Кой събира дълговете?
В хода на работата ни с различни организации – от банки пред небанкови финансови институции до търговски компании – ни прави впечатление, че рано или късно се появява темата за липсващите служители. Общото впечатление е, че има осезаема нужда от хора, които да заемат свободни работни места в отделите и звената по събиране на вземания, но наемането и задържането им става все по-трудно.
Какво всъщност се случва на пазара на труда и какво да очакваме от събирачите на вземания през 2017-та? По официални данни свободните работни места растат непрекъснато от 2013 г. до сега, а безработицата трайно намалява (от 13,8% през първото тримесечие на 2013 г. до 7% към края на декември 2016 г.)[1]. Къде са хората е един логичен въпрос. Оказва се, че част от тях са напуснали страната. От 2010 г. до момента броят трайно напуснали България расте непрекъснато (с едно изключение – 2011 г.), като ръстът на 2014-та спрямо 2013-та е с над 50%[2]. През 2015-та тенденцията се запазва, а за 2016 г. още няма публикувани данни. Най-големия обем заминаващи е във възрастовата група от 24 до 44 години – най-активната възраст от гледна точка на труд и заетост. Причините за емиграция са свързани с корупцията, липсата на реформи и на възможности за равен старт, използването на властта като средство за набавяне на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси[3]. Според оценките на Световната банка в последните 15 години над 100 хил. квалифицирани и образовани българи трайно са се изселили от страната. Прогнозата е тази тенденция да се задълбочи сред образованите и квалифицираните.
Положението сред тези, които остават (и които се очаква да бъдат новите попълнения на пазара на труда) не е много розово. Безработицата е най-висока при тези на възраст до 24 години (18%), последвана от 7,6% безработни при до 34 годишните. За сравнение – безработицата при следващата възрастова група (до 44 годишните) е едва 5,6%[4]. Заключението е, че младежите не работят.
Възможна причина е изключително ниското им ниво на компетентност и квалификация. Директен индикатор за това какво излиза от образователната система са резултатите от теста PISA (Програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Става въпрос за периодично международно стандартизирано оценяване на учениците, което мери качеството на образованието в отделните държави. Провежда се на период от три години и обхваща три области: четене, математика и природни науки. Въведен е през 90-те години и до момента са оценени над 1 млн. ученици. В края на миналата година бяха публикувани резултати и данните за България са трагични. Четивно неграмотните (т.е. не могат да разберат смисъла на прочетеното) български ученици са 41,5%. Математически неграмотните (т.е. не разбират математически задачи в контекст) са 42%, а функционално неграмотните по природни науки (т.е. нямат адекватни познания, с които да обяснят научни факти) са 38%. 30% от българите въобще не достигат минималното ниво на теста (за сравнение – средно за ОИСР е 13%). Сравнено с останалите държави от ЕС, България заема последно и предпоследно място в трите области. Дотук с нагласата, че младите хора ще направят нещо смислено за себе си и за тази държава.
Друга възможна причина за младежката безработица, която все пак дава известна надежда е свързана с поколенческите различия. Младежите на възраст до 24 години принадлежат на поколението на т.нар. милениуми, които тепърва излизат на пазара на труда и чието поведение в работна среда доста се различава от това на предшествениците им. Те се мотивират от различни (често непознати за ръководителите им) фактори, имат различна нагласа към правила и авторитети, учат по различен начин, изграждат различни отношения в екипите, имат различна нагласа към развитието и кариерното израстване. И често пъти именно тези поколенчески особености са в основата на значителното текучество в компаниите в тази възрастова група.
Ако обобщим – хората, с които дълговете трябва да се събират в бъдеще имат пропуски в образованието, трудни са за управление и мотивацията им за работа е спорна. Предизвикателствата пред компаниите в тази област са най-много. Как да наемем подходящ служител за събиране, как да го обучим (и какво най-вече да включва това обучение, предвид образователните пропуски), как да го управляваме и как да го задържим на работа ще бъдат най-съществените въпроси през 2017-та. На фона на глобалната тенденция за нужда от идентичност и усещане за общност, на преден план излиза и предизвикателството компаниите да дадат отговор на тази нужда на служителите си
Следва продължение – Има ли още новини?
[1] Източник: НСИ
[2] Източник: НСИ
[3] Дойче Веле – Доклад на Световната банка за слабия растеж и неравномерното разпределение на благата в България
[4] Източник: НСИ
