Как решението на ВАС разбуни духовете

В края на април Върховния административен съд констатира, че съществуващата забрана за пътуване в ЕС заради дългове е незаконна. Това е становището на ВАС по делото на Н. Паунов, на когото по искане на частен съдебен изпълнител е забранено пътуване в чужбина. Магистратите мотивираха решението си с Договора за създаване на Европейската общност, който гарантира правото на свободно движение на всички граждани на съюза, и с директива на Европейския съвет, която забранява на страните-членки да въвеждат каквито и да е ограничения за придвижването на хора, освен при съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.

До този момент Законът за българските лични документи позволяваше да се забрани напускането на страната на хора, "които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение". Там е записано, че голямо задължение е такова над 5 хил. лв.

А сега на къде?

Реакциите в публичното пространство бяха полярни: от едната страна беше възторгът на традиционно активните защитници на човешките права, а от другата – разочарованието на кредиторите – частни лица в ролята на истинските потърпевши, защото само през миналата година се оказа, че са издадени над 5 000 забрани за напускане на страната на големи длъжници, които могат да бъдат оспорени на база решението на ВАС.

Нещото, което наистина направи впечатление беше мълчанието на основните участници на пазара на дългове – кредитиращите институции – банки, небанкови и лизингови дружества – както и на компаниите, занимаващи се с изкупуване и събиране на вземания.

Обективно погледнато дали един длъжник е в България или в друга страна-членка на ЕС е едно и също от правна гледна точка. Ако лицето е осъдено да изплати парично задължение в България, изпълнение може да се изиска навсякъде в ЕС. Изискване на такъв тип изпълнение, обаче, означава пренастройване на процеса по събиране на вземания както в кредитиращите, така и в колекторските компании и именно поради тази причина липсата им на становище по казуса е озадачаващо.

По света и у нас

Моделите за справяне със задълженията в цивилизования свят също са полярни. Най-либерална сякаш се оказва Германия където няма забрана длъжници да пътуват извън пределите й, включително и заради дългове към хазната. Длъжниците са свободни да напускат страната и ако не са погасили задължения към наемодатели, към банки, електрокомпании и т. н. Германия не могат да напускат единствено лица, срещу които има заповед за задържане или е наложена друга мярка за неотклонение.

Йезуитски рестриктивна е практиката в Италия, където не съществува забрана за напускане на страната, но държавата отказва да предоставя каквито и да било административни услуги при наличие на непогасени задължения (част от административните услуги са издаване на лични документи, например).

Какво ще се случи у нас още не е ясно, но е необходимо или създаване на допълнителни ограничителни условия, подобно на италианските, или на работещ, достъпен и разбираем за кредиторите механизъм за изискване събирането на дълга на територията на Европейския съюз.

...или каква е процедурата по плащане от страна на Българската банка за развитие на задълженията на държавата към бизнеса.

В края на март правителството обяви, че в рамките на две седмици ще започне разплащане на забавени плащания от страна на държавата в размер на 550 млн. лв. по забавени обществени поръчки. Почти две седмици по-късно в сайта на Българската банка за развитие се появи информация по темата:

Българска банка за развитие съобщава, че съгласно Решение № 197 от 08.04.2010 г. на Министерския съвет на Република България, е сключено споразумение и стартира процедура за уреждане на задълженията на първостепенните, второстепенните и от по-ниска степен разпоредители с бюджетни кредити, платими от републиканския бюджет.

Задълженията, които се предвижда да бъдат уредени чрез механизма са за капиталови разходи и доставки на министерствата и ведомствата, възникнали и начислени до 31.12.2009 г., които не са погасени към 31.03.2010 г.

Механизмът дава възможност на доставчиците и изпълнителите по договорите да прехвърлят своите вземания от министерствата и ведомствата – възложители, на „Българска банка за развитие” АД чрез договор за цесия. Цената по цесията се формира на база сконтова лихва от 7 на сто годишно, изчислена за целия сконтов период върху номиналния размер на вземането, посочен в издаденото от съответния възложител удостоверение.

Банката може да поиска допълнителни документи или информация, необходими при сключването на договора за цесия.

