...или как се мамят финансови инстицуии

Част втора

Какво може да се направи, ако въпреки всичко финансовата институция бъде измамена?

Попадайки в ролята на измамените, обикновено компаниите правят опит за събиране на отпуснатия кредит. С подобно действие, обаче, единственото което се постига е даване на възможност на измамника да заличи следите си в случай, че още не го е направил. Правилната реакция на измамената страна би била да подаде сигнал до МВР или съответната Районна прокуратура, за да може максимално бързо да се достигне до лицето извършило измамата и да се стартира досъдебното производство.

До 2006 г. при подобна ситуация се изпращаше сигнал до компетентните органи – МВР, Районна прокуратура - за извършена измама по чл.209 от Наказателния кодекс или за наличие на документна измама по чл.212 от НК.

Първият текст от НК – чл. 209 - е предвиден за всички видове измама, за които няма специален състав в кодекса. Особеното при доказването на този вид измама, е че е необходимо извършителят да действа умишлено, т.е. съзнателно да е възбудил и поддържал у другото лице - физическо или юридическо, заблуждение с цел да му причини имотна вреда, а за себе си да набави имотна облага.

Изключително често срещани са случаите на отпускането на кредит или лизинг въз основа на документи с невярно съдържание, неистински документи или пък такива, които са претърпели някаква поправка. Това е така наречената документна измама по чл.212 от НК. След последните промени на кодекса наказанието за това престъпление бе завишено и измамникът вече би могъл да получи от две до осем години лишаване от свобода.

В случаите на документни измами извършителите често твърдят, че не са знаели, че документът не е истински или че някой друг е изготвил този документ. За такива случаи в НК е предвидено още едно наказание - за лицата, които се ползват от неистински документ, дори в случаите, в които документът е бил изготвен от трето лице.

Поради зачестилите случаи в последните години на получаване на кредит чрез измама, през 2006 г. в НК бе приет нов текст, който урежда именно отношенията, възникнали в случаите на получаване на кредит въз основа на неверни данни и сведения – чл.248а от НК. Текстът обхваща както физическите лица, които получават кредит въз основа на неверните данни, така и лицето, което управлява или представлява юридическо лице или самия търговец. Наказанието, което би могъл да получи извършителя е до три години лишаване от свобода или глоба от 1000 до 5000 лв.

Също така не бива да се забравя, че в хода на съдебното следствие, пострадалата финансова институция има право да предяви граждански иск спрямо извършителя, за да бъде обезщетена. Размерът на иска, който тя ще предяви следва да зависи от щетите, които са й били нанесени.

Разбира се преценката по кой текст от наказателния кодекс следва да се повдигне обвинение на извършителя се прави от компетентните органи, но работата на финансовите институциите по отношение на лицата-измамници е показателна и до момента е по-скоро толерантна, а би трябвало да демонстрира нетърпимост към тях.

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.

...или как се мамят финансови инстицуии

Кой, аз ли?

Защо измамниците успяват, въпреки бдителността и интелекта на жертвите си? Едно от съществуващите обяснения е комплексът на измамения – старанието на хората да не обръщат внимание на измамите и държанието им все едно те не съществуват. Въпреки това обаче измамите са част от ежедневието и информацията в публичното пространство го потвърждава всеки ден.

В последно време зачести появата на специфичен вид измама – тази при теглене на парични суми под формата на кредит или предоставянето на вещи под формата на лизинг, като тя нанасяща сериозни щети на компаниите-кредитори.

Един от въпросите, които служителите, занимаващи се с одобрение на кредити – били те парични или стокови – си задават ежедневно е как измамата може да бъде разкрита преди предоставянето на самия кредит и въобще възможно ли е това.

Видове измами и какво помага за предотвратяването им

Моментът за предотвратяване на измама е преди реализирането на сделката, т.е. още в процеса по продажба. Критичните точки за наблюдение там са две: поведението на потенциалните клиенти по време на срещата с тях и документите, които предоставят.

Поведението

Един от маркерите за измама е прекалена нервност по време на срещата. Разбира се този симптом не бива да се абсолютизира, но появата му би трябвало да предизвика обръщането на по-сериозно внимание на информацията, предоставяна от потенциалния клиент.

