Новината

Българската стопанска камара подкрепя промените в европейската директива за забавените плащания по търговски сделки съобщиха днес информационните агенции и в последните няколко часа новината набра скорост. От Стопанската камара считат, че предлаганите промени ще подобрят възможностите за събиране на просрочени вземания и ще стимулират стопанските субекти към своевременно изпълнение на задължения за плащане по търговски сделки. Като положително се оценява и предложението за въвеждане на по-строг режим при забавени плащания от страна на държавни органи. За какво всъщност става въпрос?

Директива 2000/35/ЕО

Въпреки, че прилича на входящ номер, това е обозначението на Директивата за борба със забавяне на плащанията по търговски сделки. Европейският парламент я приема през юни 2000 г. и е в сила за страните-членки от 08 август 2000 г.. Предисторията й, обаче, е дълга: през 1995 г. Европейската комисия приема препоръка за сроковете на плащане по търговски сделки, а малко по-късно Европейският парламент приканва Комисията да предвиди превръщане на препоръката в директива. През 1997 г. Комисията публикува план за действие на единния европейски пазар, където се подчертава, че забавата за плащане представлява все по-сериозно препятствие пред предприемачеството и бизнеса. Изследване, направено пет години след приемането на препоръката показва, че ситуацията със забавените плащания не се е променила. Това са част от причините за приемане на въпросната директива през 2000 г. Тя касае търговските сделки и включва клаузи като:

  • лихви за забава на плащане са дължими от деня, следващ срока за плащане, определен в договора (при липса на такъв срок – 30 дни след получаване на фактурата, а ако срокът на получаването й не е известен – 30 дни след получаването на стоката или услугата);
  • размерът на лихвата за забава не трябва да е по-малък от основния лихвен процент, определен от Централната банка (в случая – БНБ) с добавка от седем пункта, освен ако в договора не е предвидено друго;
  • кредиторът е в правото си да иска от длъжника разумно обезщетение за всички разноски по събиране;
  • в националното законодателство на държавите-членки могат да се определят категории договори, за които срока на дължимост на лихвите е най-много шестдесет дни.

Целта на този документ е да се отстрани една от основните причини за изпадането в неплатежоспособност и фалити при малките и средни предприятия в съюза от една страна, а от друга – да унифицира практиките при плащане на вътрешния пазар. Директивата е задължителна за страните-членки и до момента две държави са осъдени за неспазването й – Италия през 2006 г. и Испания през 2008 г.

Промените

През 2009 г. е проведено обществено допитване в ЕС, резултатите от които показват, че са необходими ефективни средства за правна защита на кредиторите в случаите, в които длъжници са държавните органи. Пак през 2009 г. значително се увеличават фалитите в следствие на забавени плащания в Общността. Това са основните причини, поради които през септември 2009 г. Европейската комисия предлага промени в Директивата, като сред най-съществените са:

  • въвеждане на обезщетение за изправната страна, под формата на фиксирана сума от 5% от стойността на фактурата, считано от първия ден на забавянето на плащането;
  • въвеждане на обезщетение в размер на 5% от дължимата сума, когато държавните органи не извършат плащане по фактурите за доставка, в срок от един месец от изтичане на срока за плащане;
  • възстановяване на фирмите на направените от тях административни разходи по събиране на дълга, без необходимост от тяхното доказване.

Позицията на България

Предложението на Европейската комисия е разгледано на заседание на Комисията по европейските въпроси през октомври 2009 г. и е подкрепено от страна на България. Точната формулировка е „Република България принципно подкрепя разпоредбите, формулирани с оглед поддържането на здравословен бизнес климат и разширяването на възможностите на предприятията да осъществяват икономическата си дейност при по-висока сигурност на плащанията по търговски сделки. Правителството също е на мнение, че като цяло разпоредбите на директивата биха имали дисциплиниращ ефект и създават по- добри предпоставки за поддържането на стабилни и предвидими условия за функциониране на предприятията и за насърчаване на растежа и създаването на работни места. България смята, че предвиденото въвеждане на обезщетение за разноски по събиране на парично вземане в нормативно определени размери, без да се доказва тяхното извършването следва да бъде подкрепено, независимо, че във вътрешното законодателство такава правна фигура не е въведена.”

