България ще бъде задължена от ЕС да плаща сметките си навреме – това беше водещото заглавие във в. Сега в понеделник, което предизвика скептично повдигане на вежди у представителите на българския бизнес, които отдавна изгубиха надежда, че държавата може да бъде изряден платец. Въпреки това прессъобщението по темата е доста оптимистично: Барбара Вайлер – главният преговарящ, заяви, че е изключително доволна от постигнатите договорености, тъй като те осигуряват еднакви и прозрачни правила за всички участници на пазара и са в полза на малките и средни предприятия от Европейския съюз.

За какво става въпрос?

Преди повече от половин година тук обърнахме внимание на европейската Директива за борба със забавянето на плащанията по търговските сделки (За кредиторите и правата им) и за необходимостта от промени поради динамиката на икономическата обстановка и влиянието на кризата. Обсъжданите промени включваха идеи като фиксирано обезщетение в размер на 5% от стойността на забавената фактура, което да се изплаща на изправната страна, независимо дали длъжникът е частна или държавна фирма, възстановяване на направените от кредитора разходи по събирането на дълга без необходимост от доказването им и други. Необичайно, но факт – България и Българската стопанска камара се оказаха на едно мнение и тогава, през февруари, подкрепиха предстоящите промени.

Какво се случи всъщност?

На 5 октомври Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на министрите се договориха за промените в Директивата за борба със забавянето на плащанията, които да улеснят дружествата при получаване на забавените им плащания независимо дали длъжниците им са от публичния или от частния сектор. Няколко са акцентите в новите правила на ЕС:

  • срок за плащания на стоки или услуги да бъде не повече от 30 дни за публични и частни дружества (първоначалното предложение на Комисията оставяше на купувачите и продавачите да се споразумеят). Държавите-членки да могат да избират срок до 60 дни за публични институции, предоставящи здравни грижи, тъй като разходите на болници и др. се възстановяват чрез социалното осигуряване, което отнема повече време;
  • лихвеният процент за просрочени плащания да е ОЛП плюс 8% (ОЛП в България в момента е 0.17%);
  • разходите по събиране на дълга, които да могат да се възстановяват да са фиксирана сума в размер на 40 евро, вместо предложените първоначално 5% от стойността на фактурата;
  • срокът за проверка, в който трябва да се установи дали стоките и услугите са доставени съгласно договора, да е 30 дни, за да се попречи на купувачите да използват процедурата за проверка като оправдание за просрочени плащания.

И сега?

След като политическата договореност вече е факт предстои гласуване на промените от Европейския парламент на пленарно заседание през октомври в Страсбург и влизането им в сила от началото на 2011 г. Приетите промени ще бъдат задължителни за страните-членки на ЕС, включително и България.

Конкретните промени, както и изложение на мотивите за всяка една от тях на български език могат да бъдат намерени тук.

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.

Изминалата седмица освен внезапно начало на лятото донесе и още един пик – на ръста на лошите и преструктурирани кредити като бързо се появиха няколко синхронни коментара и доста любопитен анализ на ситуацията, който остана сякаш встрани от набиращата скорост тема за негативните ефекти и последиците. За какво става дума?

Статистиката

БНБ оповести данните за нивата на лошите и преструктурирани кредити към 30 април 2010 г. и картинката не е никак розова: ръстът през април 2010 г. е с 424 млн. лв. като това е най-голямото месечно увеличение за последните десет месеца (през юни 2009 г. ръстът е бил 511 млн. лв.) и по този начин лошите и преструктурирани кредити стават 5,3 млрд. лв. или 13,7% от отпуснатите от банките средства. Лошите и преструктурирани фирмени кредити са с 13,59% дял, лошите потребителски - с 14,46%, лошите жилищни - с 12,61% дял, а другите кредити за населението са с дял от 18,6%. Казано по друг начин всеки седми кредит или е бил разсрочен, или не е плащан повече от три месеца. Причината, разбира се, е икономическата криза – от една страна свиването на икономиката води до влошаване на фирмените кредити, а от друга – ръстът на безработицата влошава ипотечните, потребителските и другите кредити на гражданите. Изненадани не би трябвало да има – тези цифри са логичното последствие от динамиката на основните икономически показатели в комбинация с кампаниите на банките по преструктуриране на кредитите в просрочие от края на миналата година.

