„Знам си правата!” е възражението, което често стъписва самоуките начинаещи събирачи. Реалното познаване на правата и задълженията на длъжника в същото време е и предпоставката за рационален и конструктивен разговор по време на извънсъдебно събиране. Въпреки това, обаче, понякога длъжниците подават оплаквания. Адресират ги или до компанията, осъществяваща извънсъдебно събиране, или до органите на МВР и Прокуратурата. Какво е уместно да се направи в такъв случай?

Страната на истината

Най-често допусканата грешка от страна на събиращата компания (независимо дали е кредитор или специализирана фирма за колектинг) е да прекрати работа с този длъжник. Прекратяването на работа обикновено създава у длъжниците усещане, че практиките по събиране не са съвсем приемливи и законни от една страна, а от друга – че подаването на оплакване (основателно или не) е достатъчно, за да бъде забравен дълга.

Друга честа грешка е омаловажаване на оплакването и защита на всяка цена на служителя или сътрудника, чието поведение е обект на спор. Обикновено ефектът от този подход е силно негативен за имиджа на компанията (има пространни изследвания за негативната верижна реакция, която предизвикват пренебрегнатите клиентски оплаквания).

Успешното поведение в случая от страна на събиращата компания е да подходи обективно и да не взема страна. Това не означава длъжникът да се счита за прав и оплакването му за основателно, напротив – успешното поведение е до изясняване на казуса отстраняване от случая на конкретния служител, срещу когото е подадено оплакването. На длъжника е желателно да се даде обратна връзка за предприетите действия в следствие на подадения от него сигнал.

Какво се случва с дълга?

Ключов момент в случая е да се разграничат ясно двата проблема – оплакването от просрочието. Желателно е това да стане в рамките на среща между длъжника и прекия ръководител на служителя, срещу когото е подадено оплакването. Целите на такава среща са няколко:

• Да се даде обективна обратна връзка за предприетите действия и хода на неговото оплакване;
• Да се изясни внимателно, че двата проблема – оплакването и просрочието – са независими един от друг;
• Да се обсъдят начините за разрешаване на просрочието.

В рамките на тази среща не се очаква да се правят компромиси или отстъпки, които не биха били направени за други длъжници. Освен параметрите на предстоящите плащания трябва да се определи и служителя, с когото да контактува длъжникът занапред. Желателно е това да е провеждащият срещата ръководител – по този начин при неоснователно оплакване се избягва повтаряне на същия цикъл оплакване – среща – нов служител.

Статистиката

Изследванията на лоялността на оплакващите се клиентите са любопитни: 95% от клиентите, подали оплакване остават лоялни към компанията, от която се оплакват, ако получат бърза обратна връзка. Интересното в случая е, че решаващия фактор е бързината на отговора, а не толкова съдържанието му.

В проучване на TARP Inc. се твърди, че клиентите, които се оплакват и намират решение на проблемите си са с 8% по-лоялни от клиентите, които изобщо не се оплакват. Т.е. бързо разрешените оплаквания водят до по-висока лоялност, отколкото привидната им липса.