Дълговете на фирмите
Оценката на обема на междуфирмените дългове винаги е била спорна и цифрите от различни източници се разминават. През 2016 г. според Асоциацията на колекторските агенции в България междуфирмената задлъжнялост се е увеличила с 20% спрямо същия период на предходната година. Според данни на EOS 30% от фактурите се просрочват, като средният период на разплащане достига до 28 дни след падежа на фактурата. Това е снимка отвън и на нея се виждат просрочия, все повече възприемани като нормална част от бизнеса, а не като аномалия.
От гледна точка на фирмите, обаче, се наблюдава и още една интересна тенденция – все повече нефинансови компании внедряват вътрешни процеси за управление и събиране на вземанията си. Според данните от проучване, проведено от НеоКолект над 70% от фирмите имат конкретна и реално приложима система от действия, които се предприемат при просрочване на задължение и тази система не е само хронологично базирана. Това е индикатор, че стартират процеси в самите фирми по намаляване на задлъжнялостта без оглед на общата икономическа обстановка (и очакването на чудодейна промяна, след която всички ще имат пари и ще се разплатят). Прогнозите са през 2017-та тези процеси да се задълбочат (резултатите от проучването ще бъдат публикувани в края на февруари 2017 г.).
Тенденцията за ръст на междуфирмените дългове е характерна за целия ЕС. Някои анализатори са на мнение, че причината е в твърде евтините пари. Заради ниските лихви по кредитите фирми, които са пазарно неефективни и при по-голям конкурентен натиск биха фалирали, продължават да имат достъп до заеми и по този начин губещата им дейност продължава, генерирайки още дълг или използвайки приходите за погасяване на стари дългове, най-вече към банки вместо за разплащане към доставчици или за инвестиции в развитие. В България част от пазара е политически разпределен и до известна степен зависим от плащания от държавата или от ЕС, което прави опашката на междуфирмената задлъжнялост още по-дълга и невлияеща се от пазарните механизми.
Предизвикателствата, свързани със събиране по отношение на междуфирмените дългове ще са свързани най-вече със създаването и успешното внедряване на компактен и ефективен процес за управление на вземанията в компании, които са специализирани в друга област. Дали компаниите ще изберат пътя на опита и грешките или ще се обърнат към специалисти с компетентност по събиране тепърва ще разберем.
Голямата рамка
Post-truth политическиs дебат не би трябвало да има връзка с дейностите по събиране на вземания, но на практика се оказва обратното. В българската политика въпросите, свързани с кредити и дългове все по-често се вадят на преден план и се предлагат популистки решения, които създават съответната емоционална реакция в обществото без оглед на фактите. Пример за това е въвеждането на тавана на лихвите по потребителските кредити. Обосновката за промените в закона е единствено и само емоционална, въпреки че фактите показват, че нито една от популистките цели не се изпълнява с такава мярка, даже напротив – ситуацията на потребителите на такива кредити се влошава. В периода около предходните избори се говореше за закон за личните фалити (отново много емоционално и без никаква връзка със съществуващите подобни практики по света), а сега на дневен ред е арбиртражът като начин за бързо и независимо от неефективната съдебна система решаване на спорове, свързани със задължения (омбудсманът има някои странни идеи в тази посока и ги споделя активно с медиите).
Предвид, че в началото на пролетта предстоят парламентарни избори, е вероятно някой аспект от темата за дълговете отново да е обект на политическо говорене. Опитът до момента сочи, че фокус е демонизиране на кредитиращите компании и събирачите на дългове за сметка на политическите „спасители“, които биха отървали длъжниците от мъките, стига да получат необходимите гласове. Предизвикателствата пред компаниите в такава ситуация ще са свързани с намиране на вярната реакция и избор между рационалността и емоциите. Предварителната подготовка за кризисна комуникация, обаче, върши работа във всички случаи.
Следва продължение... Кой събира дълговете или какво предстои на пазара на труда и какво да очакваме от събирачите на вземания през 2017-та?
