Сряда, 08 Октомври 2014г.

10 хипотези за тавана на лихвите (част 1)

автор 

Когато през март 2014 г. парламентът гласува промените в Закона за потребителския кредит, с които въведе таван на лихвите, Георги Кадиев – инициаторът на рестрикциите – гордо заяви „Това засяга тези кожодерски фирми за бързи кредити, които в много чести случаи стигат и до 100% на месец. (…) В момента спираме това нещо”. Днес, три месеца след влизането в сила на промените се оказва, че 1) никой нищо не спря и 2) бързите кредити продължават да са все така търсени в определен пазарен сегмент. Давам си сметка, че за г-н инициатора и другарите му концепцията за свободен пазар, в който вида на продуктите и цената им се определя от търсенето и потребителите е идеологически неприемлива, но вярвам, че са грамотни хора (т.е. поне могат да четат). Именно затова е озадачаващо защо, предлагайки (и приемайки) тези промени, те не се запознаха с резултатите от пространното Изследване на ограниченията по лихвените проценти в ЕС (iff/ZEW (2010): Study on interest rate restrictions in the EU, Final Report for the EU Commission DG Internal Market and Services, Project No. ETD/2009/IM/H3/87,Brussels/Hamburg/Mannhei). В него група икономисти и юристи от водещи европейски университети и институти правят сравнителен анализ на съществуващите практики по отношение на ограничаването на лихвените проценти, както от правна, така и от социално-икономическа гледна точка. Оказва се, че няма еднозначен отговор на въпроса печелят ли потребителите при въвеждане на подобни рестрикции. В настоящия текст ще разгледаме основните хипотези, свързани с въвеждането на таван на лихвите и какво установява изследването по отношение на достоверността им.

Хипотеза 1: Въвеждането на таван на лихвите ограничава достъпа до кредити, особено при потребителите с ниски доходи

Статистическите данни, както и резултатите от проучването, проведено за целите на изследването с участието на експерти от всички страни-членки на ЕС, 20 компании-кредитодатели, 34 асоциации на кредиторите, 47 потребителски организации и 44 публични организации потвърждават тази хипотеза. Което, впрочем, е логично – потребителите с ниски доходи са по-рискови, т.е. рисковият компонент в цената на кредита е по-голям, а оттам и цената е по-висока. Казано по друг начин, те могат да получат кредит само ако лихвата е над определено ниво. При наличие на таван на лихвите, при това не особено висок, те просто не получават кредит (законодателно все още частните компании не са принудени да предоставят кредити на всички поискали, но кой знае…).

В същото време проучване на сайта Моите пари от преди година установи, че в България т.нар. бързи кредити най-често се ползват за покриване на непредвидени разходи (често медицински), плащане на сметки за комунални услуги, ремонтни дейности и семейни събития. Оттук възниква логичния въпрос: в такава ситуация – внезапни медицински разходи, висока сметка за ток или парно, погребение и т.н. - заемателите отказват ли се от ползване на кредит или търсят пари от нерегулирани източници, каквито са лихварите? И защо се получи така, че господа законодателите не се сетиха, че широко отварят вратата на незаконното лихварство и тласкат сериозна част от населението натам?

Хипотеза 2: Таванът на лихвите води до намаляване на обема на отпуснатите потребителски кредити

Това твърдение се оказва невярно, защото данните сочат, че „скъпите“ кредити, които са обичайните засегнати от въвеждането на таван на лихвите, съставляват малка част от общия пазар на потребителски кредити. В държави като Германия и Полша се наблюдава ръст на пазара на кредитите след въвеждането на тавана, докато само в Дания пазарът се свива, което предполага изследване и на влиянието и на други фактори там.

