В началото – както обикновено – бе скептицизмът. Няколко години по-късно никой не може да отрече, че частните съдебни изпълнители работят доста по-бързо и чевръсто от държавните си колеги. Някои от тях вече дори станаха герои на местния събирачески фолклор – Слави Сербезов, например, с първия магазин за продажба на движими вещи по изпълнителни дела или пък Иван Хаджииванов, който си купи паяк, за да репатрира коли на длъжници.

Суматохата

Статистиката е с противоречиво тълкуване в зависимост от това дали гледната точка е на длъжници или на кредитори: от началото на годината до момента продажбите на имоти през частни съдебни изпълнители са нараснали с 10%, като от Камарата на частните съдебни изпълнители в България твърдят, че тенденцията ще се запази до края на годината. Пак оттам обясняват, че двойния ръст на реализираните продажби (2,500 през 2009 г. и 1,200 през 2008 г.) се дължи до голяма степен на въвеждането на електронния регистър на актуалните оферти. Другата причина за повишения интерес от страна на купувачите кът този тип продажби е цената - първоначалната офертна цена се равнява на 75% от пазарната стойност на имота, но при липса на наддаващи или отказ от покупка, имотът се предлага наново с 20% отстъпка от цената при първия търг.

Разбира се, има случаи, в които кредиторите държат началната цена да покрива размера на кредита и тогава тя може да се окаже по-висока от пазарната в момента.

Според данни от изминалата година кредиторите, които най-често се обръщат към частни съдебни изпълнители за събиране на вземанията си, са физически лица, като след тях се нареждат банките, а юридическите лица заемат едва 20%.

Перспективите

Върху безспорно полезно нововъведение се оказа, че работят в момента от Камарата на частните съдебни изпълнители – общ регистър на длъжниците, който се очаква да заработи от октомври тази година. От съображения за сигурност на личните данни регистърът няма да е публичен и справки от него ще могат да ползват само титулярите, но въпреки това ограничение при сключване на сделки вероятно ще започне да се изисква представяне на удостоверение за наличие или липса на изпълнителни дела, което ще може да се издава от съдебните изпълнители на база информацията в единния регистър (съществуващия в момента такъв дава информация само за делата, образувани при държавни съдебни изпълнители само от съответния регион).

Положителните ефекти от подобно нововъведение ще бъдат доста – от една страна ще се избегне работата на няколко съдебни изпълнители от различни райони по един и същ длъжник, а от друга – компаниите ще могат да получават достоверна и актуална информация за икономическото състояние и кредитния морал на контрагентите и клиентите си.

А до тогава...

До тогава полезна информация за частните съдебни изпълнители и публичните продажби на имоти и друго движимо имущество може да се намери на следните места:

• http://www.bcpea.org – камара на частните съдебни изпълнители. Съдържа подробен регистър на всички частни съдебни изпълнители. При избор на регион от падащите менюта в полето за търсене могат да се разгледат всички съдебни изпълнители в региона, като номерът им е препратка към профила на всеки един, където пък има информация за сайтовете им (тези, които имат), мейли и телефони.
• http://www.sales.bcpea.org – регистър на публичните продажби към Камарата на частните съдебни изпълнители. Включва доста подробна информация за текущите продажби с нелоша търсачка по региони, тип имущество и ключови думи.
• http://www.sadebenizpalnitel.com – портал на частните съдебни изпълнители. При избор на регион от полето в ляво могат да се разгледат профилите на съдебните изпълнители (име, адрес, телефон, мейл, сайт, активни в момента продажби), като информацията е в доста по-достъпен и ползваем вид отколкото в регистъра на Камарата.

И ако в началото бе скептицизмът, то в края е надеждата – тя традиционно умира последна – че създаващият се регламент и прозрачност ще подобрят от една страна бизнес климата, а от друга – ще имат и превантивно действие върху влошаването на бъдещите плащания.

