K2_PRINT_THIS_PAGE
–І–µ—В–≤—К—А—В—К–Ї, 26 –ѓ–љ—Г–∞—А–Є 2017–≥.

—ъбиране на вземани€ - какво предстои през 2017-та? (част 2)

–∞–≤—В–Њ—А 

ѕарите са евтини и достъпни

¬ последно време много се обсъжда все по-неравномерното разпределение на богатството или как става така, че богатите стават по-богати, а бедните все по-бедни. ¬същност в основата е един друг проблем Ц че икономиките се възстанов€ват от кризата от преди н€колко години доста по-бавно от очакваното (а т€ засегна в много гол€ма степен предимно средната класа и бедните). Ѕългари€ не прави изключение, още повече, че тук съществуват и известен брой забав€щи растежа предимно политически фактори. ѕравителствата, разбира се, вземат мерки за стимулиране на икономиките. “ези мерки обикновено са два вида Ц монетарни (като намал€ване на лихвите, за да се улесни достъпа до пари и респективно - инвестициите) и фискални (свързани най-вече с размера на данъците и облагането). ƒо момента светът набл€га на монетарните мерки, въпреки насто€вани€та на председател€ на ≈вропейската централна банка ћарио ƒраги за преход към фискални такива поради липсата на очаквани€ ефект.

 акво се случва в Ѕългари€? ќб€вени€т от ЅЌЅ основен лихвен процент към 01 €нуари 2017 г. е 0,00%. —татистиките показват, че лихвите по всички видове кредити намал€ват през последните три години. Ќай-значим е спада при кредитите за фирми (средно с 1,5% по-ниски от 2015-та и почти 2% надолу спр€мо 2014-та) и ипотечните кредити за физически лица (средно с 0,8% по-ниско от 2015-та и с 1,6% по-надолу от 2014-та)[1], а лихвите по потребителските кредити са почти без пром€на спр€мо 2015 г., но нивата са под тези от 2014-та година. «аключението тук е, че лихвите би тр€бвало да стимулират ползването на кредити.

¬тори€т фактор, който тр€бва да се вземе под внимание е обемът на кредитите, защото лихвените нива сами по себе си не означават повече реално взети заеми.  ъм кра€ на септември 2016 г. кредитите към предпри€ти€ и домакинства нарастват с 0,8% спр€мо предходното тримесечие, но намал€ват с 2,4%[2] спр€мо същи€ период на 2015 г.  ъм юни 2016 г. намалението е както спр€мо март, така и спр€мо юни 2015 г. ќб€снението е свързано със стрес тестовете на банковата система, които се проведоха в средата на миналата година. ¬ следствие на т€х от една страна се наблюдаваше моментно намал€ване на кредитите, а от друга Ц стартираха процеси по разчистване на необслужваните заеми. ѕрогнозите са ефектът от тестовете да се разсее и банковото кредитиране да продължи да нараства в периода 2017-2018 в диапазона 1-2% за фирмените кредити и 2-3% за заемите към домакинствата[3].

ѕонеже фокусът ни е събиране на вземани€, последни€т фактор е как се изплащат взетите кредити. Ќеобслужваните кредити стабилно намал€ват в периода от септември 2014 до момента. ¬същност от септември 2014 г. до март 2016 г. необслужваните кредити са намалели с 5% и периодът приключва с 20,28%[4]. —ледващите две тримесечи€ на 2016 г. са значителна аномали€, защото към кра€ на септември необслужваните заеми са едва 17,6%. —поред анализатори причината е свързана отново със стрес тестовете и с желанието на банките да демонстрират ДчистиУ портфейли. —лед оценката на качеството на активите н€кои банки получиха препоръки за пром€на на квалификаци€та на н€кои ДредовниУ кредити, така че прогнозата е за моментен ръст на процента необслужвани кредити и дългосрочната тенденци€ за бавно намал€ване с около 1% на година да се запази.

јко обобщим всичко казано до тук, кредитите ще стават по-достъпни, кредитирането ще се увеличава и необслужваните заеми също ще растат, макар и с по-малки темпове.  азано по друг начин, заетите със събиране на вземани€ ще стават макар и бавно все по-заети. ѕредизвикателствата пред занимаващите се със събиране на вземани€ през тази година ще са свързани най-вече с ефективността и ефикасността на съществуващите процеси, като не се очакват пикове с ръст на дълговете, но не се очаква и р€зък спад на обемите.

