Понеделник, 27 Февруари 2017г.

Събиране на вземания - какво предстои през 2017-та? (част 4)

автор 

Кой събира дълговете?

В хода на работата ни с различни организации – от банки пред небанкови финансови институции до търговски компании – ни прави впечатление, че рано или късно се появява темата за липсващите служители. Общото впечатление е, че има осезаема нужда от хора, които да заемат свободни работни места в отделите и звената по събиране на вземания, но наемането и задържането им става все по-трудно.

Какво всъщност се случва на пазара на труда и какво да очакваме от събирачите на вземания през 2017-та? По официални данни свободните работни места растат непрекъснато от 2013 г. до сега, а безработицата трайно намалява (от 13,8% през първото тримесечие на 2013 г. до 7% към края на декември 2016 г.)[1]. Къде са хората е един логичен въпрос. Оказва се, че част от тях са напуснали страната. От 2010 г. до момента броят трайно напуснали България расте непрекъснато (с едно изключение – 2011 г.), като ръстът на 2014-та спрямо 2013-та е с над 50%[2]. През 2015-та тенденцията се запазва, а за 2016 г. още няма публикувани данни. Най-големия обем заминаващи е във възрастовата група от 24 до 44 години – най-активната възраст от гледна точка на труд и заетост. Причините за емиграция са свързани с корупцията, липсата на реформи и на възможности за равен старт, използването на властта като средство за набавяне на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси[3]. Според оценките на Световната банка в последните 15 години над 100 хил. квалифицирани и образовани българи трайно са се изселили от страната. Прогнозата е тази тенденция да се задълбочи сред образованите и квалифицираните.

Положението сред тези, които остават (и които се очаква да бъдат новите попълнения на пазара на труда) не е много розово. Безработицата е най-висока при тези на възраст до 24 години (18%), последвана от 7,6% безработни при до 34 годишните. За сравнение – безработицата при следващата възрастова група (до 44 годишните) е едва 5,6%[4]. Заключението е, че младежите не работят.

Възможна причина е изключително ниското им ниво на компетентност и квалификация. Директен индикатор за това какво излиза от образователната система са резултатите от теста PISA (Програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Става въпрос за периодично международно стандартизирано оценяване на учениците, което мери качеството на образованието в отделните държави. Провежда се на период от три години и обхваща три области: четене, математика и природни науки. Въведен е през 90-те години и до момента са оценени над 1 млн. ученици. В края на миналата година бяха публикувани резултати и данните за България са трагични. Четивно неграмотните (т.е. не могат да разберат смисъла на прочетеното) български ученици са 41,5%. Математически неграмотните (т.е. не разбират математически задачи в контекст) са 42%, а функционално неграмотните по природни науки (т.е. нямат адекватни познания, с които да обяснят научни факти) са 38%. 30% от българите въобще не достигат минималното ниво на теста (за сравнение – средно за ОИСР е 13%). Сравнено с останалите държави от ЕС, България заема последно и предпоследно място в трите области. Дотук с нагласата, че младите хора ще направят нещо смислено за себе си и за тази държава.

Друга възможна причина за младежката безработица, която все пак дава известна надежда е свързана с поколенческите различия. Младежите на възраст до 24 години принадлежат на поколението на т.нар. милениуми, които тепърва излизат на пазара на труда и чието поведение в работна среда доста се различава от това на предшествениците им. Те се мотивират от различни (често непознати за ръководителите им) фактори, имат различна нагласа към правила и авторитети, учат по различен начин, изграждат различни отношения в екипите, имат различна нагласа към развитието и кариерното израстване. И често пъти именно тези поколенчески особености са в основата на значителното текучество в компаниите в тази възрастова група.

Ако обобщим – хората, с които дълговете трябва да се събират в бъдеще имат пропуски в образованието, трудни са за управление и мотивацията им за работа е спорна. Предизвикателствата пред компаниите в тази област са най-много. Как да наемем подходящ служител за събиране, как да го обучим (и какво най-вече да включва това обучение, предвид образователните пропуски), как да го управляваме и как да го задържим на работа ще бъдат най-съществените въпроси през 2017-та. На фона на глобалната тенденция за нужда от идентичност и усещане за общност, на преден план излиза и предизвикателството компаниите да дадат отговор на тази нужда на служителите си

 

Следва продължение – Има ли още новини?

 


[1] Източник: НСИ

[2] Източник: НСИ

[3] Дойче Веле – Доклад на Световната банка за слабия растеж и неравномерното разпределение на благата в България

[4] Източник: НСИ

Траяна Вукадинова

Мениджър отдел "Тренинги и обучения"
Управляващ съдружник в НеоКолект

Уебсайт www.neocollect.bg Изпрати email Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 20 унгарски форинта

Унгарски форинт

Форинт е наименованието на унгарската парична единица, като най-големият купюр е 20 000 форинта, а най-малкия – 5. Монети са купюрите от 5, 10, 20, 50, 100 и 200 форинта.

На гърба на монетата от 20 е изобразена унгарска перуника. Другото име на перуниката е ирис и към това растително семейство принадлежат над 250 растения. Някои от тях се използват и като билки. Счита се, че надлъжните линии на цветовете служат, за да упътват насекомите към тяхната цел – нектара на растението.