Късогледството на длъжниците…

Длъжниците в САЩ са защитени дори във вината си – отказан контакт, осигуряващ спокойствие („Това е Америка – никой няма право да ви притеснява заради дълговете ви” пишеше в един от сайтовете за защита от колектори), дела за нанесени вреди по време на събирането,които пречат на събирането на задълженията.САЩ прилича на рая на длъжниците. Икономиката, обаче, е циклична и периодите на спад се редуват с подем и възход. Вече се дискутират темповете и сроковете за възстановяване на щатската икономика (които определено няма да са бързи, но рецесията не е вечна). Именно в процеса на възстановяване това поведение на длъжниците ще се окаже пагубно за тях самите. Икономическата активност на хората и домакинствата в САЩ е основана на кредитните оценки и кредитната история. Става въпрос за информацията за сметките (включително и кредитните), балансите и транзакциите по тях, забавите при плащанията, дори и запитванията за кредитната история на потребителите, която се събира за всяко лице, обновява периодично и се предоставя под формата на справка от трите агенции Equifax, Experian и TransUnion. Кредитната оценка е число, изчислено според информацията във кредитната история. Тя е позната още като FICO Score и се влошава или подобрява според това как се плащат сметките, балансите, просрочията, новите запитвания и много други фактори. Продължаващите просрочия на длъжниците, отказващи контакт, оспорващи неоснователно дълговете си или подаващи неверни оплаквания от колекторите си всъщност водят до трайно влошаване на кредитната история и кредитната оценка.

Дългосрочно това би повлияло върху почти всички аспекти на живота на длъжниците:

• Наемане на работа - при променените условия на пазара на труда и възможността работодателите да избират сред повече квалифицирани кандидати за едно работно място в САЩ започна да се засилва практиката да се изисква проверка на кредитната история на кандидатите. Презумпцията е, че човек, който е в състояние да се справя със задълженията си към кредиторите е по-вероятно да изпълни коректно поетите работни задължения.
• Одобрение на кредити и кредитни карти и условията по тях - зависимостта между чистата кредитна история и достъпа до кредити и размера на лихвите по тях е най-очевидното последствие от влошената кредитна оценка.
• Сключване на застраховки - става въпрос за личните, автомобилните, имуществени и други застраховки. Щатските застрахователни компании използват кредитния рейтинг и история на клиентите си, за да определят цената на полиците. Съществуват изследвания, които доказват връзка между кредитната задлъжнялост на клиентите и предявените искове за щети – колкото по-задлъжнял е един клиент, толкова по-голям е рискът броят на исковете да нарасне.
• Наемане на жилища - наемодателите все по-често започват да изискват справки за кредитната история на длъжниците с цел намаляване риска от неплащане на наема както и да се ориентират за приоритета на плащането към наемодателя. Т.е. възможно е да бъде отказано предоставянето на жилище под наем поради лоша кредитна оценка.

…и на икономиката

Джоузеф Стиглиц, освен че е един от най-изтъкнатите съвременни икономисти е и носител на Нобеловата награда за икономика през 2001 г. Негово е мнението, че при икономическа стагнация държавните дългове трябва да се лекуват с емитирането на още дългове при условие, че в последствие набраните средства се инвестират в публични проекти с висока принадена стойност. Същото е валидно и на ниво отделен потребител – съживяването на американската икономика е пряко свързано с нивото на потребление от страна на домакинствата. Всички прогнози за ръста и възстановяването на американската икономика за 2011 г. са пряко свързани с ръста на крайното потребление в страната, а то е следствие както от доходите на лицата (вида на заетостта и заплащането им), така и от достъпа им до кредити. При неадекватно поведение от страна на длъжниците при възникнало просрочие и двата източника на средства за потребление стават проблемни. В този смисъл елиминирането на механизма, който позволява на длъжниците да вземат ирационални решения, вредящи дългосрочно не само на тях, но и на темповете на възстановяване на икономиката ще бъде един от ключовите фактори за излизане от рецесията.

