Вторник, 15 Юни 2010г.

За добрите кредити, лошите хора и лихвите

автор 
За добрите кредити, лошите хора и лихвите За добрите кредити, лошите хора и лихвите

Изминалата седмица освен внезапно начало на лятото донесе и още един пик – на ръста на лошите и преструктурирани кредити като бързо се появиха няколко синхронни коментара и доста любопитен анализ на ситуацията, който остана сякаш встрани от набиращата скорост тема за негативните ефекти и последиците. За какво става дума?

Статистиката

БНБ оповести данните за нивата на лошите и преструктурирани кредити към 30 април 2010 г. и картинката не е никак розова: ръстът през април 2010 г. е с 424 млн. лв. като това е най-голямото месечно увеличение за последните десет месеца (през юни 2009 г. ръстът е бил 511 млн. лв.) и по този начин лошите и преструктурирани кредити стават 5,3 млрд. лв. или 13,7% от отпуснатите от банките средства. Лошите и преструктурирани фирмени кредити са с 13,59% дял, лошите потребителски - с 14,46%, лошите жилищни - с 12,61% дял, а другите кредити за населението са с дял от 18,6%. Казано по друг начин всеки седми кредит или е бил разсрочен, или не е плащан повече от три месеца. Причината, разбира се, е икономическата криза – от една страна свиването на икономиката води до влошаване на фирмените кредити, а от друга – ръстът на безработицата влошава ипотечните, потребителските и другите кредити на гражданите. Изненадани не би трябвало да има – тези цифри са логичното последствие от динамиката на основните икономически показатели в комбинация с кампаниите на банките по преструктуриране на кредитите в просрочие от края на миналата година.

Коментарите

В публичното пространство бързичко се появиха и разпространиха два коментара на ситуацията от представители на банковия сектор: на Левон Хампарцумян от УниКредит и на Виолина Маринова от ДСК. Въпреки различния си стил на коментиране и различните обсъждани теми и двамата са единодушни, че е възможно увеличаване на лихвите по кредитите в следствие на ръста на необслужваните и преструктурираните заеми. Обяснението е кратко – лихвата е цената на парите и тя отразява освен разходите и желанието за печалба също така и поетия от кредитиращата институция риск, а текущите данни за нивата на просрочията сочат, че рискът не е никак малък.

Журналистите този път се въздържаха от коментари и кротко разпространиха интервютата на двамата банкери. Любопитно беше, че на никой сякаш не му направи впечатление, че онези пет милиарда лоши кредити са били одобрени и отпуснати в ситуация на минималистични очаквания по отношение на остатъчните доходи на ползвателите им. В момента подходът е коренно различен – повечето кредитиращи институции в момента оценяват кандидатстващите за кредити по методики, според които вноските по кредити и заеми не трябва да надхвърлят 60% от доходите, изискване което би предизвикало смях и възмущение с рестриктивността си точно преди година и половина, например. Тоест, новите кредити са доста по-нискорискови поради самата методика за оценка на кредитополучателите и влиянието на риска на средата не би трябвало да бъде толкова съществено, че да предизвика съществен скок на лихвите по тях. Ръст на лихвите по вече просрочените заеми едва ли ще има някакъв измерим ефект, увеличаване на лихвите по вече отпуснатите редовни кредити често пъти предизвиква негативната реакция на кредитополучателите, която резултира в най-добрия случай в липса на лоялност към институцията, а в най-лошия – в „наказване” на кредитора с неплащане или с плащане на ръба на моментите за санкциониране.

Действия?

Първоначалната липса на журналистически коментари бе компенсирана от истински вой от страна на кредитополучатели, които обвиняваха банките в жестокост и безсърдечие и настояваха за намеса на държавата при определяне на нивата на лихвите по кредитите. Това искане започва бавно да набира скорост и вероятно скоро ще стане истинска тема за обсъждане в медийното пространство. Такова искане би било просто една възможна гледна точка, ако не беше правителството, което е склонно бързо и рязко да променя позицията си под натиска на обществото. В това всъщност се крие истинският риск – отказът от пазарния механизъм би обезсмислил двадесетте години преход и би задълбочил кризата до неподозирани нива.

В този смисъл доста любопитен и напълно незабелязан коментар по темата се появи по Deutsche Welle пак миналата седмица за разпределянето на ролите между пазара и държавата: как в двата полюса на политическото пространство у нас внезапно синхронно се заговори за лошия пазар и добрата държава-закрилница (държава, чиято намеса в икономиката е толкова неразумно голяма, че е изкривила пазарния механизъм), за прагматичните интереси от задълбочаване на намесата й в икономиката и евентуалните облагодетелствани от всичко това.


Темата остава отворена както за наблюдение, така и за следващи коментари тъй като какво ще се случи е доста трудно прогнозируемо не само поради спецификите на средата, но и поради сякаш симптоматичния отказ от отговорност и прехвърлянето на правата за вземане на решения от страна на обществото на държава, която до момента не е доказала адекватното си функциониране в условия на свободен пазар. Или както свършваше стария виц за овцата – няма значение накъде ще тръгне понеже така или иначе няма да стигне…

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.
Траяна Вукадинова

Мениджър отдел "Тренинги и обучения"
Управляващ съдружник в НеоКолект

Уебсайт www.neocollect.bg Изпрати email Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 1 латвисйски лат

Латвийски лат

Към настоящия момент с обръщение са монети от 1 лат с 15 различни дизайна: снежен човек, коледна елха, традиционен латвийски хляб, борова шишарка и т.н. Върху една от тях е изобразена мравка. Мравките са ципокрили насекоми, които имат особено сложен социален живот, свързан с различни форми на комуникация. Счита се, че при мравките са се оформили три касти – работници, войници и майки. Общуват с помощта на феромони – мирисови знаци, които оставят след себе си и предизвикват генетично закодирани реакции у другите мравки. Американските листорезни мравки култивират в мравуняка определен вид гъбички като са в състояние да отделят клетките на гъбичките и изкуствено да ги стимулират към делене. В състояние са дори ги разменят с други семейства мравки, които не спадат към сходен на техния вид.