Коментарите

В публичното пространство бързичко се появиха и разпространиха два коментара на ситуацията от представители на банковия сектор: на Левон Хампарцумян от УниКредит и на Виолина Маринова от ДСК. Въпреки различния си стил на коментиране и различните обсъждани теми и двамата са единодушни, че е възможно увеличаване на лихвите по кредитите в следствие на ръста на необслужваните и преструктурираните заеми. Обяснението е кратко – лихвата е цената на парите и тя отразява освен разходите и желанието за печалба също така и поетия от кредитиращата институция риск, а текущите данни за нивата на просрочията сочат, че рискът не е никак малък.

Журналистите този път се въздържаха от коментари и кротко разпространиха интервютата на двамата банкери. Любопитно беше, че на никой сякаш не му направи впечатление, че онези пет милиарда лоши кредити са били одобрени и отпуснати в ситуация на минималистични очаквания по отношение на остатъчните доходи на ползвателите им. В момента подходът е коренно различен – повечето кредитиращи институции в момента оценяват кандидатстващите за кредити по методики, според които вноските по кредити и заеми не трябва да надхвърлят 60% от доходите, изискване което би предизвикало смях и възмущение с рестриктивността си точно преди година и половина, например. Тоест, новите кредити са доста по-нискорискови поради самата методика за оценка на кредитополучателите и влиянието на риска на средата не би трябвало да бъде толкова съществено, че да предизвика съществен скок на лихвите по тях. Ръст на лихвите по вече просрочените заеми едва ли ще има някакъв измерим ефект, увеличаване на лихвите по вече отпуснатите редовни кредити често пъти предизвиква негативната реакция на кредитополучателите, която резултира в най-добрия случай в липса на лоялност към институцията, а в най-лошия – в „наказване” на кредитора с неплащане или с плащане на ръба на моментите за санкциониране.

Действия?

Първоначалната липса на журналистически коментари бе компенсирана от истински вой от страна на кредитополучатели, които обвиняваха банките в жестокост и безсърдечие и настояваха за намеса на държавата при определяне на нивата на лихвите по кредитите. Това искане започва бавно да набира скорост и вероятно скоро ще стане истинска тема за обсъждане в медийното пространство. Такова искане би било просто една възможна гледна точка, ако не беше правителството, което е склонно бързо и рязко да променя позицията си под натиска на обществото. В това всъщност се крие истинският риск – отказът от пазарния механизъм би обезсмислил двадесетте години преход и би задълбочил кризата до неподозирани нива.

В този смисъл доста любопитен и напълно незабелязан коментар по темата се появи по Deutsche Welle пак миналата седмица за разпределянето на ролите между пазара и държавата: как в двата полюса на политическото пространство у нас внезапно синхронно се заговори за лошия пазар и добрата държава-закрилница (държава, чиято намеса в икономиката е толкова неразумно голяма, че е изкривила пазарния механизъм), за прагматичните интереси от задълбочаване на намесата й в икономиката и евентуалните облагодетелствани от всичко това.


Темата остава отворена както за наблюдение, така и за следващи коментари тъй като какво ще се случи е доста трудно прогнозируемо не само поради спецификите на средата, но и поради сякаш симптоматичния отказ от отговорност и прехвърлянето на правата за вземане на решения от страна на обществото на държава, която до момента не е доказала адекватното си функциониране в условия на свободен пазар. Или както свършваше стария виц за овцата – няма значение накъде ще тръгне понеже така или иначе няма да стигне…

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.
Вторник, 08 Юни 2010г.

Имоти за смет

автор

В началото – както обикновено – бе скептицизмът. Няколко години по-късно никой не може да отрече, че частните съдебни изпълнители работят доста по-бързо и чевръсто от държавните си колеги. Някои от тях вече дори станаха герои на местния събирачески фолклор – Слави Сербезов, например, с първия магазин за продажба на движими вещи по изпълнителни дела или пък Иван Хаджииванов, който си купи паяк, за да репатрира коли на длъжници.

