„Въпрос на време е – направи мрачната си прогноза преди време наша позната – да се появят измамници, които да се опитват да събират несъществуващи дългове от роднините на починали хора“. Предмет на обсъждане тогава беше наследяването на дълговете – според българското законодателство (и Законът за наследството в частност) наследниците отговарят за дълговете на наследодателя си, т.е. приемайки наследството, те вече са отговорни и за дълговете на починалия роднина. Начинът да се избегне наследяването на дългове е отказ от наследството. „Роднините едва ли ще се втурнат да плащат задължения, заявени от съмнителни лица“ – твърдяхме в онзи разговор. Малко по-късно, обаче, наш познат се озова в подобна ситуация: след смъртта на негова роднина в дома им се появи младеж, който твърдеше, че починалата е била клиент на небанкова финансова институция и че той идва да събере вноската й в брой. Това посещение предизвика известно стъписване, тъй като никой не знаеше за каквито и да било непогасени заеми и объркване поради липсата на информация какво се прави в такива случаи.

Проверката като проява на доверие

Възможно е дългът да е реален. Също толкова възможно е, обаче, да не е или политиката на компанията кредитор да не предполага изплащане на дълга от роднините (някои компании правят застраховки именно за такива случаи). Именно за да е неоспоримо наличието на дълга е необходимо да бъдат представени съответните документи, доказващи съществуването му.

От страна на кредитора документите, които могат да бъдат изискани и лесно предоставени са:

• Копие от договора за кредит / заем / лизинг и т.н., включително и общите условия по него
• Копие от погасителния план
• Информация за плащанията до момента

Документът, който обикновено кредиторът изисква е копие от смъртния акт и/или удостоверение за наследници. Получавайки тези документи наследниците ще са в състояние да се информират за остатъците по дълговете, текущите просрочия (ако има такива), както и за политиката на компанията кредитор по отношение на плащанията.

Компанията-кредитор в този случай, обаче, отказа предоставянето на подобни документи, но изиска смъртния акт. Въпросът има ли реален дълг оставаше.

БНБ и информацията за кредитите

Една от административните услуги, предоставяни от Българската народна банка е изготвяне на справка за кредитната задлъжнялост на физическо или юридическо лице от Централния кредитен регистър. Според Наредбата за ЦКР от 2009 г. „Всяко физическо или юридическо лице има право чрез писмено заявление да поиска от Българската народна банка информация относно кредитната си задлъжнялост, включително кои банки и финансови институции са подали информация в системата на регистъра.“. За да се получи подобна справка от наследници е необходимо:

• подаване на заявление по образец от всички наследници (ако не всички присъстват лично се прилага нотариално заверено пълномощно)
• наличие на копие от удостоверението за наследници
• плащане на държавната такса (справката е безплатна, ако се прави веднъж на 12 месеца; за всяка следваща се плаща по 10 лв.).

Документите се подават в деловодството на БНБ, София, пл. „Княз Александър I” № 1, паричен салон, в работни дни от 8:30 до 15:45 ч. или по пощата на адрес: Българска народна банка, пл. „Княз Александър I” № 1, 1000 София, управление „Банково”, дирекция „Банкова политика”, отдел „Централен кредитен регистър”. В заявлението изрично се упоменава адресът на заявителя за получаване на отговор по пощата чрез обратна разписка. БНБ предоставя исканата информация в срок до седем работни дни от подаване на заявлението, ако заявителят е предоставил необходимите документи. При отказ заявителят се уведомява в същия срок писмено, като се посочват причините за отказа.

След края на света

След получаването на тази информация остава да се прецени от страна на роднините ще приемат ли наследството и респективно изплащането на дълговете или ще се откажат от него. Последното – отказът – не е необичайна практика при прекомерна задлъжнялост, за което се подава заявление в съответния Районен съд, в който попада наследството. Семейството на нашия познат реши да приеме наследството. Също така в момента, в който получиха справката от БНБ бяха уведомени от кредитиращата компания, че починалата роднина е имала застраховка в полза на компанията и че застрахователите ще покрият остатъка от дълга.

