Четвъртък, 13 Януари 2011г.

Fair play при събирането на вземания

автор 
Fair play при събирането на вземания Fair play при събирането на вземания

Провокирани от интереса, който предизвика текстът за събирането на вземания през вековете от една страна и от друга - от любопитството на част от участниците в един от последните ни за 2010 г. семинари по отношение на практиките по събиране в други страни, решихме в няколко последователни материала да се спрем на управлението на задължения в епицентъра на кризата, а именно САЩ.

Врата в полето или какво е Закона за допустимите практики при събирането на вземания

Изследвайки генезиса на световната икономическа криза анализаторите често пъти обвиняват САЩ и в частност Федералния резерв в твърде либерален подход по отношение на кредитирането и оценката на кредитополучателите и риска. В същото време в последните тридесет години именно в САЩ е в сила и се прилага един от най-рестриктивните нормативни актове – Закона за допустимите практики при събирането на вземания (Fair Debt Collection Practices Act – FDCPA). Приет е през 1978 г. и основната му цел е да защитава правата на длъжниците, елиминирайки възможностите за злоупотреби от страна на специализираните компании за събиране на вземания. При приемането му се е смятало, че този закон ще постави основите на допустимите практики при работа с дългове, ще даде възможност на задлъжнелите лица и домакинства да получат цялата информация, свързана с дълга им, като по този начин ще намалеят случаите на измами.

Този законов акт определя границите на допустимото поведение от страна на колекторите, както и регламентира санкциите при нарушаване на предписанията му. Любопитното в случая е, че в основния текст на закона в понятието колектор се включват само събирачи - трета страна при работата с дълга, т.е. специализираните агенции, които биват наемани за събиране на определен дълг. По този начин вътрешните звена и отдели за събиране на вземания на компаниите-кредитори или компаниите, купуващи дългове попадат извън обсега на действие на закона. Разбира се, има и изключения, като щата Калифорния, например, където съдилищата прилагат закона с еднаква сила както по отношение на специализираните събирачески компании, така и по отношение на вътрешните звена за събиране на кредиторите.

Друга особеност на този закон е, че се отнася само до потребителските кредити. Просрочените задължения по бизнес заеми или потребителски такива с бизнес цел не попадат под защитата на Закона за допустимите практики при събирането на вземания.

Комфортът на дълговете

В защита на длъжниците и с цел недопускане на произволно тълкуване законът описва недопустимото поведение от страна на колекторите и дефинира задължителните елементи при комуникацията с длъжници. Сред забранените практики, които законът определя като оскърбителни и подвеждащи, са:

  • Осъществяване на контакт с длъжника преди 8.00 ч. сутринта и след 21.00 ч. вечерта местно време от гледна точка на длъжника;
  • Продължаване на комуникацията с длъжника, ако той писмено заяви, че не желае повече да бъде търсен. В този случай има някои изключения, като последното уведомление от страна на кредитора, че прекратява извънсъдебната комуникация и стартира съдебен процес, например;
  • Многократни телефонни обаждания;
  • Осъществяване на контакт с длъжниците на работните им места, ако това е неприемливо за тях или за работодателите им;
  • Осъществяване на контакт с длъжник, за когото се знае, че е представляван от адвокат;
  • Предоставяне на невярна или заблуждаваща информация;
  • Публикуване на данните на просрочилите задълженията си (име и адрес) в различни списъци на лоши длъжници;
  • Заплахи с арест, отнемане на попечителство или други действия, които са неприложими при просрочване на задължения;
  • Употребата на обиден или вулгарен език;
  • Обсъждане на подробности, свързани с дълга с трета страна, различна от съпруга/съпругата на длъжника или неговия адвокат. Счита се за допустимо колекторите да осъществяват контакт със съседи, колеги и други свързани лица само с цел локализиране на длъжника;
  • Осъществяване на контакт по злепоставящ длъжника начин, като открити пощенски картички, например;
  • Подаване на невярна информация към кредитното досие на длъжника и т.н.

Някои от задължителните елементи в общуването с длъжници са:

  • Представяне на колектора, както и уведомяване на длъжника, че комуникацията е по повод дълга, както и че цялата събрана информация може да бъде използвана за събирането на дълга;
  • Уведомяване на длъжника за правото му да оспорва целия дълг или част от него;
  • Предоставяне на доказателства за наличието на дълга и размера му.

На пръв поглед всички предписания на закона са напълно приемливи и в съответствие с нормалното бизнес общуване в процеса по събиране на просрочено вземане. Особеното е, че в самия закон се съдържа възможността длъжниците да заведат дело срещу колекторските агенции при нарушаване на предписанията на закона, изисквайки обезщетение за нанесените щети. За завеждането на това дело не е необходимо да доказват по какъвто и да било начин нарушението на закона и вината на колектора.

Именно това право на длъжниците е основния фокус на критиците на Закона за допустимите практики при събирането на вземания. Кредитиращите компании, колекторските агенции и голяма част от щатските съдилища са на мнение, че това право в комбинация с множеството технически изисквания на закона е причина за голямото количество безсмислени дела, които възпрепятстват събирането на валидни дългове.

В самия закон също така се съдържат и множество противоречия. Едно от най-често споменаваните е, че за да се избегне многократно звънене в дома на длъжника, колекторът трябва да остави съобщение, идентифицирайки се. Ако обаче някой, различен от длъжника чуе съобщението, то той е трета страна и законът вече е нарушен. Ако колекторът не се представи, нарушава закона. Ако продължи да звъни без да оставя съобщение, отново го нарушава. Подобни ситуации в духа на Параграф 22 не са рядкост, но активното лобиране в Конгреса от страна на колектори и застрахователни компании все още няма резултат.

Критици на закона има и от страната на длъжниците, които оспорват най-вече размера на максималното обезщетение за нанесени щети. Според тях размерът, определен пред 1978 г. трябва да бъде коригиран с инфлацията за последните 30 години и да бъде увеличен над три пъти.

/следва продължение/

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.
Траяна Вукадинова

Мениджър отдел "Тренинги и обучения"
Управляващ съдружник в НеоКолект

Уебсайт www.neocollect.bg Изпрати email Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 20 унгарски форинта

Унгарски форинт

Форинт е наименованието на унгарската парична единица, като най-големият купюр е 20 000 форинта, а най-малкия – 5. Монети са купюрите от 5, 10, 20, 50, 100 и 200 форинта.

На гърба на монетата от 20 е изобразена унгарска перуника. Другото име на перуниката е ирис и към това растително семейство принадлежат над 250 растения. Някои от тях се използват и като билки. Счита се, че надлъжните линии на цветовете служат, за да упътват насекомите към тяхната цел – нектара на растението.