Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се

Друг източник на полезна информация в някои случаи се оказват съответните браншови организации. Въпреки, че същността на дейността им си остава загадка, в редки случаи са ни предоставяли информация за репутацията и поведението на свои членове. Информация за браншовите организации в България може да се намери:

  • тук – Списък на Браншови организации в България при Българската търговско-промишлена палата;
  • тук – Списък на Браншови организации, членове на Българска стопанска камара.

Последният и най-малко популярен начин за получаване на информация за платежоспособността на потенциалните клиенти е обмена на информация с други доставчици от същия бранш. Получената по този начин информация трудно се потвърждава, а обичайно съществува и съмнението дали негативната обратна връзка всъщност не е опит за привличане на клиента. Въпреки това при данни за проблеми си струва да се направят допълнителни проверки за съответния потенциален клиент.

Тъй като темата всъщност е превенция на проблемни плащания, проверки на клиентите, подобни на гореизброените, има смисъл да се правят за всички нови клиенти, както и за стари клиенти, които са променили поведението си в последно време. Под промяна в поведението нямам предвид само забавяне на плащания, а и промяна в обема и периодите на доставка и вида на стоките / услугите, които съответният клиент ползва.

Насочете се към гишето за обслужване на длъжници, моля

Също както банките и небанковите финансови институции, които не отказват да работят с клиенти, вече фигуриращи като длъжници в ЦКР (обичайно с изключение на 4-та група – най-дългите просрочия), а им предлагат продукти, съобразени с рисковия им профил, компаниите биха могли да адаптират финансовите си условия и условията си на доставка към текущата задлъжнялост и платежоспособност на клиентите си. Някои от възможните мерки са:

  • динамично управление на съотношението авансови плащания : следващи плащания;
  • въвеждане на променливи кредитни лимити;
  • прилагане на система за реабилитация при възникване на просрочие;
  • динамично управление на цените в зависимост от условията на плащане;
  • изискване на гаранции и обезпечения;
  • включване в договорите / условията на поръчките на клаузи, които водят до най-бързо получаване на изпълнителен лист при невъзможност за извънсъдебно събиране на евентуалните просрочия.

По този начин – предприемайки рационални и целенасочени действия за ограничаване на риска от забавени плащания – не само клиентът получава стоката или услугата и кредиторът ограничава риска от евентуално забавяне, но и в определени случаи е път към лоялността на клиентите. Това, обаче, е тема, която ще разгледаме в някоя от следващите публикации.

последна промяна Петък, 26 Април 2013г.
…или как да се предпазим от забавени плащания

Дали не бягам твърде бавно?

В случай, че фирмата на клиента е функционираща, следващият въпрос е дали не дължи твърде много на някой друг, т.е. дали задлъжняването не е типичното й поведение спрямо доставчиците и дали във времето не са натрупани други дългове – към държавата или към банки, защото при фалит (т.е. при стартиране на процедура по несъстоятелност) те са първи на опашката. Отново няколко са местата, от които може да се получи информация за видимата задлъжнялост. Първото такова са списъците на НАП с длъжниците, които имат задължения в размер над 5000 лв.:

o Първият списък съдържа имената, Булстатите, адресите и размера на задълженията на длъжници, които не са платили в срок данъчните и осигурителните си задължения, не са се явили след покана от приходната администрация, нямат имущество, върху което могат да се наложат обезпечителни мерки и нямат вземания към банки и трети лица;

o Вторият списък съдържа същата информация за длъжници, които не са платили в срок данъчните и осигурителните си задължения, нямат вземания от банки и трети лица, нямат издадено разрешение за отсрочване или разсрочване на задълженията, нямат издадено разрешение за извършване на неотложни плащания, но разполагат с имущество, върху което приходната администрация е наложила обезпечение;

И двата линка водят до форма за търсене, в която, ако се натисне бутона Пълен списък без въвеждане на Булстат и име, се генерира целия списък на НАП.

При наличие на дългове, за които кредиторът е осъдил съответното дружество и е наложил запор върху собственост и имущество, информация отново се появява в Търговския регистър – този пък в раздел Запори, където може да се намери информация в полза на кого е наложен запорът, размерът на вземането и т.н.

Цялата информация до тук, обаче, касае случаите, в които съответната компания вече е била осъдена за дълговете си. Заради свиващия се пазар и предходните относително коректни отношения, при възникване на просрочие някои доставчици не предприемат подобни действия или възлагат събирането на специализирани агенции. От източници като НАП или Търговския регистър информация за просрочените, но недостигнали до съд дългове не може да се получи.

Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се срещу съответното заплащане

Един от сериозните инструменти за оценка на риска при кредитирането от банки и небанкови финансови институции в последните години се оказа Централния кредитен регистър на БНБ. В него, обаче, не се отразява междуфирмената задлъжнялост, както и компаниите нямат достъп до информацията от регистъра. Важи твърдението, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, - фирмите-кредитори се опитаха сами да се справят с недостига на информация, като започнаха да обменят по между си данни за длъжниците си. Така се появиха две независими една от друга бази данни с некоректни към контрагентите си платци – DebtNet и базата данни на CreditReturn. И двете са потенциален източник на информация за задлъжнялост към контрагенти, макар че в момента липсват официални данни за размера на базата данни, с която разполагат.