Късогледството на длъжниците…

Длъжниците в САЩ са защитени дори във вината си – отказан контакт, осигуряващ спокойствие („Това е Америка – никой няма право да ви притеснява заради дълговете ви” пишеше в един от сайтовете за защита от колектори), дела за нанесени вреди по време на събирането,които пречат на събирането на задълженията.САЩ прилича на рая на длъжниците. Икономиката, обаче, е циклична и периодите на спад се редуват с подем и възход. Вече се дискутират темповете и сроковете за възстановяване на щатската икономика (които определено няма да са бързи, но рецесията не е вечна). Именно в процеса на възстановяване това поведение на длъжниците ще се окаже пагубно за тях самите. Икономическата активност на хората и домакинствата в САЩ е основана на кредитните оценки и кредитната история. Става въпрос за информацията за сметките (включително и кредитните), балансите и транзакциите по тях, забавите при плащанията, дори и запитванията за кредитната история на потребителите, която се събира за всяко лице, обновява периодично и се предоставя под формата на справка от трите агенции Equifax, Experian и TransUnion. Кредитната оценка е число, изчислено според информацията във кредитната история. Тя е позната още като FICO Score и се влошава или подобрява според това как се плащат сметките, балансите, просрочията, новите запитвания и много други фактори. Продължаващите просрочия на длъжниците, отказващи контакт, оспорващи неоснователно дълговете си или подаващи неверни оплаквания от колекторите си всъщност водят до трайно влошаване на кредитната история и кредитната оценка.

Дългосрочно това би повлияло върху почти всички аспекти на живота на длъжниците:

• Наемане на работа - при променените условия на пазара на труда и възможността работодателите да избират сред повече квалифицирани кандидати за едно работно място в САЩ започна да се засилва практиката да се изисква проверка на кредитната история на кандидатите. Презумпцията е, че човек, който е в състояние да се справя със задълженията си към кредиторите е по-вероятно да изпълни коректно поетите работни задължения.
• Одобрение на кредити и кредитни карти и условията по тях - зависимостта между чистата кредитна история и достъпа до кредити и размера на лихвите по тях е най-очевидното последствие от влошената кредитна оценка.
• Сключване на застраховки - става въпрос за личните, автомобилните, имуществени и други застраховки. Щатските застрахователни компании използват кредитния рейтинг и история на клиентите си, за да определят цената на полиците. Съществуват изследвания, които доказват връзка между кредитната задлъжнялост на клиентите и предявените искове за щети – колкото по-задлъжнял е един клиент, толкова по-голям е рискът броят на исковете да нарасне.
• Наемане на жилища - наемодателите все по-често започват да изискват справки за кредитната история на длъжниците с цел намаляване риска от неплащане на наема както и да се ориентират за приоритета на плащането към наемодателя. Т.е. възможно е да бъде отказано предоставянето на жилище под наем поради лоша кредитна оценка.

…и на икономиката

Джоузеф Стиглиц, освен че е един от най-изтъкнатите съвременни икономисти е и носител на Нобеловата награда за икономика през 2001 г. Негово е мнението, че при икономическа стагнация държавните дългове трябва да се лекуват с емитирането на още дългове при условие, че в последствие набраните средства се инвестират в публични проекти с висока принадена стойност. Същото е валидно и на ниво отделен потребител – съживяването на американската икономика е пряко свързано с нивото на потребление от страна на домакинствата. Всички прогнози за ръста и възстановяването на американската икономика за 2011 г. са пряко свързани с ръста на крайното потребление в страната, а то е следствие както от доходите на лицата (вида на заетостта и заплащането им), така и от достъпа им до кредити. При неадекватно поведение от страна на длъжниците при възникнало просрочие и двата източника на средства за потребление стават проблемни. В този смисъл елиминирането на механизма, който позволява на длъжниците да вземат ирационални решения, вредящи дългосрочно не само на тях, но и на темповете на възстановяване на икономиката ще бъде един от ключовите фактори за излизане от рецесията.

В заключение, ако обобщим казаното до тук се оказва, че преекспонирането на защитата води злоупотреби от страна на защитаваните, от което дългосрочно страдат само те. И ако гражданите (и в частност длъжниците) са отстъпили част от правата си и на държавата срещу ангажимента от нейна страна да „се грижи” за тях, то тя би трябвало да се погрижи и за това да ги предпази от самите тях и от погрешните им представи за безнаказаност.

Провокирани от интереса, който предизвика текстът за събирането на вземания през вековете от една страна и от друга - от любопитството на част от участниците в един от последните ни за 2010 г. семинари по отношение на практиките по събиране в други страни, решихме в няколко последователни материала да се спрем на управлението на задължения в епицентъра на кризата, а именно САЩ.

Врата в полето или какво е Закона за допустимите практики при събирането на вземания

Изследвайки генезиса на световната икономическа криза анализаторите често пъти обвиняват САЩ и в частност Федералния резерв в твърде либерален подход по отношение на кредитирането и оценката на кредитополучателите и риска. В същото време в последните тридесет години именно в САЩ е в сила и се прилага един от най-рестриктивните нормативни актове – Закона за допустимите практики при събирането на вземания (Fair Debt Collection Practices Act – FDCPA). Приет е през 1978 г. и основната му цел е да защитава правата на длъжниците, елиминирайки възможностите за злоупотреби от страна на специализираните компании за събиране на вземания. При приемането му се е смятало, че този закон ще постави основите на допустимите практики при работа с дългове, ще даде възможност на задлъжнелите лица и домакинства да получат цялата информация, свързана с дълга им, като по този начин ще намалеят случаите на измами.