В заключение, ако обобщим казаното до тук се оказва, че преекспонирането на защитата води злоупотреби от страна на защитаваните, от което дългосрочно страдат само те. И ако гражданите (и в частност длъжниците) са отстъпили част от правата си и на държавата срещу ангажимента от нейна страна да „се грижи” за тях, то тя би трябвало да се погрижи и за това да ги предпази от самите тях и от погрешните им представи за безнаказаност.

Провокирани от интереса, който предизвика текстът за събирането на вземания през вековете от една страна и от друга - от любопитството на част от участниците в един от последните ни за 2010 г. семинари по отношение на практиките по събиране в други страни, решихме в няколко последователни материала да се спрем на управлението на задължения в епицентъра на кризата, а именно САЩ.

Врата в полето или какво е Закона за допустимите практики при събирането на вземания

Изследвайки генезиса на световната икономическа криза анализаторите често пъти обвиняват САЩ и в частност Федералния резерв в твърде либерален подход по отношение на кредитирането и оценката на кредитополучателите и риска. В същото време в последните тридесет години именно в САЩ е в сила и се прилага един от най-рестриктивните нормативни актове – Закона за допустимите практики при събирането на вземания (Fair Debt Collection Practices Act – FDCPA). Приет е през 1978 г. и основната му цел е да защитава правата на длъжниците, елиминирайки възможностите за злоупотреби от страна на специализираните компании за събиране на вземания. При приемането му се е смятало, че този закон ще постави основите на допустимите практики при работа с дългове, ще даде възможност на задлъжнелите лица и домакинства да получат цялата информация, свързана с дълга им, като по този начин ще намалеят случаите на измами.

Този законов акт определя границите на допустимото поведение от страна на колекторите, както и регламентира санкциите при нарушаване на предписанията му. Любопитното в случая е, че в основния текст на закона в понятието колектор се включват само събирачи - трета страна при работата с дълга, т.е. специализираните агенции, които биват наемани за събиране на определен дълг. По този начин вътрешните звена и отдели за събиране на вземания на компаниите-кредитори или компаниите, купуващи дългове попадат извън обсега на действие на закона. Разбира се, има и изключения, като щата Калифорния, например, където съдилищата прилагат закона с еднаква сила както по отношение на специализираните събирачески компании, така и по отношение на вътрешните звена за събиране на кредиторите.

Друга особеност на този закон е, че се отнася само до потребителските кредити. Просрочените задължения по бизнес заеми или потребителски такива с бизнес цел не попадат под защитата на Закона за допустимите практики при събирането на вземания.

Комфортът на дълговете

В защита на длъжниците и с цел недопускане на произволно тълкуване законът описва недопустимото поведение от страна на колекторите и дефинира задължителните елементи при комуникацията с длъжници. Сред забранените практики, които законът определя като оскърбителни и подвеждащи, са:

• Осъществяване на контакт с длъжника преди 8.00 ч. сутринта и след 21.00 ч. вечерта местно време от гледна точка на длъжника;
• Продължаване на комуникацията с длъжника, ако той писмено заяви, че не желае повече да бъде търсен. В този случай има някои изключения, като последното уведомление от страна на кредитора, че прекратява извънсъдебната комуникация и стартира съдебен процес, например;
• Многократни телефонни обаждания;
• Осъществяване на контакт с длъжниците на работните им места, ако това е неприемливо за тях или за работодателите им;
• Осъществяване на контакт с длъжник, за когото се знае, че е представляван от адвокат;
• Предоставяне на невярна или заблуждаваща информация;
• Публикуване на данните на просрочилите задълженията си (име и адрес) в различни списъци на лоши длъжници;
• Заплахи с арест, отнемане на попечителство или други действия, които са неприложими при просрочване на задължения;
• Употребата на обиден или вулгарен език;
• Обсъждане на подробности, свързани с дълга с трета страна, различна от съпруга/съпругата на длъжника или неговия адвокат. Счита се за допустимо колекторите да осъществяват контакт със съседи, колеги и други свързани лица само с цел локализиране на длъжника;
• Осъществяване на контакт по злепоставящ длъжника начин, като открити пощенски картички, например;
• Подаване на невярна информация към кредитното досие на длъжника и т.н.

