…или как да се предпазим от забавени плащания

Малка фирма с големи задължения без имущество и без предоставени обезпечения дължи много пари. Би звучало като начало на виц, ако не беше твърде често срещания профил на нелоялните клиенти на не чак толкова големите фирми в страната. Моментът, в който обичайно се сблъскваме с тях е няколко месеца преди изтичане на давностния срок и след като реалният бизнес, стоящ зад фирмата-длъжник вече е прехвърлен към нова, чиста като сълза компания. Дали толкова много време след възникването на просрочието е правилния момент все пак да започне да се събира вземането е доста пространна тема, която няма да засягаме сега. Ще обърнем внимание, обаче, на нещо друго – какво може да се направи преди сключването на сделката, за да бъде намалена вероятността от просрочени плащания.

Уважение всекиму, доверие никому

Желанието за по-добра конкурентоспособност и по-добро пазарно позициониране обичайно са в основата на разсрочените плащания за нови клиенти и предоставянето на стоки или услуги на кредит. При относително разпределен пазар е нормално конкурентните предимства да се търсят в параметрите на обслужването и във финансовите условия на сделката – „При нас можете да получите сега и да платите по-късно“ е смисъла на много рекламни послания. И въпреки, че здравият разум би попречил на всеки собственик на бореща се за пазарен дял компания да даде пари на заем на напълно непознат само срещу обещанието, че ще ги върне навреме, повечето предоставят не само стоков, а и сериозен кредит на доверие на клиентите си. Възможно е да е проява на скептицизъм, следствие от години занимания със събиране на вземания, но считам, че доверието е едно от малкото неща, които не могат да се получат на кредит, а трябва да се заслужат и докажат. В този смисъл, с цялото дължимо на клиентите и бизнеса им уважение, доставчиците, които имат намерение да влязат в ролята на кредитори, могат и е желателно да предприемат няколко напълно рационални действия, с които да проверят платежоспособността на клиентите си: да проверят дали не са обявени в несъстоятелност, осъждани ли са за дългове, дали не дължат твърде много на държавата и дали не дължат пари на други свои контрагенти. Положителен отговор на някой от горните въпроси не означава, че клиентът трябва да бъде изгонен позорно, напротив – просто финансовите условия по сделката трябва да се адаптират към текущото му състояние.

Има ли пулс?

На теория, при стартирала процедура по несъстоятелност , сделките, направени от съответния длъжник след обявената от съда начална дата на неплатежоспособността би трябвало да са недействителни. На практика, обаче, ще отнеме известно време доставчик на суровини за производство, например, да си върне суровините, продадени на разсрочено плащане на производител, чиито кредитори са стартирали процедура по несъстоятелност срещу него. Вероятността той да ги е вложил в производството е голяма, а при вече стартирала процедура наличното имущество, стока и пари се причисляват към т.нар. маса на несъстоятелността, с която се удовлетворяват всички кредитори.

Като вземем под внимание това, както и крайната цел – да се намали рискът от неплащане, въпросът, който първо трябва да се зададе е дали потенциалният клиент не е в несъстоятелност. Местата за проверка са няколко:

• Търговския регистър – при търсене по име и/или Булстат в информацията за съответната фирма се появява раздел Несъстоятелност, в който се обявяват събития и документи, свързани с откриването на производство по несъстоятелност, началната дата на неплатежоспособността, евентуалното спиране и прекратяване на производството, обявяването в несъстоятелност и т.н.;

• Списък на дружествата от системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в производство по несъстоятелност – линкът води към списък на дружества, които фигурират с името си, седалището, отрасъла и етапа от процедурата, на който са към момента. Списъкът се актуализира редовно. За съжаление на сайтовете на нито едно от другите министерства не намерихме подобна информация, а би била истински полезна като мярка срещу междуфирмената задлъжнялост;

В случай, че потенциалният клиент вече е в такава процедура, разумно би било избягването на сключване на сделка с него, независимо от условията.

Дали не бягам твърде бавно?

В случай, че фирмата на клиента е функционираща, следващият въпрос е дали не дължи твърде много на някой друг.

Следва продължение…