От неприятна констатация в последните месеци този факт вече се превърна в опит за предприемане на някакви действия. Доказват го опитите на вероятни кредитори да намерят информация в Google, търсейки именно с тази фраза. За съжаление търсачката не предлага изобилие от практически приложима информация. Това е целта на този текст – да очертае основните подходи в случай, че клиентите отказват да плащат за вече получени стоки или услуги.

Отказва ли наистина клиентът да плаща?

Когато плащането вече е забавено най-често допусканата грешка от кредиторите е да настояват клиентът да плати възможно най-скоро. Често пъти самата настойчивост е причина за поемане на неизпълним ангажимент или пък за отлагане на плащането максимално далеч във времето. Целта на клиента в масовия случай е да спечели време, а кредиторът тълкува подобно поведение като отказ да се плати дълга. Успешният подход в случая е свързан не с изискване на плащането, а с установяване на причината за неплащане.

Защо клиентът не плаща и как ще погаси задължението си?

Да се търси причината на пръв поглед изглежда като отстъпление, но всъщност е ключа към погасяване на дълга. Причините за неплащане могат да се разделят в две големи групи – отказ да се плати и невъзможност да се плати.

Когато клиентът отказва да плати.. Клиентите обикновено отказват да погасят задължението си когато имат възражения по отношение на основанието за плащане („не съм поръчвал това, което ми доставихте”, „стоката се счупи / развали и не ми я сменихте”, „не ми предоставихте услугата, за която се договорихме”, „последният наем се погасява с депозита за апартамента” и т.н.). В този случай преди да се настоява за плащане е необходимо да се достигне до консенсус по спорния въпрос. Постигне ли се, тогава плащането е въпрос на договаряне на срокове. Разбира се, клиентът би могъл да оспорва неоснователно – „не знаех, че трябва да платя е в такъв срок”, „не съм я искал тази стока, всъщност”. В този случай възраженията трябва да се оборят внимателно, спокойно и неотстъпчиво като се разяснят условията, при които е направена доставката и с които клиентът се е съгласил, подписвайки договор (или поръчвайки, ако такива са условията на самата поръчка), както и негативните последствия от неплащане.

Когато клиентът няма възможност да плати.. За невъзможност да се плати може да се говори в случаите, в които клиентът има сериозни финансови затруднения. Ако случаят е такъв, настояване да погаси задължението си до края на седмицата няма никакъв смисъл. Значително по-ефективно е достигането на съгласие и от двете страни по няколко теми: че плащането е неоспоримо (т.е. клиентът има желание да си плати, но в момента е затруднен), че последствията от съдебно събиране на дълга са неприемливи за клиента и че са необходими действия и от двете страни, за да бъдат избегнати. Постигне ли се консенсус по тези точки остава да се договорят какви ще са действията от страна на клиента, които ще предотвратят стартиране на съдебна процедура. Възможни такива са:

• плащане на дълга на части – за препоръчване е пред търсене на цялата сума тъй като приближава значително момента на първото плащане (1000 лв. се намират по-лесно от 10 000 лв.). Ключов момент е договаряне на датите за плащане и сумите, както и какви ще са последствията при неспазване на дата или сума, независимо от причината;
• договаряне на реалистичен срок за погасяване на цялата сума – реалистичен срок означава да е обвързан с конкретно доходоносно за клиента събитие – погасяване на задължение от страна на негов клиент, продажба на активи и т.н.;
• размяна на дълг за стоки/услуги – ако клиентът в просрочие търгува със стоки или услуги, които кредиторът му ползва, би могъл да договори доставка при по-ниски цени на определена стойност, която да се приспадне от дължимата сума.

Действие, което задължително трябва да се избягва е прехвърляне на дълг – „не си плащам защото от фирма Х ми дължат пари, съберете ги вие и са ваши” – отношенията на клиента с трети лица нямат връзка с кредитора му и приемането на такава уговорка го поставя в изключително неизгодна позиция.