Подход, който притъпява бдителността по отношение на измамниците е представителния външен вид, твърде учтивото и понякога галантно поведение в комбинация с предоставянето на много и ненужна информация, която обикновено обърква служителя, провеждащ срещата. Този подход, наподобяващ вдигането на облак прах, обикновено води до създаване на погрешно впечатление за почтеност от една страна, а от друга – до сериозни липси в оценъчната информация, на база на която се взема решението за отпускане на кредит.

Начинът, по който потенциалният клиент подхожда към документите също би могъл да бъде сигнал за опит за измама - ако той не позволява или не желае служителят да се запознае спокойно и обстойно с документите - трудов договор, документ за собственост на имот, документ удостоверяващ размера на доходите за изминал период, лична карта - това обикновено означава, че има нещо нередно със самите документи.

Често срещан вид на измама е тегленето на кредит за трето лице – случаите, в които за заем кандидатства и кредитът се предоставя на едно лице, но реалният ползвател е друго лице, което не е в състояние да получи кредита поради факта, че не отговаря на условията на кредитиращата институция. Този тип измами обикновено се установяват на по-късен етап, когато настъпи време за погасяване на кредита. Тогава титулярът отказва погасяване, тъй като не е ползвател, а реалният ползвател отказва да плаща, тъй като кредитът не е на негово име. Маркерът за измама в този случай е присъствие на трето лице по време на срещата, което е твърде активно по време на разговора за сметка на прекалена пасивност от страна на кандидатстващия за заем.

Документите

Най-честито срещаните подправки на документи са фалшифициране на подписа на служителя, който е трябвало да изготви въпросния документ, ползване на печат, който не е оригинален, ползване на оригинален печат, положен на чист лист хартия и дописване на текст от извършителя. Също така често се променят върху оригинални трудови договори датите на започване на работа както и размера на трудовото възнаграждение.

Специфика при работата с бъдещ клиент, който е търговско дружество е проверката на неговите счетоводни документи, документите удостоверяващи собствеността на производствените машини, на помещенията където се намира даденото търговско дружество, проверка чрез разговори с бизнес партньорите на бъдещия клиент.

Служителите извършващи проверката на самите документи на последващ етап е необходимо отново да внимават при проверката на предоставените документи, а при евентуални разговори с работодатели, близки, роднини да успеят да получат достоверната информация, чрез задаване на точните въпроси, за да се убедят, че разговарят именно с лицето, което са потърсили, тъй като не са рядкост случаите, при които се разговаря с „работодател”, а в същото време това е най-добрия приятел на лицето желаещо да получи кредита неправомерно.

 


Какво може да се направи, ако въпреки всичко финансовата институция бъде измамена?...

(следва продължение)

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.

Изминалата седмица освен внезапно начало на лятото донесе и още един пик – на ръста на лошите и преструктурирани кредити като бързо се появиха няколко синхронни коментара и доста любопитен анализ на ситуацията, който остана сякаш встрани от набиращата скорост тема за негативните ефекти и последиците. За какво става дума?

Статистиката

БНБ оповести данните за нивата на лошите и преструктурирани кредити към 30 април 2010 г. и картинката не е никак розова: ръстът през април 2010 г. е с 424 млн. лв. като това е най-голямото месечно увеличение за последните десет месеца (през юни 2009 г. ръстът е бил 511 млн. лв.) и по този начин лошите и преструктурирани кредити стават 5,3 млрд. лв. или 13,7% от отпуснатите от банките средства. Лошите и преструктурирани фирмени кредити са с 13,59% дял, лошите потребителски - с 14,46%, лошите жилищни - с 12,61% дял, а другите кредити за населението са с дял от 18,6%. Казано по друг начин всеки седми кредит или е бил разсрочен, или не е плащан повече от три месеца. Причината, разбира се, е икономическата криза – от една страна свиването на икономиката води до влошаване на фирмените кредити, а от друга – ръстът на безработицата влошава ипотечните, потребителските и другите кредити на гражданите. Изненадани не би трябвало да има – тези цифри са логичното последствие от динамиката на основните икономически показатели в комбинация с кампаниите на банките по преструктуриране на кредитите в просрочие от края на миналата година.

