Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се

Друг източник на полезна информация в някои случаи се оказват съответните браншови организации. Въпреки, че същността на дейността им си остава загадка, в редки случаи са ни предоставяли информация за репутацията и поведението на свои членове. Информация за браншовите организации в България може да се намери:

• тук – Списък на Браншови организации в България при Българската търговско-промишлена палата;
• тук – Списък на Браншови организации, членове на Българска стопанска камара.

Последният и най-малко популярен начин за получаване на информация за платежоспособността на потенциалните клиенти е обмена на информация с други доставчици от същия бранш. Получената по този начин информация трудно се потвърждава, а обичайно съществува и съмнението дали негативната обратна връзка всъщност не е опит за привличане на клиента. Въпреки това при данни за проблеми си струва да се направят допълнителни проверки за съответния потенциален клиент.

Тъй като темата всъщност е превенция на проблемни плащания, проверки на клиентите, подобни на гореизброените, има смисъл да се правят за всички нови клиенти, както и за стари клиенти, които са променили поведението си в последно време. Под промяна в поведението нямам предвид само забавяне на плащания, а и промяна в обема и периодите на доставка и вида на стоките / услугите, които съответният клиент ползва.

Насочете се към гишето за обслужване на длъжници, моля

Също както банките и небанковите финансови институции, които не отказват да работят с клиенти, вече фигуриращи като длъжници в ЦКР (обичайно с изключение на 4-та група – най-дългите просрочия), а им предлагат продукти, съобразени с рисковия им профил, компаниите биха могли да адаптират финансовите си условия и условията си на доставка към текущата задлъжнялост и платежоспособност на клиентите си. Някои от възможните мерки са:

• динамично управление на съотношението авансови плащания : следващи плащания;
• въвеждане на променливи кредитни лимити;
• прилагане на система за реабилитация при възникване на просрочие;
• динамично управление на цените в зависимост от условията на плащане;
• изискване на гаранции и обезпечения;
• включване в договорите / условията на поръчките на клаузи, които водят до най-бързо получаване на изпълнителен лист при невъзможност за извънсъдебно събиране на евентуалните просрочия.

По този начин – предприемайки рационални и целенасочени действия за ограничаване на риска от забавени плащания – не само клиентът получава стоката или услугата и кредиторът ограничава риска от евентуално забавяне, но и в определени случаи е път към лоялността на клиентите. Това, обаче, е тема, която ще разгледаме в някоя от следващите публикации.