Събота, 06 Февруари 2010г.

Практики по събиране: Кореспонденция

автор 
Практики по събиране: Кореспонденция Практики по събиране: Кореспонденция

„Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните задължения на компанията му (които вече бяха придобили застрашителен размер), а отговорът се оказа доста пространен.

Как се събират пари?

Има различни класификации на практиките в зависимост от избрания критерий.

От гледна точка на момента на събиране и продължителността на просрочието биха могли да се разделят на превенция на просрочия (или как се работи с клиентите така, че да не стават длъжници), събиране в ранни дни (непосредствено след възникване на просрочието) и събиране в дълги просрочия (когато са дължими повече от две вноски или когато са минали повече от три месеца от падежната дата). Продължителността на просрочието променя нагласите на длъжника към плащането и това е причината практиките да са доста различни в зависимост от момента на събиране.

Разглеждайки самите практики, те могат да бъдат разделени на кореспонденция, телефонно събиране, събиране посредством личен контакт (т.нар. field collection) и съдебно събиране. Върху времевата ос на просрочието обикновено те се разполагат последователно, но ако се насложи и профила на длъжника, тогава често пъти последователността им се размества, а ефективността се повишава значително.

От гледна точка на методите за въздействие биха могли да се разделят на събитийно-ориентирани и поведенчески-ориентирани.

Но тъй като въпросът в началото беше какво правят, а не как го правят, в следващите редове ще разгледаме самите практики, за кого са подходящи и какви предимства и недостатъци имат.

Кореспонденция

Тук попадат всички видове писма, които се изпращат на длъжниците. Биха могли да бъдат напомнителни и уведомителни.

Първите – напомнителните – обикновено се ползват в първите дни на просрочието и целта им е да напомнят на клиента, че дължимата от него сума не е погасена. За тях е валидно предположението, че клиентът има желание и възможност да плати, но вероятно е забравил или е възпрепятстван технически (подходящи и ефективни са само при такъв тип клиенти). Това е причината в самото писмо обикновено да се упоменават детайли като основание и размер на плащането, банкови сметки и срокове. Добре е да се има предвид, че докато писмото бъде доставено е възможно клиентът да е погасил задължението си и самото писмо да предизвика негативна реакция.

Недостатъците при този тип кореспонденция са два:

  • проблемите с връчването: от една страна не винаги контактната информация на клиента е актуална, а от друга – не винаги писмото реално стига до получателя си (всички сме виждали писмата, разпилени по пода във входовете на блоковете);
  • цената: разходите за самото писмо и разходите за доставянето му често пъти при големи обеми са доста по-големи от постигнатата ефективност, измерена с входящия паричен поток в следствие на този метод за събиране.

Уведомителните писма от своя страна имат за цел да информират длъжника за предприемането на определени действия по отношение на събиране на дълга (в стандартния случай – стартиране на съдебна процедура). Обикновено съдържат ултимативен срок, в който трябва да постъпи плащане и след изтичане на който започва процедурата по съдебно събиране. Често пъти те са част от комплекта документи, който се входира в съда и в този случай изпращането им се доказва с обратна разписка.

Проблемите с връчването си остават, но последните промени в ГПК позволяват да се доказва изпращане, а не връчване на получателя. Цената – другия недостатък на уведомителните писма – не е съществен фактор тук, защото значително по-малък процент длъжници достигат до съдебно събиране (в случай, че се работи с тях междувременно, разбира се).

Ефективни от гледна точка на постъпване на реално плащане са само в част от случаите, в които все пак достигат до получателите си и с тези получатели до момента не е работено по никакъв начин по събиране на задължението им.

следва продължение

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.
Траяна Вукадинова

Мениджър отдел "Тренинги и обучения"
Управляващ съдружник в НеоКолект

Уебсайт www.neocollect.bg Изпрати email Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 10 хърватски липи

Хърватска липа

Хърватската парична единица е куна, като 1 куна = 100 липи. На гърба на монетата от 10 липи е изобразено тютюнево растение.

Научното име на тютюн, Nicotiana, му е дадено в чест на Жан Нико (Jean Nicot), френски дипломат, популяризирал тютюна в Париж след завръщането си от мисия в Лисабон през 1561 г. Тютюн в България се отглежда от 1717 г. В света ежегодно се засяват около 50 млн. дка с тютюн, от които 88 % са в Азия предимно Китай, Индия, Пакистан, Япония и Турция.