…или кога един длъжник е безнадежден

Когато за пръв път ми зададоха този въпрос се изкуших да отговоря с някой мъдър дзен коан – например този за струната, която ако е твърде опъната, ще се скъса, а ако не е достатъчно обтегната, няма да свири. След това си представих – или по-скоро не успях да го направя - Буда като събирач на просрочени вземания и тутакси се върнах към конкретиката.

Моментът на отказа от събиране обикновено е различен в зависимост от гледната точка – ръководителите на екипи, занимаващи се с теренно събиране обикновено го преместват напред във времето в сравнение със самите колектори, събирачите с повече опит по-рядко обявяват длъжници за безнадеждни в сравнение с нови служители или с такива, които съвместяват събирането с основните си задължения в компанията. В случая е необходимо да се направи уговорката, че под отказ от събиране се има предвид отказ от опитите да се постигне извънсъдебно споразумение и последствие от този отказ е стартирането на съдебна процедура за събиране на дълга.

Събиращия

Гледната точка и преценката на събиращия би трябвало да бъдат най-достоверни поради личния контакт с длъжника и цялата информация, събрана по време на този контакт, която не подлежи на систематизиране, но ориентира по отношение на намеренията и възможностите за плащане. Невъзможност длъжникът да бъде открит никъде, дори и с помощта на свързани лица, съзнателен неемоционален отказ да бъде погасен дълга или поредица от поети, но неизпълнени ангажименти за плащане са обичайните обективни причини, поради които колекторите обявяват длъжниците за безнадеждни, прекратяват работата си с тях и ги предават към следващата фаза на събиране.

Малко по-различна е ситуацията при служители, които не са били обучавани как да събират, но са се сдобили със задължението да се грижат за просрочените плащания в компанията (ситуация, характерна за повечето търговски фирми в момента). Такъв тип служители обикновено се отказват на твърде ранен етап от комуникацията с длъжника, когато с правилна аргументация дългът все още може да бъде събран без намесата на съда. Възможните действия в този случай са няколко:

• Разписване на стъпков процес по събиране – детайлно описание на дейностите, които трябва да извърши служителят, за да събере дълга. Колкото по-малко е обучаван как да събира съответният служител, толкова по-детайлни и точни трябва да бъдат инструкциите (включително къде, кога и как трябва да бъде търсен длъжника);
• Определяне на критериите за отказ – големи компании с голям брой длъжници обикновено настройват процеса си хронологично (т.е. след изтичане на определено време се стартира съдебна процедура независимо от комуникацията с длъжника до момента). За малки компании с малък брой длъжници е по-ефективно определянето на качествени критерии за отказ от досъдебно събиране;
• План Б или новото лице – има случаи – макар и не чести – в които конкретен длъжник реагира негативно на конкретен колектор. При тях е разумно да се осъществи контакт и от още един служител с цел избягване на обективните последствия от субективен проблем. Техниката на новото лице също така се прилага и при продължителен контакт с длъжници, при които ефективността на първоначално общуващия с тях служител намалява с течение на времето;
• Настройване на контролен механизъм – обикновено служителите, които не са избрали сами събирането, а то им е било вменено впоследствие като задължение не изпитват топли чувства към самата дейност и се опитват – съзнателно или не – да я съкратят като продължителност и интензитет. От гледна точка на компанията, обаче, съдебно дело е по-неприемливо в сравнение с постигане на извънсъдебно споразумение най-малкото поради отлагане на плащането напред във времето. Именно затова е необходимо създаване на контролен механизъм, посредством който да се проверява дали длъжникът е обективно безнадежден или неконтактността му и отказите за плащане са проекция на нагласите на събиращия служител.