Този законов акт определя границите на допустимото поведение от страна на колекторите, както и регламентира санкциите при нарушаване на предписанията му. Любопитното в случая е, че в основния текст на закона в понятието колектор се включват само събирачи - трета страна при работата с дълга, т.е. специализираните агенции, които биват наемани за събиране на определен дълг. По този начин вътрешните звена и отдели за събиране на вземания на компаниите-кредитори или компаниите, купуващи дългове попадат извън обсега на действие на закона. Разбира се, има и изключения, като щата Калифорния, например, където съдилищата прилагат закона с еднаква сила както по отношение на специализираните събирачески компании, така и по отношение на вътрешните звена за събиране на кредиторите.

Друга особеност на този закон е, че се отнася само до потребителските кредити. Просрочените задължения по бизнес заеми или потребителски такива с бизнес цел не попадат под защитата на Закона за допустимите практики при събирането на вземания.

Комфортът на дълговете

В защита на длъжниците и с цел недопускане на произволно тълкуване законът описва недопустимото поведение от страна на колекторите и дефинира задължителните елементи при комуникацията с длъжници. Сред забранените практики, които законът определя като оскърбителни и подвеждащи, са:

• Осъществяване на контакт с длъжника преди 8.00 ч. сутринта и след 21.00 ч. вечерта местно време от гледна точка на длъжника;
• Продължаване на комуникацията с длъжника, ако той писмено заяви, че не желае повече да бъде търсен. В този случай има някои изключения, като последното уведомление от страна на кредитора, че прекратява извънсъдебната комуникация и стартира съдебен процес, например;
• Многократни телефонни обаждания;
• Осъществяване на контакт с длъжниците на работните им места, ако това е неприемливо за тях или за работодателите им;
• Осъществяване на контакт с длъжник, за когото се знае, че е представляван от адвокат;
• Предоставяне на невярна или заблуждаваща информация;
• Публикуване на данните на просрочилите задълженията си (име и адрес) в различни списъци на лоши длъжници;
• Заплахи с арест, отнемане на попечителство или други действия, които са неприложими при просрочване на задължения;
• Употребата на обиден или вулгарен език;
• Обсъждане на подробности, свързани с дълга с трета страна, различна от съпруга/съпругата на длъжника или неговия адвокат. Счита се за допустимо колекторите да осъществяват контакт със съседи, колеги и други свързани лица само с цел локализиране на длъжника;
• Осъществяване на контакт по злепоставящ длъжника начин, като открити пощенски картички, например;
• Подаване на невярна информация към кредитното досие на длъжника и т.н.

Някои от задължителните елементи в общуването с длъжници са:

• Представяне на колектора, както и уведомяване на длъжника, че комуникацията е по повод дълга, както и че цялата събрана информация може да бъде използвана за събирането на дълга;
• Уведомяване на длъжника за правото му да оспорва целия дълг или част от него;
• Предоставяне на доказателства за наличието на дълга и размера му.

На пръв поглед всички предписания на закона са напълно приемливи и в съответствие с нормалното бизнес общуване в процеса по събиране на просрочено вземане. Особеното е, че в самия закон се съдържа възможността длъжниците да заведат дело срещу колекторските агенции при нарушаване на предписанията на закона, изисквайки обезщетение за нанесените щети. За завеждането на това дело не е необходимо да доказват по какъвто и да било начин нарушението на закона и вината на колектора.

Именно това право на длъжниците е основния фокус на критиците на Закона за допустимите практики при събирането на вземания. Кредитиращите компании, колекторските агенции и голяма част от щатските съдилища са на мнение, че това право в комбинация с множеството технически изисквания на закона е причина за голямото количество безсмислени дела, които възпрепятстват събирането на валидни дългове.

В самия закон също така се съдържат и множество противоречия. Едно от най-често споменаваните е, че за да се избегне многократно звънене в дома на длъжника, колекторът трябва да остави съобщение, идентифицирайки се. Ако обаче някой, различен от длъжника чуе съобщението, то той е трета страна и законът вече е нарушен. Ако колекторът не се представи, нарушава закона. Ако продължи да звъни без да оставя съобщение, отново го нарушава. Подобни ситуации в духа на Параграф 22 не са рядкост, но активното лобиране в Конгреса от страна на колектори и застрахователни компании все още няма резултат.

Критици на закона има и от страната на длъжниците, които оспорват най-вече размера на максималното обезщетение за нанесени щети. Според тях размерът, определен пред 1978 г. трябва да бъде коригиран с инфлацията за последните 30 години и да бъде увеличен над три пъти.

/следва продължение/