След сключването на договор за цесия, средствата се превеждат на заявителите по открита от тях разплащателна сметка в Българска банка за развитие.

Лицата, желаещи да цедират вземания, могат да представят необходимите документи в сградата на Банката на ул. „Дякон Игнатий" 1.

Необходимите документи в случая са:

1Удостоверение от Търговския регистър към Агенцията по вписвания по партидата на заявителя или удостоверение за актуално съдебно състояние и заверен актуален учредителен акт, ако заявителят не е пререгистриран по реда на Закона за търговския регистър;

2Нотариално заверено пълномощно, даващо изрично правото да представлява и задължава заявителя по договора за цесия, с конкретно посочване на вземането съгласно удостоверението, издадено от Разпоредителя с бюджетни кредити /РБК/, в случай че заявителят не се представлява от законния си представител – при подписване на договора за цесия;

3Заявление за прехвърляне на вземане, съгласно образец (може да бъде изтеглен от тук)

4Решение на компетентния, съгласно учредителния акт на заявителя орган, за сключване на договор за цесия с „Българска банка за развитие” АД за удостовереното от РБК вземане;

5Удостоверение издадено от Разпоредител с бюджетни кредити – възложител по договора, съгласно образец (може да бъде изтеглен от тук)

6Заверено от съответния разпоредител с бюджетни кредити копие от Договора за обществена поръчка;

7Удостоверение от Централния регистър за особените залози (с опис) за наличие/липса на тежести върху предложеното за цедиране вземане и върху предприятието на заявителя;

8Удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК.

По данни от ББР първите 100 млн. лв. за разплащанията банката ще осигури от собствени средства, а останалите към 400 млн. лв. правителството ще внесе като депозит в трезора.
Фирмите трябва да имат предвид, че ще си получат парите със 7% сконтова лихва годишно, изчислена върху признатата от държавата сума.

Срокът за подаване на документи е 30 септември 2010 г.

На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може би очакването за пълен синхрон е малко пресилено.

Въпреки това, обаче, в последните месеци една нова тема постави представителите на бизнеса в ролята на обучавани. Става въпрос за обученията и курсовете по събиране на вземания.

В снощната емисия Новини на bTV беше излъчен репортаж по темата. Ако е вярно твърдението, че в следствие на кризата 7 от 10 търговски сделки се плащат със забава и имайки предвид, че средата не може да се промени, но собственият подход определено би могъл, то тогава представителите на бизнеса имат спешна нужда от придобиване на умения за работа със забавени плащания, за да оцелеят.

Гледната точка от репортажа е в пряка връзка с предходния ни текст, а именно че начинът на продажба до голяма степен предопределя поведенческия модел на клиентите, включително и забавите при плащане на задълженията им. Твърде големите ценови отстъпки в твърде ранен етап от комуникацията, ползването на цената и отложеното плащане като единствено конкурентно предимство, дълги периоди без действия за събиране на просрочията са част от факторите, които влошават входящите парични потоци. Когато към тях се добавят и все по-рядко срещаните технически причини за неплащане и класическите случаи на измама се стига до мрачната прогноза на Българска стопанска камара за размера на междуфирмените вземания. В този смисъл придобиването на знания и умения как да се подбират и поддържат нискорискови клиенти е стъпка в правилната посока, която би осигурила на бизнеса глътка въздух поне по отношение на новите им клиенти. Фактът, че този курс е посещаван от мениджъри, заслужава адмирации и е причина за плах оптимизъм по отношение на практиките за оцеляване, които прилага българският бизнес.

Събирането, обаче, има още два аспекта: как плащанията на съществуващите редовни клиенти да бъдат поддържани все така редовни и как да се съберат вече просрочените вземания, защото именно в тях е скрит финансовият ресурс, който би отвел бизнеса отвъд кризата. Сложното в случая е, че тренери и консултанти без практически опит в областта на събирането на вземания трудно биха могли да предадат приложими в практиката знания и умения. Или както би звучала балканската адаптация на източната мъдрост: когато оцеляването на ученика е под въпрос, то той трябва да намери най-подходящия и добър учител.