Четири месеца по-късно и Българската стопанска камара подкрепя това предложение. Остава само Европейският парламент да приеме предложените промени.

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.
Сряда, 10 Февруари 2010г.

Г-жа Етажна Собственост

автор

В последната седмица един текст от блога на Иван Стамболов придоби особена популярност в социалните мрежи и предизвика доста веселба. Става въпрос за писмо, изпратено от Софийска вода до някоя си г-жа Етажна Собственост с молба да бъде осигурен достъп до водоизмервателните уреди в имота й. Блогъри и Facebook активисти препубликуваха текста и коментираха с усмивка.

Причината да  разгледаме този казус и тук е, че скоро писахме за кореспонденцията като практика за събиране на вземания, а ненамерената г-жа Етажна Собственост е типичен пример за грешка при кореспонденция с голям брой клиенти.

Как се изпращат писма?

Образът на тъжен чиновник, който по цял ден лепи марки отдавна е в миналото. За изпращане на писма на голям брой клиенти обикновено се ползват специализирани софтуерни приложения. При тях се разработват стандартни текстове на писмата в зависимост от причината да бъдат изпратени и се персонализират автоматично. След това писмата се разпечатват и се разпращат.

Коя е г-жа Етажна Собственост?

В клиентските бази данни обикновено на всяка партида, независимо дали е номер на водомер или кредитна карта, отговаря определено лице, обозначено със своите имена. Нещото, което вероятно се е случило, е общите водомери на този адрес да е трябвало да бъдат записани на нечие име. Вероятно служителят, въвеждал данните е разсъждавал известно време чий е водомерът и тъй като е бил общ, го е записал като Етажна Собственост. От гледна точка на софтуера данните са налице – има адрес, полетата, предвидени за име са запълнени и няма да се появи съобщение за грешка. От този момент нататък, обаче, цялата комуникация по повод на тази партида ще се адресира до собственика й, а именно – до Етажна Собственост. Водомерът не е отчитан година – задейства се писмо за осигуряване на достъп, което се изпраща именно до липсващата госпожа.

Имайки предвид всичко това, въпросното писмо не е малоумно (такива бяха коментарите в социалните мрежи). То е резултат от вероятна грешка при наличие на добре работещ софтуер и служител, проявяващ творческа мисъл, когато това не е необходимо.

Как да се избегнат подобни грешки?

Най-простото и първосигнално решение е някой да чете изходящата кореспонденция. Това, обаче, е най-скъпото и неефективно решение, особено при големи обеми на писмата. Също така е висока и вероятността от допускане на субективна грешка.

Значително по-просто и евтино решение е при въвеждане на партидите да се добави и вторичен контролен механизъм по признак, характерен само за клиентите на компанията. Такъв признак би могъл да бъде цвят на очите, например, но най-подходящ за подобни случаи се оказва единният граждански номер. Освен че е уникално, във всяко ЕГН има контролна цифра, която показва автенчитността му. По този начин някой инициативен служител трудно ще въведе произволни десет цифри, а едва ли ще е в състояние по грешка да създаде несъществуващо ЕГН с вярна контролна цифра в него.

Последното, разбира се, не е абсолютна истина защото понякога инициативните служители са много изобретателни.

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.
Понеделник, 25 Януари 2010г.

Прогнози

автор

Прогнози. Не за времето, въпреки продължаващия вече втора седмица упорит студ. Този текст всъщност проследява прогнозите за развитие на страната ни в кризата, направени от Deutsche Welle в рамките на три предавания в периода септември 2009 – януари 2010 г. Проследихме кристализирането на идеите за проблемите, както и възможните сценарии за развитие. Аварийни изходи, разбира се, няма.

2009-та в края на лятото – каква ще е кризата?

