K2_PRINT_THIS_PAGE
–Я–Њ–љ–µ–і–µ–ї–љ–Є–Ї, 27 –§–µ–≤—А—Г–∞—А–Є 2017–≥.

—ъбиране на вземани€ - какво предстои през 2017-та? (част 4)

–∞–≤—В–Њ—А 

 ой събира дълговете?

¬ хода на работата ни с различни организации Ц от банки пред небанкови финансови институции до търговски компании Ц ни прави впечатление, че рано или късно се по€в€ва темата за липсващите служители. ќбщото впечатление е, че има осезаема нужда от хора, които да заемат свободни работни места в отделите и звената по събиране на вземани€, но наемането и задържането им става все по-трудно.

 акво всъщност се случва на пазара на труда и какво да очакваме от събирачите на вземани€ през 2017-та? ѕо официални данни свободните работни места растат непрекъснато от 2013 г. до сега, а безработицата трайно намал€ва (от 13,8% през първото тримесечие на 2013 г. до 7% към кра€ на декември 2016 г.)[1].  ъде са хората е един логичен въпрос. ќказва се, че част от т€х са напуснали страната. ќт 2010 г. до момента бро€т трайно напуснали Ѕългари€ расте непрекъснато (с едно изключение Ц 2011 г.), като ръстът на 2014-та спр€мо 2013-та е с над 50%[2]. ѕрез 2015-та тенденци€та се запазва, а за 2016 г. още н€ма публикувани данни. Ќай-големи€ обем заминаващи е във възрастовата група от 24 до 44 години Ц най-активната възраст от гледна точка на труд и заетост. ѕричините за емиграци€ са свързани с корупци€та, липсата на реформи и на възможности за равен старт, използването на властта като средство за набав€не на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси[3]. —поред оценките на —ветовната банка в последните 15 години над 100 хил. квалифицирани и образовани българи трайно са се изселили от страната. ѕрогнозата е тази тенденци€ да се задълбочи сред образованите и квалифицираните.

ѕоложението сред тези, които остават (и които се очаква да бъдат новите попълнени€ на пазара на труда) не е много розово. Ѕезработицата е най-висока при тези на възраст до 24 години (18%), последвана от 7,6% безработни при до 34 годишните. «а сравнение Ц безработицата при следващата възрастова група (до 44 годишните) е едва 5,6%[4]. «аключението е, че младежите не работ€т.

¬ъзможна причина е изключително ниското им ниво на компетентност и квалификаци€. ƒиректен индикатор за това какво излиза от образователната система са резултатите от теста PISA (ѕрограмата за международно оцен€ване на учениците на ќрганизаци€та за икономическо сътрудничество и развитие). —тава въпрос за периодично международно стандартизирано оцен€ване на учениците, което мери качеството на образованието в отделните държави. ѕровежда се на период от три години и обхваща три области: четене, математика и природни науки. ¬ъведен е през 90-те години и до момента са оценени над 1 млн. ученици. ¬ кра€ на миналата година б€ха публикувани резултати и данните за Ѕългари€ са трагични. „етивно неграмотните (т.е. не могат да разберат смисъла на прочетеното) български ученици са 41,5%. ћатематически неграмотните (т.е. не разбират математически задачи в контекст) са 42%, а функционално неграмотните по природни науки (т.е. н€мат адекватни познани€, с които да об€сн€т научни факти) са 38%. 30% от българите въобще не достигат минималното ниво на теста (за сравнение Ц средно за ќ»—– е 13%). —равнено с останалите държави от ≈—, Ѕългари€ заема последно и предпоследно м€сто в трите области. ƒотук с нагласата, че младите хора ще направ€т нещо смислено за себе си и за тази държава.

ƒруга възможна причина за младежката безработица, ко€то все пак дава известна надежда е свързана с поколенческите различи€. ћладежите на възраст до 24 години принадлежат на поколението на т.нар. милениуми, които тепърва излизат на пазара на труда и чието поведение в работна среда доста се различава от това на предшествениците им. “е се мотивират от различни (често непознати за ръководителите им) фактори, имат различна нагласа към правила и авторитети, учат по различен начин, изграждат различни отношени€ в екипите, имат различна нагласа към развитието и кариерното израстване. » често пъти именно тези поколенчески особености са в основата на значителното текучество в компаниите в тази възрастова група.

јко обобщим Ц хората, с които дълговете тр€бва да се събират в бъдеще имат пропуски в образованието, трудни са за управление и мотиваци€та им за работа е спорна. ѕредизвикателствата пред компаниите в тази област са най-много.  ак да наемем подход€щ служител за събиране, как да го обучим (и какво най-вече да включва това обучение, предвид образователните пропуски), как да го управл€ваме и как да го задържим на работа ще бъдат най-съществените въпроси през 2017-та. Ќа фона на глобалната тенденци€ за нужда от идентичност и усещане за общност, на преден план излиза и предизвикателството компаниите да дадат отговор на тази нужда на служителите си

 

—ледва продължение Ц »ма ли още новини?

 


[1] »зточник: Ќ—»

[2] »зточник: Ќ—»

[3] ƒойче ¬еле Ц ƒоклад на —ветовната банка за слаби€ растеж и неравномерното разпределение на благата в Ѕългари€

[4] »зточник: Ќ—»

ћениджър отдел "“ренинги и обучени€"
”правл€ващ съдружник в Ќео олект

–£–µ–±—Б–∞–є—В www.neocollect.bg –Ш–Ј–њ—А–∞—В–Є email –Р–і—А–µ—Б—К—В –љ–∞ –µ-–њ–Њ—Й–∞—В–∞ e –Ј–∞—Й–Є—В–µ–љ –Њ—В —Б–њ–∞–Љ –±–Њ—В–Њ–≤–µ. –Э—Г–ґ–µ–љ –≤–Є –µ javascript, –Ј–∞ –і–∞ –≥–Њ –≤–Є–і–Є—В–µ.

–Я–Њ–і–Њ–±–љ–Є