Някои от задължителните елементи в общуването с длъжници са:

• Представяне на колектора, както и уведомяване на длъжника, че комуникацията е по повод дълга, както и че цялата събрана информация може да бъде използвана за събирането на дълга;
• Уведомяване на длъжника за правото му да оспорва целия дълг или част от него;
• Предоставяне на доказателства за наличието на дълга и размера му.

На пръв поглед всички предписания на закона са напълно приемливи и в съответствие с нормалното бизнес общуване в процеса по събиране на просрочено вземане. Особеното е, че в самия закон се съдържа възможността длъжниците да заведат дело срещу колекторските агенции при нарушаване на предписанията на закона, изисквайки обезщетение за нанесените щети. За завеждането на това дело не е необходимо да доказват по какъвто и да било начин нарушението на закона и вината на колектора.

Именно това право на длъжниците е основния фокус на критиците на Закона за допустимите практики при събирането на вземания. Кредитиращите компании, колекторските агенции и голяма част от щатските съдилища са на мнение, че това право в комбинация с множеството технически изисквания на закона е причина за голямото количество безсмислени дела, които възпрепятстват събирането на валидни дългове.

В самия закон също така се съдържат и множество противоречия. Едно от най-често споменаваните е, че за да се избегне многократно звънене в дома на длъжника, колекторът трябва да остави съобщение, идентифицирайки се. Ако обаче някой, различен от длъжника чуе съобщението, то той е трета страна и законът вече е нарушен. Ако колекторът не се представи, нарушава закона. Ако продължи да звъни без да оставя съобщение, отново го нарушава. Подобни ситуации в духа на Параграф 22 не са рядкост, но активното лобиране в Конгреса от страна на колектори и застрахователни компании все още няма резултат.

Критици на закона има и от страната на длъжниците, които оспорват най-вече размера на максималното обезщетение за нанесени щети. Според тях размерът, определен пред 1978 г. трябва да бъде коригиран с инфлацията за последните 30 години и да бъде увеличен над три пъти.

/следва продължение/

Честит нов дълг

По Коледа стават чудеса, казваше един познат, а по Нова година – простотии (честита новата година, впрочем). Към края на празниците обикновено остава време за разсеяно шляене из нет публикациите и така попаднахме на любопитна дискусия в местен форум, посветена на това законно и допустимо ли е кредитор да остави бележка на входа на блок, че длъжникът Х дължи сумата У. Във форума се беше изляло двудневното възмущение на празнуващия народ как може така безскрупулно да бъде злепоставян горкият човек, при условие, че той сигурно има сериозна причина да не си плаща. Чак на третия ден – като в приказка за ламя и ябълка – се появи крехък глас, който кротко попита, ако всеки един от възмущаващите се е дал крупна сума на заем и длъжникът се крие в миша дупка, как точно биха реагирали? Биха се запътили, въоръжени с благост и търпение към съда или биха се опитали да открият длъжника си, и кое всъщност е реалната помощ за длъжника – да се намери компромисното решение, удовлетворяващо и двете страни или да бъде осъден за пъти по-голяма сума (с всичките последствия от това) отколкото е просрочената му вноска? Тогава дискусията започна да замира и в рамките на деня съвсем секна. Замислихме се, обаче, за критериите за допустимост при практиките за събиране във времето и в различните култури.

Събирането през вековете…

През четвъртото хилядолетие преди Христа в Месопотамия длъжниците, които не са върнали на кредитора взетите назаем пари или стоки, трябвало да отработят дълга си. Използвали ги за най-опасната и неприятна работа. Понякога отработването на дълга можело да продължи цял живот, но кредиторите нямали право да продават заробените длъжници.

В Древна Индия кредиторът имал право да закове вратата на длъжника, който не си връща дълга. Това било наказание чрез един вид обществено порицание. Ако кредиторът не дочака дългът да бъде върнат и умре, възмутените съседи можели да пребият длъжника, понякога до смърт.