Ако в началото на годината се обсъждаха по-скоро информативно различните варианти за развитие на рецесията (V-, L- и W-образна), то в началото на септември DW вече излага конкретни аргументи в полза на W-образната прогноза. Цитират се двама водещи икономисти – Нуриел Рубини и Мохамед ел Ериан (първият е основател на агенцията за анализ агенция за анализи RGE Monitor, а за вторият се смята, че ще бъде следващия директор на МВФ), като тяхната прогноза е именно за двойна рецесия. Признаците на оживление се дължат на правителствените програми за стимулиране на икономиките, а реален подем няма да настъпи докато не намалее безработицата и респективно не се увеличи производството. Източна Европа (включително и България) е в още по-неблагоприятна позиция, тъй като забавеното влошаване тук се бърка с признаци на подобрение и предизвиква неоправдан оптимизъм в ситуация, в която реалното възстановяване на региона ще е следствие от възстановителните процеси в еврозоната, а те все още са някъде в бъдещето.

Много време ли са четири месецa?

Четири месеца по-късно – в началото на януари 2010 г. – прогнозите на Deutsche Welle вече са доста по-конкретни: Източна Европа ще бъде сред най-бавно възстановяващите се от кризата региони (очакваният ръст на икономиката е по-нисък от този на Латинска Америка, Близкия изток и Африка). Причините са две – намаляването на чуждестранните инвестиции и силно спадналия износ. България заедно с Румъния е на дъното на тази прогноза с очакване за най-бавното възстановяване от всички страни в Югоизточна Европа поради голямата си зависимост от износа и липсващите възможности да го увеличи и то в условия на валутен борд, докато валутите на съседните страни поевтиняват. Най-сериозният риск за предстоящата година, обаче, остава кризата на дълговете, чиято кулминация се очаква да настъпи в средата на 2010 г., като това би могло да доведе до дестабилизация на цялата финансова система.

Teма с продължение

DW отново се върна към темата преди няколко дни, цитирайки изследване на световната банка, проведено сред 2 500 фирми в шест държави - България, Унгария, Латвия, Литва, Румъния и Турция. Целта на изследването е да се оцени влиянието на намалялото потребителско търсене върху възстановителните процеси. Несъмнено е вярно твърдението, че свиването на търсенето води до фалити на фирми, което предизвиква още по-голяма безработица, което на свой ред води до още спад в търсенето. Българската икономика вече е влязла в тази спирала без средносрочни изгледи за възстановяване след изнесената миналата седмица прогноза на Българската стопанска камара за безработица в края на 2010 г. от 20%.

Според изследването на Световната банка 70% от анкетираните фирми са оценили спада в търсенето като най-сериозния проблем пред дейността им. В България, обаче, резултатите са малко по-различни: 80% от анкетираните смятат, че най-големия проблем са дълговете, с които не могат да се справят. От една страна това са собствените им вземания, които не успяват да съберат, а от друга – невъзможността да покрият задълженията си. Мрачната прогноза се материализира в процента на фалитите. По официални данни в страната ни те са едва 0,9% (Турция води класацията с 6,8%), но при отчитане и на „изчезналите” фирми България застава начело със 17%.

Към този момент темата приключва с впечатляващата местната ирационалност: почти 50% от българските фирми вярват (!), че търсенето ще се подобри като в същото време 17% от тях предвиждат още съкращения на персонал.

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 Следваща > Край >>
Страница 5 от 5

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 1 хърватска куна

Хърватска куна

В центъра на монетата е изобразен славей, а самата дума „славей” на хърватски (slavuj) e изписана в кръг.

Любопитното при славеите е, че женските и мъжките птици се връщат от юг по различно време: мъжките – около 28-ми март, а женските – две седмици по-късно. Отглеждането им в кафези е трудно и единственият начин това да се случи е, ако бъдат уловени непосредствено след пристигането им. Бъдат ли хванати по-късно, те не пропяват и никога не свикват с живота в клетка.