След сериозната липса на новини през лятото известно оживление в средата на септември предизвикаха резултатите от изследването Европейски разплащателни практики, проведено от института за пазарни изследвания Ипсос. Според изнесените данни българските компании през 2012 г. отчитат сериозни загуби в следствие на просрочени вземания – ако през 2011 г. отписаните задължения са били едва 1,94%, то само една година по-късно загубите поради несъбрани вземания са 8,23%. На фона на обсъждащите се паралелно проектозакони за личните фалити и абсолютната давност на дълговете все повече компании и финансови институции се замислят за продажба на несъбраните си вземания. Как се случват продажбите и има ли полза от тях – това ще разгледаме в следващите редове.
Дълговете като стока
Продажбата на вземания – или така наречените цесии – са сделки, при които кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице (в случая – купувач на вземането) срещу получаването на определена сума, която обичайно е по-малка от размера на оригиналния дълг. Длъжникът в случая не е страна, т.е. негово съгласие не е необходимо, той само бива уведомен. При продажбата се прехвърля всичко – самото вземане, обезпеченията, начислените лихви и т.н., освен ако изрично страните не се договорят за друго.
Смисълът на продажбата на вземания е, че по този начин компаниите са в състояние да се фокусират върху основния си бизнес от една страна, а от друга - да превърнат недоходоносен или генериращ загуби актив в генериращ входящи парични потоци такъв. Търговските компании, лизинговите дружества, банките и небанковите финансови институции са специалисти респективно в производството и продажбите на стоки и услуги, в лизингите или пък в привличането на депозити и отпускането на кредити. Не се очаква от тях да бъдат специалисти в областта на рекламата (затова наемат рекламни агенции), на строителството (това е причината да търсят строителни фирми, когато е необходим ремонт) или пък събирането на вземания. Опитите вътре в компанията да се създават структури, чиято дейност се различава от основния им бизнес обичайно води до разфокусиране и пропускане на пазарни възможности. Това в никакъв случай не означава една компания да се откаже от това сама да се справи с вземанията си, напротив – въпрос на ефикасност е да се прецени до кога е изгодно за компанията да управлява сама вземанията си и кога трябва да потърси специализирана агенция за събиране или изкупуване. Вземанията, за съжаление, не са просто недоходоносни, често пъти те генерират „невидими“ загуби – ако бъдат оценени човекочасовете, нужни за администрирането на това вземане, разходите за комуникация с длъжниците, инфлацията и обезценката, както и всички други разходи, които се правят в опитите за събиране, ще се окаже, че дори при погасяване на дълга ведно с наказателните лихви разходите на компанията не се покриват. Възлагането на колекторска агенция е добра възможност, но постъпленията от погасяване (в случай на успешни преговори с длъжниците) често се разсрочват във времето. В този смисъл при продажба на дълга, вместо несъбрани 100 единици, за администрирането на които компанията прави по 5 единици допълнителен разход всеки месец, компанията получава 10, 20, 30 единици свежи пари, които инвестирани в нов продукт или услуга започват да носят допълнителен приход всеки месец.
Допълнителни ползи за продавача са елиминирането на обвързаността на компанията с конкретни колекторски агенции, а оттам – и намаляване на репутационния риск, който обичайно се носи при възлагане за събиране, също така и съдействие от страна на купувача в процеса на оценка на вземането и намирането на оптималното решение.
Кой купува?
Купувачите на дългове могат да бъдат специализирани дружества или фондове, понякога – колекторски агенции или адвокатски кантори, които купуват вземанията на цена, по-ниска от номиналната им стойност и ги събират за собствена сметка, превъзлагат ги на други събирачи или препродават самите дългове. Ефективността в случая е следствие от специализацията им – те са професионалисти в областите събиране на вземания и/или управление на портфейли и покупката в случая е инвестиция. Срещат се случаи, в които специализирани дружества инвестират в длъжниците (най-вече при корпоративните вземания) с цел оздравяване и последващо погасяване на дълга – нещо, което първоначалния кредитор не би могъл да си позволи. Купувачите се определят като активни, ако ползват собствен ресурс за събирането на вземанията и като пасивни, ако го възлагат на подизпълнители (колекторски агенции, адвокатски кантори и т.н.).
Въпреки че за пръв път практиката по продажба/покупка на дългове се появява в САЩ по време на банковата криза през 80-те години, сериозния бум е след 2000 г. През 2005 г. са продадени дългове на стойност 110 млрд. долара, което е два пъти повече от сумата за 2001 г., а в момента само пазарът на банкови дългове в Европа се оценява на 600 млрд. евро. Продажбите на дългове нараснаха значително след началото на кризата (2007-2008 г.), като паралелно с това цените на дълговете започнаха да намаляват (върху начина на формиране на цената ще се спрем по-късно). В последните години се появи и вторичен пазар на дългове, следствие от факта, големите продавачи предпочитат да контактуват само с един купувач, който след това препродава части от пакета на по-малките участници на пазара.
/следва продължение/
