролята на истинските потърпевши, защото само през миналата година се оказа, че са издадени над 5 000 забрани за напускане на страната на големи длъжници, които могат да бъдат оспорени на база решението на ВАС.

Нещото, което наистина направи впечатление беше мълчанието на основните участници на пазара на дългове – кредитиращите институции – банки, небанкови и лизингови дружества – както и на компаниите, занимаващи се с изкупуване и събиране на вземания.

Обективно погледнато дали един длъжник е в България или в друга страна-членка на ЕС е едно и също от правна гледна точка. Ако лицето е осъдено да изплати парично задължение в България, изпълнение може да се изиска навсякъде в ЕС. Изискване на такъв тип изпълнение, обаче, означава пренастройване на процеса по събиране на вземания както в кредитиращите, така и в колекторските компании и именно поради тази причина липсата им на становище по казуса е озадачаващо.

По света и у нас

Моделите за справяне със задълженията в цивилизования свят също са полярни. Най-либерална сякаш се оказва Германия където няма забрана длъжници да пътуват извън пределите й, включително и заради дългове към хазната. Длъжниците са свободни да напускат страната и ако не са погасили задължения към наемодатели, към банки, електрокомпании и т. н. Германия не могат да напускат единствено лица, срещу които има заповед за задържане или е наложена друга мярка за неотклонение.

Йезуитски рестриктивна е практиката в Италия, където не съществува забрана за напускане на страната, но държавата отказва да предоставя каквито и да било административни услуги при наличие на непогасени задължения (част от административните услуги са издаване на лични документи, например).

Какво ще се случи у нас още не е ясно, но е необходимо или създаване на допълнителни ограничителни условия, подобно на италианските, или на работещ, достъпен и разбираем за кредиторите механизъм за изискване събирането на дълга на територията на Европейския съюз.

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.
Траяна Вукадинова

Мениджър отдел "Тренинги и обучения"
Управляващ съдружник в НеоКолект

Уебсайт www.neocollect.bg Изпрати email Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Подобни