Дали не бягам твърде бавно?
В случай, че фирмата на клиента е функционираща, следващият въпрос е дали не дължи твърде много на някой друг, т.е. дали задлъжняването не е типичното й поведение спрямо доставчиците и дали във времето не са натрупани други дългове – към държавата или към банки, защото при фалит (т.е. при стартиране на процедура по несъстоятелност) те са първи на опашката. Отново няколко са местата, от които може да се получи информация за видимата задлъжнялост. Първото такова са списъците на НАП с длъжниците, които имат задължения в размер над 5000 лв.:o Първият списък съдържа имената, Булстатите, адресите и размера на задълженията на длъжници, които не са платили в срок данъчните и осигурителните си задължения, не са се явили след покана от приходната администрация, нямат имущество, върху което могат да се наложат обезпечителни мерки и нямат вземания към банки и трети лица;
o Вторият списък съдържа същата информация за длъжници, които не са платили в срок данъчните и осигурителните си задължения, нямат вземания от банки и трети лица, нямат издадено разрешение за отсрочване или разсрочване на задълженията, нямат издадено разрешение за извършване на неотложни плащания, но разполагат с имущество, върху което приходната администрация е наложила обезпечение;
И двата линка водят до форма за търсене, в която, ако се натисне бутона Пълен списък без въвеждане на Булстат и име, се генерира целия списък на НАП.
При наличие на дългове, за които кредиторът е осъдил съответното дружество и е наложил запор върху собственост и имущество, информация отново се появява в Търговския регистър – този пък в раздел Запори, където може да се намери информация в полза на кого е наложен запорът, размерът на вземането и т.н.
Цялата информация до тук, обаче, касае случаите, в които съответната компания вече е била осъдена за дълговете си. Заради свиващия се пазар и предходните относително коректни отношения, при възникване на просрочие някои доставчици не предприемат подобни действия или възлагат събирането на специализирани агенции. От източници като НАП или Търговския регистър информация за просрочените, но недостигнали до съд дългове не може да се получи.
Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се срещу съответното заплащане
Един от сериозните инструменти за оценка на риска при кредитирането от банки и небанкови финансови институции в последните години се оказа Централния кредитен регистър на БНБ. В него, обаче, не се отразява междуфирмената задлъжнялост, както и компаниите нямат достъп до информацията от регистъра. Важи твърдението, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, - фирмите-кредитори се опитаха сами да се справят с недостига на информация, като започнаха да обменят по между си данни за длъжниците си. Така се появиха две независими една от друга бази данни с некоректни към контрагентите си платци – DebtNet и базата данни на CreditReturn. И двете са потенциален източник на информация за задлъжнялост към контрагенти, макар че в момента липсват официални данни за размера на базата данни, с която разполагат.
Според сайта на DebtNet информационната система предоставя данни за неплатени и просрочени междуфирмени задължения и е разработена с основната цел да помогне на фирмите-кредитори за вземане на адекватни решения при взаимоотношенията си с техните партньори. За вход в системата е нужна регистрация, а ползването й е платено, като цените варират според броя направени проверки в базата данни: цените са 10 лв. за проверката на един длъжник, 80 лв. – до десет длъжника, 300 лв. – до 50 длъжника и 500 лв. за проверката на до 100 длъжника. Публикуването на информация за длъжник също се заплаща, като таксата за тази услуга е 20 лв. за един запис, който остава в системата за период от 6 месеца. Информацията, която се въвежда (и която респективно може да се получи) е: име, адрес на регистрация и ЕИК на длъжника, имейл адрес, име на отговорен служител, сума на дълга и продължителност на просрочието и отрасъл, в който работи длъжника.
Системата на CreditReturn като концепция отговаря повече на идеята за обмен на данни – според обявените тарифи при качване на информация за един длъжник, кредиторът получава два безплатни кредита по сметката си, които може да използва при проверките. Самото търсене на длъжници е безплатно, но преглеждането на всяко едно от намерените юридически/физически лица според зададените критерии за търсене се заплаща с по един кредит. Освен качвайки информация за длъжници в сайта, кредити могат също така да се закупят – 4 бр. струват 20 лв., 10 бр. – 45 лв., 35 бр. – 150 лв., 120 бр. – 500 лв. За вход в системата е нужна регистрация, а публикуването на информация за длъжник е безплатно. Въпреки нелошия си замисъл, най-сериозния недостатък на тази система е, че обичайно не работи. В последно време надписът „Търсенето в базата данни е временно преустановено!” не се е променял, което пък препраща към твърдението, че временните неща в крайна сметка се оказват постоянни.
Следва продължение…