Ќовите играчи

¬същност става въпрос за познати играчи, които са все по-значими на пазара на кредити - небанковите финансови институции. “е около 160 компании, които Ц въпреки мрачните прогнози от момента, в който беше приет тавана на лихвите Ц остават относително устойчив брой. »нтересното тук е, че обемът кредити, отпуснат от т€х расте с по 5% на годишна база Ц от 1,87 млрд. лв. в кра€ на 2012 г. до 2,26 млрд. лв. в началото на 2016 г. ¬ същото време обемът необслужвани кредити за същи€ период намал€ва значително Ц 27,17% в кра€ на 2012 г. до 20,26%[5] в началото на 2016 г. ќб€снение може да се търси в различни посоки. ќт една страна бързите кредити са значително по-достъпни, дори и при влошена кредитна истори€. Ѕългари€ е на челните места в ≈— по свръхзадлъжн€лост, което превръща тези кредити в единствен източник на пари в ситуации на форсмажор за почти 1/3 от домакинствата. ќсъзнаването на този факт ги прави значително по-стриктни при обслужването на заемите. ƒруга възможна причина е структурата и начина на управление на небанковите финансови институции. “е за значително по-гъвкави от банките, а н€кои от т€х активно прилагат системи за събиране на вземани€, характерни за микрофинансиращите организации (още от Grameen bank те се слав€т като изключително ефективни и в същото време защитаващи интересите на клиентите и формиращи дългосрочна ло€лност към компани€та-кредитор).

ќще едно възможно об€снение за намал€ващите необслужвани заеми е зараждащи€т се вторичен пазар на кредити в Ѕългари€. ¬се повече небанкови финансови институции приб€гват до продажба на пакети от необслужвани вземани€ на компании, специализирани в областта на управлението и събирането на просрочи€. ѕрез 2016 г. обемът продадени вземани€ е нараснал три пъти спр€мо 2015 г.(от 221 млн. лв. на 609 млн. лв.)[6]. “ова отново се об€сн€ва с активността на банките в следствие на стрес тестовете. “енденци€та е този пазар тепърва да се развива и да обхване и част от междуфирмената задлъжн€лост.

»майки предвид, че през 2017-та дълговете за събиране ще растат, предизвикателствата пред занимаващите се със събиране ще са свързани с натиск за повишаване на ефективността на събиране както в ранни, така и в късни фази на просрочи€та. Ќеобходимостта от резултати в ранните етапи е за да не се продават големи като обеми портфейли, а в късните Ц за да могат купувачите на вземани€ да развиват успешно дейността си. ¬сичко това е свързано от една страна със сами€ процес, а от друга Ц с хората, които събират и с€каш най-сериозната задача ще бъде изграждането и задържането на екипи от компетентни колектори.

 

—ледва продължениеЕ  акво се случва с дълговете на фирмите?

 


[1] »зточник:ЅЌЅ

[2] »зточник: ЅЌЅ

[3]  апитал, октомври 2016,  редитирането в Ѕългари€ ще нарасне с 2-3% догодина

[4] »зточник: ЅЌЅ

[5] »зточник: ЅЌЅ

[6] http://www.mediapool.bg по данни на јсоциаци€ на колекторските агенции в Ѕългари€

–њ–Њ—Б–ї–µ–і–љ–∞ –њ—А–Њ–Љ—П–љ–∞ –Я–µ—В—К–Ї, 10 –§–µ–≤—А—Г–∞—А–Є 2017–≥.

ћениджър отдел "“ренинги и обучени€"
”правл€ващ съдружник в Ќео олект

–£–µ–±—Б–∞–є—В www.neocollect.bg –Ш–Ј–њ—А–∞—В–Є email –Р–і—А–µ—Б—К—В –љ–∞ –µ-–њ–Њ—Й–∞—В–∞ e –Ј–∞—Й–Є—В–µ–љ –Њ—В —Б–њ–∞–Љ –±–Њ—В–Њ–≤–µ. –Э—Г–ґ–µ–љ –≤–Є –µ javascript, –Ј–∞ –і–∞ –≥–Њ –≤–Є–і–Є—В–µ.

–Я–Њ–і–Њ–±–љ–Є