Когато 2016-та приключи сякаш много хора си отдъхнаха с облекчение и на преден план излезе надеждата, че през следващата година все по-объркания и объркващ свят, в който живеем ще се подреди. Реалността, обаче, е предимно причинно-следствена и въпреки, че емоциите са все по-значим фактор в икономиката и политиката, въз основа на данни до момента могат да се правят прогнози за предстоящото през 2017-та. Това ще направим и в този текст – ще очертаем основните предизвикателства и тенденции пред сектора събиране на вземания в България през настоящата година.
Светът, в който живея
Въпреки, че фокусът на темата е локален, страната ни е част от Европа и света и глобалните тенденции по отношение на икономиката, политиката и обществата няма как да не дадат отражение и у нас. От 2002-ра насам в началото на всяка година Световният икономически форум публикува годишния си Доклад за глобалните рискове. В тазгодишното издание на първите пет места на най-значимите рискове от гледна точка на вероятност да се реализират попадат екстремните климатични събития, миграцията, природните бедствия, мащабните терористични атаки и значими инциденти, свързани с кражба на данни (за пръв път от 2014-та насам технологичен риск попада в челната петица). Основните предизвикателства през 2017-та според Доклада са в няколко насоки.
От икономическа гледна точка в следствие на нарастващия дисбаланс при разпределението на богатствата и благата на преден план излизат необходимостта от възстановяване на икономическия растеж в комбинация с нуждата от преосмисляне и промяна в модела на пазарния капитализъм. Поляризацията в обществата и нарастващата роля на национализма налагат осъзнаване и справяне с нарастващата нужда от идентичност и растящата значимост на общностите от различен характер. Не на последно място икономиката тепърва ще трябва да се справя с последствията от развитието на технологиите (въпреки популистките твърдения, за периода от 1997 до 2007 86% от изгубените работни места в САЩ са в следствие на повишаване на продуктивността и автоматизация на работните процеси[1]).
В полето на политиката като основно предизвикателство се налага т.нар. post-truth политически дебат. Всъщност когато се ползва този термин, става въпрос за ситуация, в която обективните факти имат по-малка тежест при формирането на мнението на обществото в сравнение с отправяните емоционални апели и личните им убеждения и предразсъдъци. Пак към политиците се адресира въпроса за осигуряване на социална защита – както на уязвими групи (например пенсионерите в условия на демографски срив), така и на икономически активни субекти като „еднократните работещи“, например (става въпрос за хора, работещи по конкретни проекти, чиято заетост приключва с края на проекта и чиито спорадични доходи са пречка при създаване на семейство и деца, покупка на жилище, преживяване на периоди на безработица или здравословни проблеми и т.н.).
В областта на технологиите на преден план излизат регулациите – намирането на баланс между свръх регулацията в някои отрасли (като биотехнологиите, например) и почти пълната липса на такава в други (като изкуствения интелект и социалните мрежи).
Какво означава всичко това за сектора на събирането на вземания в България?
Следва продължение… Колко струват парите и кои са новите играчи?
[1] WEF, The Global Risk Report 2017