Хипотеза 2а: Когато няма таван на лихвите, на пазара има повече различни кредитни продукти

Изследването установява, че хипотезата е вярна: пазарите, които не са ограничени с таван на лихвите разполагат с повече видове кредити, включително и скъпи кредити, което позволява на потребителите да избират с оглед на нуждите и възможностите си за погасяване. Връзката, обаче, тук не е правопропорционална, а влияят и други фактори като отношение на населението към кредитите като цяло и зрелостта на пазара. Пример за силно влияние на първия фактор е Белгия, където традиционно на кредитирането несе гледа с добро око, което води до ниски ниво на наситеност на пазара на потребителски кредити, а пример за второто - за нов пазар, който от скоро е отворен за кредитиране и поради това разнообразието не е голямо - е Чехия. Връзката между обема и разнообразието на т.нар. неконвенционални кредити (заемите до заплата, sms кредитите и т.н.) и тавана на лихвите е значително по-пряка – на пазарите с рестрикции има значително по-малък избор от тези традиционно по-скъпи заеми. В последно време се наблюдава промяна на параметрите на някои от тези продукти с цел адаптиране към пазари с лихвен таван – пример за това са „светкавичните“ заеми (Flietskredie) в Холандия.

Хипотеза 3: Таванът на лихвите води до забави на други плащанията (например на комунални услуги)

Тази хипотеза е свързана с неотложността или високия приоритет на разхода, за който не могат да се осигурят свежи пари под формата на кредит. Предполага се, че в такава ситуация евентуалният кредитополучател преразпределя наличните суми и това води до забава по други плащания, които той също дължи (най-често на сметки за комунални услуги). Изследването, обаче, не открива еднозначна връзка между двете събития – в определени държави това наистина се случва (например в Холандия), докато в други не се наблюдава (например Полша). Вероятното обяснение за противоречивите данни е, че в различните страни забавите по комуналните сметки имат различни последствия от една страна, а от друга – обичайно предоставящите ги компании са частни и процесът им по събиране на вземания е ефективен. Обичайно ръст на просрочия към други доставчици се наблюдава непосредствено след въвеждане на таван на лихвите и при условие, че той води до ограничаване на достъпа до кредити за потребители с ниски доходи.

Хипотеза 4: Таванът на лихвите води до значително по обем незаконно кредитиране

В рамките на изследването се разглеждат два източника на информация по отношение на незаконно предоставяните кредити. Първият е доклад от 2004 г. със спорна според авторите на цитираното изследване методология за събиране на данните, според който във Франция и Германия (страни с таван на лихвите) два до три пъти повече кредитополучатели с ниски доходи са били в контакт с незаконни кредитори в сравнение с Англия (страна без лихвени рестрикции по това време). Вторият източник са резултатите от проучването сред кредиторите и потребителските организации и според него хипотезата е вярна само по отношение на потенциалните кредитополучатели, които имат ниски доходи. В  България основните потребители на т.нар. "бързи" кредити са именно хора с ниски доходи (според данните на Моите пари - домакинства с доходи между 500 лв. и 1000 лв.), което означава, че след въвеждането на рестрикциите се очаква бум на незаконното кредитиране, а оттам - и незаконните практики по събиране на просрочени вземания по тях.

Хипотеза 5: Липсата на таван на лихвите води до свръхзадлъжнялост

Оказва се, че няма връзка между наличието на таван на лихвите и нивата на свръхзадлъжнялост. При сериозна регулация на нивата на лихвите в Италия 16% от всички домакинства и 29% от тези с ниски доходи са свръхзадлъжнели, а в Холандия при същите условия нивата са съответно 4% и 14%. При практически липсваща регулация в Испания свръхзадлъжнели са само 7% от домакинствата и 11% от бедните такива. България – за всеобща изненада – води класацията по свръхзадлъжнялост в ЕС – у нас 35% от всички домакинства и 49% от домакинствата с ниски доходи са свръхзадлъжнели. До тук с мита, българите не ползват заеми.

Следва продължение...

последна промяна Сряда, 08 Октомври 2014г.
Траяна Вукадинова

Мениджър отдел "Тренинги и обучения"
Управляващ съдружник в НеоКолект

Уебсайт www.neocollect.bg Изпрати email Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 20 унгарски форинта

Унгарски форинт

Форинт е наименованието на унгарската парична единица, като най-големият купюр е 20 000 форинта, а най-малкия – 5. Монети са купюрите от 5, 10, 20, 50, 100 и 200 форинта.

На гърба на монетата от 20 е изобразена унгарска перуника. Другото име на перуниката е ирис и към това растително семейство принадлежат над 250 растения. Някои от тях се използват и като билки. Счита се, че надлъжните линии на цветовете служат, за да упътват насекомите към тяхната цел – нектара на растението.