Суматохата

Статистиката е с противоречиво тълкуване в зависимост от това дали гледната точка е на длъжници или на кредитори: от началото на годината до момента продажбите на имоти през частни съдебни изпълнители са нараснали с 10%, като от Камарата на частните съдебни изпълнители в България твърдят, че тенденцията ще се запази до края на годината. Пак оттам обясняват, че двойния ръст на реализираните продажби (2,500 през 2009 г. и 1,200 през 2008 г.) се дължи до голяма степен на въвеждането на електронния регистър на актуалните оферти. Другата причина за повишения интерес от страна на купувачите кът този тип продажби е цената - първоначалната офертна цена се равнява на 75% от пазарната стойност на имота, но при липса на наддаващи или отказ от покупка, имотът се предлага наново с 20% отстъпка от цената при първия търг.

Разбира се, има случаи, в които кредиторите държат началната цена да покрива размера на кредита и тогава тя може да се окаже по-висока от пазарната в момента.

Според данни от изминалата година кредиторите, които най-често се обръщат към частни съдебни изпълнители за събиране на вземанията си, са физически лица, като след тях се нареждат банките, а юридическите лица заемат едва 20%.

Перспективите

Върху безспорно полезно нововъведение се оказа, че работят в момента от Камарата на частните съдебни изпълнители – общ регистър на длъжниците, който се очаква да заработи от октомври тази година. От съображения за сигурност на личните данни регистърът няма да е публичен и справки от него ще могат да ползват само титулярите, но въпреки това ограничение при сключване на сделки вероятно ще започне да се изисква представяне на удостоверение за наличие или липса на изпълнителни дела, което ще може да се издава от съдебните изпълнители на база информацията в единния регистър (съществуващия в момента такъв дава информация само за делата, образувани при държавни съдебни изпълнители само от съответния регион).

Положителните ефекти от подобно нововъведение ще бъдат доста – от една страна ще се избегне работата на няколко съдебни изпълнители от различни райони по един и същ длъжник, а от друга – компаниите ще могат да получават достоверна и актуална информация за икономическото състояние и кредитния морал на контрагентите и клиентите си.

А до тогава...

До тогава полезна информация за частните съдебни изпълнители и публичните продажби на имоти и друго движимо имущество може да се намери на следните места:

  • http://www.bcpea.org – камара на частните съдебни изпълнители. Съдържа подробен регистър на всички частни съдебни изпълнители. При избор на регион от падащите менюта в полето за търсене могат да се разгледат всички съдебни изпълнители в региона, като номерът им е препратка към профила на всеки един, където пък има информация за сайтовете им (тези, които имат), мейли и телефони.
  • http://www.sales.bcpea.org – регистър на публичните продажби към Камарата на частните съдебни изпълнители. Включва доста подробна информация за текущите продажби с нелоша търсачка по региони, тип имущество и ключови думи.
  • http://www.sadebenizpalnitel.com – портал на частните съдебни изпълнители. При избор на регион от полето в ляво могат да се разгледат профилите на съдебните изпълнители (име, адрес, телефон, мейл, сайт, активни в момента продажби), като информацията е в доста по-достъпен и ползваем вид отколкото в регистъра на Камарата.

И ако в началото бе скептицизмът, то в края е надеждата – тя традиционно умира последна – че създаващият се регламент и прозрачност ще подобрят от една страна бизнес климата, а от друга – ще имат и превантивно действие върху влошаването на бъдещите плащания.

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 Следваща > Край >>
Страница 3 от 5

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 1 хърватска куна

Хърватска куна

В центъра на монетата е изобразен славей, а самата дума „славей” на хърватски (slavuj) e изписана в кръг.

Любопитното при славеите е, че женските и мъжките птици се връщат от юг по различно време: мъжките – около 28-ми март, а женските – две седмици по-късно. Отглеждането им в кафези е трудно и единственият начин това да се случи е, ако бъдат уловени непосредствено след пристигането им. Бъдат ли хванати по-късно, те не пропяват и никога не свикват с живота в клетка.