Според сайта на DebtNet информационната система предоставя данни за неплатени и просрочени междуфирмени задължения и е разработена с основната цел да помогне на фирмите-кредитори за вземане на адекватни решения при взаимоотношенията си с техните партньори. За вход в системата е нужна регистрация, а ползването й е платено, като цените варират според броя направени проверки в базата данни: цените са 10 лв. за проверката на един длъжник, 80 лв. – до десет длъжника, 300 лв. – до 50 длъжника и 500 лв. за проверката на до 100 длъжника. Публикуването на информация за длъжник също се заплаща, като таксата за тази услуга е 20 лв. за един запис, който остава в системата за период от 6 месеца. Информацията, която се въвежда (и която респективно може да се получи) е: име, адрес на регистрация и ЕИК на длъжника, имейл адрес, име на отговорен служител, сума на дълга и продължителност на просрочието и отрасъл, в който работи длъжника.

Системата на CreditReturn като концепция отговаря повече на идеята за обмен на данни – според обявените тарифи при качване на информация за един длъжник, кредиторът получава два безплатни кредита по сметката си, които може да използва при проверките. Самото търсене на длъжници е безплатно, но преглеждането на всяко едно от намерените юридически/физически лица според зададените критерии за търсене се заплаща с по един кредит. Освен качвайки информация за длъжници в сайта, кредити могат също така да се закупят – 4 бр. струват 20 лв., 10 бр. – 45 лв., 35 бр. – 150 лв., 120 бр. – 500 лв. За вход в системата е нужна регистрация, а публикуването на информация за длъжник е безплатно. Въпреки нелошия си замисъл, най-сериозния недостатък на тази система е, че обичайно не работи. В последно време надписът „Търсенето в базата данни е временно преустановено!” не се е променял, което пък препраща към твърдението, че временните неща в крайна сметка се оказват постоянни.


Следва продължение…

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.

…или как да се предпазим от забавени плащания

Малка фирма с големи задължения без имущество и без предоставени обезпечения дължи много пари. Би звучало като начало на виц, ако не беше твърде често срещания профил на нелоялните клиенти на не чак толкова големите фирми в страната. Моментът, в който обичайно се сблъскваме с тях е няколко месеца преди изтичане на давностния срок и след като реалният бизнес, стоящ зад фирмата-длъжник вече е прехвърлен към нова, чиста като сълза компания. Дали толкова много време след възникването на просрочието е правилния момент все пак да започне да се събира вземането е доста пространна тема, която няма да засягаме сега. Ще обърнем внимание, обаче, на нещо друго – какво може да се направи преди сключването на сделката, за да бъде намалена вероятността от просрочени плащания.

Уважение всекиму, доверие никому

Желанието за по-добра конкурентоспособност и по-добро пазарно позициониране обичайно са в основата на разсрочените плащания за нови клиенти и предоставянето на стоки или услуги на кредит. При относително разпределен пазар е нормално конкурентните предимства да се търсят в параметрите на обслужването и във финансовите условия на сделката – „При нас можете да получите сега и да платите по-късно“ е смисъла на много рекламни послания. И въпреки, че здравият разум би попречил на всеки собственик на бореща се за пазарен дял компания да даде пари на заем на напълно непознат само срещу обещанието, че ще ги върне навреме, повечето предоставят не само стоков, а и сериозен кредит на доверие на клиентите си. Възможно е да е проява на скептицизъм, следствие от години занимания със събиране на вземания, но считам, че доверието е едно от малкото неща, които не могат да се получат на кредит, а трябва да се заслужат и докажат. В този смисъл, с цялото дължимо на клиентите и бизнеса им уважение, доставчиците, които имат намерение да влязат в ролята на кредитори, могат и е желателно да предприемат няколко напълно рационални действия, с които да проверят платежоспособността на клиентите си: да проверят дали не са обявени в несъстоятелност, осъждани ли са за дългове, дали не дължат твърде много на държавата и дали не дължат пари на други свои контрагенти. Положителен отговор на някой от горните въпроси не означава, че клиентът трябва да бъде изгонен позорно, напротив – просто финансовите условия по сделката трябва да се адаптират към текущото му състояние.

Има ли пулс?

На теория, при стартирала процедура по несъстоятелност , сделките, направени от съответния длъжник след обявената от съда начална дата на неплатежоспособността би трябвало да са недействителни. На практика, обаче, ще отнеме известно време доставчик на суровини за производство, например, да си върне суровините, продадени на разсрочено плащане на производител, чиито кредитори са стартирали процедура по несъстоятелност срещу него. Вероятността той да ги е вложил в производството е голяма, а при вече стартирала процедура наличното имущество, стока и пари се причисляват към т.нар. маса на несъстоятелността, с която се удовлетворяват всички кредитори.

Като вземем под внимание това, както и крайната цел – да се намали рискът от неплащане, въпросът, който първо трябва да се зададе е дали потенциалният клиент не е в несъстоятелност. Местата за проверка са няколко:

  • Търговския регистър – при търсене по име и/или Булстат в информацията за съответната фирма се появява раздел Несъстоятелност, в който се обявяват събития и документи, свързани с откриването на производство по несъстоятелност, началната дата на неплатежоспособността, евентуалното спиране и прекратяване на производството, обявяването в несъстоятелност и т.н.;

В случай, че потенциалният клиент вече е в такава процедура, разумно би било избягването на сключване на сделка с него, независимо от условията.

Дали не бягам твърде бавно?

В случай, че фирмата на клиента е функционираща, следващият въпрос е дали не дължи твърде много на някой друг.

Следва продължение…

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
Страница 6 от 20

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 20 унгарски форинта

Унгарски форинт

Форинт е наименованието на унгарската парична единица, като най-големият купюр е 20 000 форинта, а най-малкия – 5. Монети са купюрите от 5, 10, 20, 50, 100 и 200 форинта.

На гърба на монетата от 20 е изобразена унгарска перуника. Другото име на перуниката е ирис и към това растително семейство принадлежат над 250 растения. Някои от тях се използват и като билки. Счита се, че надлъжните линии на цветовете служат, за да упътват насекомите към тяхната цел – нектара на растението.