Хипотеза 6: Средностатистическия потребител – или поне ниско-рисковия такъв – при наличие на таван на лихвите ще получава по-евтини кредити
Няма доказателства, които да потвърждават тази хипотеза – нивата на лихвите се определят както от рестрикциите, така и от множество макроикономически фактори. От друга страна реалната цена, заплащана от потребителите в страни с таван на лихвите обичайно е същата като преди въвеждането на рестрикцията или дори по-висока. Това, което се наблюдава в България от юли насам не е изключение – базови параметри на кредитите, които съставляват реалната потребителската стойност на кредитните продукти, се обособяват в отделен, втори продукт, който клиентът трябва да заплати, ако иска да ползва. Имам предвид следното: според проучването на Моите пари причините, поради които хората избират кредитите от небанкови институции са бързината при отпускане, малкото документи и опростената процедура и факта, че получаването на заема се случва значително по-бързо, отколкото в банките. В момента повечето небанкови институции предлагат бързото одобрение, опростената процедура и други стандартни преди условия като допълнителни пакети, които потребителите могат да закупят (в противен случай получаването на кредит се оказва бавно и мъчително). В този смисъл средностатистическия заемател, които иска да полза пълната функционалност на кредита не плаща по-малко, даже напротив.
Хипотеза 7: Въвеждането на таван на лихвите води до допълнителни такси, с които кредитодателите компенсират приходите си
Несъмнено вярно, защото в страните, в които има таван на лихвите изобилстват допълнителните такси, глоби, неустойки и дължими плащания, които попадат извън регулацията на закона, тъй като част от тях са доброволни (като таксата за бързо одобрение, таксата за липса на гарант и т.н.) или наказателни при определено поведение (забава на плащане, непредоставяне на определени документи в срок и т.н.). В крайна сметка именно това е и резултата от промените в Закона за потребителските кредити – заеми, които не вършат работа на никого плюс допълнителни плащания, които попадат извън ГПР, за да стане заемът ползваем и значителни санкции и глоби, т.е. кредитирането вече е напълно непрозрачно и кредитополучателят няма никаква представа колко ще върне в края на периода.
Хипотеза 8: Таванът на лихвите пречи на интеграцията на пазара на потребителски кредити
Всъщност невярно – това, което възпрепятства интеграцията е наличието на различни регулации – както с таван, така и без, както и различните видове тавани (по отношение на лихвения процент, на начина на изчисляване, на другите параметри на кредита и т.н.) в различните страни. При наличие на единна регулация – независимо дали с или без таван – интеграцията би била възможна много по-лесно. Според компаниите, които предоставят кредити, както потребителските организации хипотезата е вярна – именно регулациите на лихвения процент пречат на свободното предоставяне на потребителски кредити в различни страни от ЕС.
Хипотеза 9: Таванът на лихвите ограничава конкуренцията на пазара на потребителски кредити
Наскоро публикуван доклад за конкуренцията в сектора на скъпите кредити във Великобритания сочи, че пазарът не е конкурентен поради ниските нива на търсене. В същото време Великобритания е страна без таван на лихвите, но пък със значителна конкуренция в банковия сектор. Към настоящия момент няма данни, които да подкрепят горното твърдение.
Хипотеза 10: Наличието на таван на лихвите събира всички лихвени проценти на пазара на нивото на регулацията
Данните по отношение на това твърдение се оказват противоречиви – наблюдава се както унифициране на нивата, така и разлики в определени пазарни сегменти. Оказва се, че водещи фактори са от една страна вида на рестрикцията (динамична ли е и с какво е обвързана), а от друга – конкурентните нива на съответния пазар (т.е. до колко кредитодателите са склонни да ползват цената като конкурентно предимство).
Ако обобщим всичко, написано до тук, обичайно (и доказано с данни от страните в ЕС) при въвеждане на таван на лихвите се случват следните неща: 1) достъпът на определени групи потребители до кредитни услуги се ограничава, което резултира в просрочия другаде и бум на нелегалното кредитиране, 2) намалява разнообразието от кредитни продукти, между които потребителите да избират и 3) кредиторите обичайно променят кредитните продукти по начин, който да изпълнява целите на първоначалния им бизнес модел. Струва ми се, че обществената дискусия тези последствия приемливи ли са за българския потребител и българското общество като цяло тепърва предстои.