Коментарите

В публичното пространство бързичко се появиха и разпространиха два коментара на ситуацията от представители на банковия сектор: на Левон Хампарцумян от УниКредит и на Виолина Маринова от ДСК. Въпреки различния си стил на коментиране и различните обсъждани теми и двамата са единодушни, че е възможно увеличаване на лихвите по кредитите в следствие на ръста на необслужваните и преструктурираните заеми. Обяснението е кратко – лихвата е цената на парите и тя отразява освен разходите и желанието за печалба също така и поетия от кредитиращата институция риск, а текущите данни за нивата на просрочията сочат, че рискът не е никак малък.

Журналистите този път се въздържаха от коментари и кротко разпространиха интервютата на двамата банкери. Любопитно беше, че на никой сякаш не му направи впечатление, че онези пет милиарда лоши кредити са били одобрени и отпуснати в ситуация на минималистични очаквания по отношение на остатъчните доходи на ползвателите им. В момента подходът е коренно различен – повечето кредитиращи институции в момента оценяват кандидатстващите за кредити по методики, според които вноските по кредити и заеми не трябва да надхвърлят 60% от доходите, изискване което би предизвикало смях и възмущение с рестриктивността си точно преди година и половина, например. Тоест, новите кредити са доста по-нискорискови поради самата методика за оценка на кредитополучателите и влиянието на риска на средата не би трябвало да бъде толкова съществено, че да предизвика съществен скок на лихвите по тях. Ръст на лихвите по вече просрочените заеми едва ли ще има някакъв измерим ефект, увеличаване на лихвите по вече отпуснатите редовни кредити често пъти предизвиква негативната реакция на кредитополучателите, която резултира в най-добрия случай в липса на лоялност към институцията, а в най-лошия – в „наказване” на кредитора с неплащане или с плащане на ръба на моментите за санкциониране.

Действия?

Първоначалната липса на журналистически коментари бе компенсирана от истински вой от страна на кредитополучатели, които обвиняваха банките в жестокост и безсърдечие и настояваха за намеса на държавата при определяне на нивата на лихвите по кредитите. Това искане започва бавно да набира скорост и вероятно скоро ще стане истинска тема за обсъждане в медийното пространство. Такова искане би било просто една възможна гледна точка, ако не беше правителството, което е склонно бързо и рязко да променя позицията си под натиска на обществото. В това всъщност се крие истинският риск – отказът от пазарния механизъм би обезсмислил двадесетте години преход и би задълбочил кризата до неподозирани нива.

В този смисъл доста любопитен и напълно незабелязан коментар по темата се появи по Deutsche Welle пак миналата седмица за разпределянето на ролите между пазара и държавата: как в двата полюса на политическото пространство у нас внезапно синхронно се заговори за лошия пазар и добрата държава-закрилница (държава, чиято намеса в икономиката е толкова неразумно голяма, че е изкривила пазарния механизъм), за прагматичните интереси от задълбочаване на намесата й в икономиката и евентуалните облагодетелствани от всичко това.


Темата остава отворена както за наблюдение, така и за следващи коментари тъй като какво ще се случи е доста трудно прогнозируемо не само поради спецификите на средата, но и поради сякаш симптоматичния отказ от отговорност и прехвърлянето на правата за вземане на решения от страна на обществото на държава, която до момента не е доказала адекватното си функциониране в условия на свободен пазар. Или както свършваше стария виц за овцата – няма значение накъде ще тръгне понеже така или иначе няма да стигне…

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.
<< Начало < Предишна 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 Следваща > Край >>
Страница 12 от 20

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 10 хърватски липи

Хърватска липа

Хърватската парична единица е куна, като 1 куна = 100 липи. На гърба на монетата от 10 липи е изобразено тютюнево растение.

Научното име на тютюн, Nicotiana, му е дадено в чест на Жан Нико (Jean Nicot), френски дипломат, популяризирал тютюна в Париж след завръщането си от мисия в Лисабон през 1561 г. Тютюн в България се отглежда от 1717 г. В света ежегодно се засяват около 50 млн. дка с тютюн, от които 88 % са в Азия предимно Китай, Индия, Пакистан, Япония и Турция.