В Древен Египет като залог длъжниците можели да предложат гробницата на неотдавна починал роднина. Ако длъжникът не можел да върне заема, кредиторът имал право да махне мумията на починалия от гробницата. Така длъжникът бил виновен, че споминалият се негов роднина не може да намери покой.

Древноримският историк Полибий пише, че сред нумидийските племена, населявали Северна Африка, имало колективна отговорност за длъжника. Ако някой от племето не връщал дълга си, това се смятало за позор за цялото племе. Племето имало право да изгони длъжника и да го лиши от защита и семейство.

В Древния Рим текстът на кредитния договор имал клауза, която давала право на кредитора да нареже на парчета длъжника, ако той не си плаща дълга. Не е ясно обаче дали тази клауза се е прилагала на практика. Известни са много случаи, когато свободни римски граждани, неспособни да изплатят дълга си, го погасявали, като давали децата си или себе си в робство.

През XIX век мнозина европейци не можели да си платят пътя до Америка и се задължавали да отработят в САЩ взетите назаем за транспорт. В Съединените щати дребните земеделци погасявали дълговете си, като давали на кредитора част от реколтата си.

Международната организация по труда сочи, че и днес има робство заради дългове в Индия, Пакистан, Китай и много държави в Африка и Латинска Америка. В Нигерия подобна практика е била обявена за незаконна чак през 2003 г. До тогава 8% от населението на страната било в робство заради дългове, нерядко внуци и правнуци отработвали дълговете на своите дядовци. В Индия близо 40 мил. души са в такава зависимост. Често закъсалите длъжници били пращани в затвора. В САЩ тази практика била отменена на федерално равнище едва през 1833 г., а в Британската империя през 1869 г. Не е особено известен фактът, че днешният щат Джорджия първоначално е бил място за изселване на длъжниците от британските затвори. Има и по-мек начин за неплащане на дълговете - банкрут, т.е. обявяване на неплатежоспособност. Историците още спорят кога и къде се е появил за първи път този финансов механизъм, но в "Ясе", сборникът от закони на Чингис хан, е посочено, че трикратното банкрутиране се наказва със смърт.

…и днес

Днес в успешните компании с колектинг се занимават психолози, специалисти по преговори, обучени телефонни оператори, мениджъри, експерти по невербална комуникация и метаезик, чиито подходи понякога са доста оригинални. В края на ноември миналата година Дойче Веле посвети обширен материал на практиките на италианските данъчни за справяне с укриването на доходи. Според тях Facebook е най-добрият източник на сведения за стандарта на живот. Публикувани снимки от чужбина, коментари за нова луксозна придобивка, хвалби за екзотични места – всичко това разкрива начина на живот и най-вече евентуалните разлики между истинските доходи и онези, които са вписани в данъчната декларация. Според директора на данъчните служби Атилио Бефера социалните мрежи са сред най-новите инструменти, ползвани от данъчните инспектори. 2 600 агенти на финансовата полиция са се специализирали в проучване на навиците и поведението на хората, общуващи в мрежата. При това всичко е съвсем легално и в рамките на закона. Специален софтуер анализира споделени в мрежата съдържания и ги съпоставя с декларираните данъци. Софтуерът бил в състояние дори да комбинира информацията и да я оценява от данъчна гледна точка. Ползва се от няколко служби и министерства в Италия и е известен под името „Серпико“, по едноименния американски филм, популярен в Италия. В системата са заложени данните на 40 милиона граждани. С помощта на специалния софтуер през годината са засечени укрити данъци в размер на 1 милиард и 200 милиона евро, а през следващата година се очаква държавата да си възстанови от некоректни длъжници двойно по-голяма сума. Ако се върнем към новогодишната тематика, въпреки че времето за пожелания отмина, бихме искали да пожелаем на всички работещи подходи при работата със задължения и нека през 2011 г. старите дългове се превърнат в нови плащания.