Процеса

При наличие на разписан процес по събиране обикновено критериите за отказ от събиране са количествени (свързани с времето в просрочие или с размера на дълга) или качествени (свързани със субективната информация за длъжника и прогнозата за поведението му въз основа на нея). При автоматизация на процеса посредством адекватно софтуерно решение обикновено не е нужна намеса на служители при преминаването към следваща фаза. В случай, обаче, че компанията работи с добре обучени колектори с правилна преценка, то би било добре да се настрои и механизъм, който позволява по-ранно или по-късно стартиране на съдебен процес на базата на субективна информация и преценката на самия колектор. В случай, че оценката му е правилна, то тогава ранното стартиране на съдебното събиране увеличава вероятността дългът да бъде събран, а забавянето – в случай, че причината длъжникът да се бави е обективна – спестява пари на компанията и формира устойчива лоялност у клиентите с просрочени задължения.

Компанията

В случай, че целта на компанията не е идеална, а е по-скоро свързана с максимизиране на печалбата, то нейната гледна точка е най-лесна за дефиниране – моментът на отказа е когато разходите по събиране на един дълг надхвърлят приходите, които той ще донесе , в случай че бъде събран. При настъпване на такава ситуация компанията има още една възможност за действие освен стартирането на съдебна процедура, а именно – продаването на дълга (как и защо се продават дългове ще разгледаме подробно в някоя от следващите статии).

В заключение, ако обобщим, връщайки се към дзен метафората от началото на текста – има случаи, в които човек е добре да зареже струнните инструменти и да започне да свири на барабани, например, като е хубаво да го направи преди и той, и съседите му да са изгубили слуха си.

Как решението на ВАС разбуни духовете

В края на април Върховния административен съд констатира, че съществуващата забрана за пътуване в ЕС заради дългове е незаконна. Това е становището на ВАС по делото на Н. Паунов, на когото по искане на частен съдебен изпълнител е забранено пътуване в чужбина. Магистратите мотивираха решението си с Договора за създаване на Европейската общност, който гарантира правото на свободно движение на всички граждани на съюза, и с директива на Европейския съвет, която забранява на страните-членки да въвеждат каквито и да е ограничения за придвижването на хора, освен при съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.

До този момент Законът за българските лични документи позволяваше да се забрани напускането на страната на хора, "които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение". Там е записано, че голямо задължение е такова над 5 хил. лв.

А сега на къде?

Реакциите в публичното пространство бяха полярни: от едната страна беше възторгът на традиционно активните защитници на човешките права, а от другата – разочарованието на кредиторите – частни лица в ролята на истинските потърпевши, защото само през миналата година се оказа, че са издадени над 5 000 забрани за напускане на страната на големи длъжници, които могат да бъдат оспорени на база решението на ВАС.

Нещото, което наистина направи впечатление беше мълчанието на основните участници на пазара на дългове – кредитиращите институции – банки, небанкови и лизингови дружества – както и на компаниите, занимаващи се с изкупуване и събиране на вземания.

Обективно погледнато дали един длъжник е в България или в друга страна-членка на ЕС е едно и също от правна гледна точка. Ако лицето е осъдено да изплати парично задължение в България, изпълнение може да се изиска навсякъде в ЕС. Изискване на такъв тип изпълнение, обаче, означава пренастройване на процеса по събиране на вземания както в кредитиращите, така и в колекторските компании и именно поради тази причина липсата им на становище по казуса е озадачаващо.

По света и у нас

Моделите за справяне със задълженията в цивилизования свят също са полярни. Най-либерална сякаш се оказва Германия където няма забрана длъжници да пътуват извън пределите й, включително и заради дългове към хазната. Длъжниците са свободни да напускат страната и ако не са погасили задължения към наемодатели, към банки, електрокомпании и т. н. Германия не могат да напускат единствено лица, срещу които има заповед за задържане или е наложена друга мярка за неотклонение.

Йезуитски рестриктивна е практиката в Италия, където не съществува забрана за напускане на страната, но държавата отказва да предоставя каквито и да било административни услуги при наличие на непогасени задължения (част от административните услуги са издаване на лични документи, например).

Какво ще се случи у нас още не е ясно, но е необходимо или създаване на допълнителни ограничителни условия, подобно на италианските, или на работещ, достъпен и разбираем за кредиторите механизъм за изискване събирането на дълга на територията на Европейския съюз.