Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители. Целта на продажбата е да бъде покрито просрочено задължение към кредитор.

Всичко ли може да се озове в този регистър е въпрос, който става все по-актуален напоследък имайки предвид задлъжнялостта на физическите лица и фирмите в комбинация с невъзможност за погасяване на дълговете от една страна, а от друга – все по-агресивното събиране на просрочените вземания от кредиторите. Под агресивно в случая се има намаляващата склонност на кредиторите да проявяват разбиране и да изчакват длъжниците си и като пряко последствие – увеличения брой стартирани съдебни процедури за събиране на просрочия.

Обикновено започването на съдебна процедура предизвиква въздишка на облекчение у длъжниците поради факта, че събирането по съдебен ред отнема доста време. В действителност, обаче, срещата очи в очи със съдебен изпълнител е неизбежна при условие, че кредиторът е стартирал исково, респективно заповедно производство по реда на Гражданско – процесуалния кодекс.

Новините в последните няколко месеца също популяризират темата – един съдия изпълнител извел длъжник от единственото му жилище, друг отворил магазин за вещи, обявени на публична продан, а трети закупил паяк, за да конфискува по-лесно автомобили на длъжници – и поднасят тази информация с немалка доза възмущение от предприетите действия.

Тези действия на съдия изпълнителите, обаче, са в реда на закона тъй като те имат право да наложат запор върху движимите вещи и възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, както и да обявят тези вещи за публична продан. В случаите, в които не се срещне съдействие от страна на длъжника по повод действията на съдебния изпълнител, той има пълното право да поиска и да получи съдействие от органите на МВР, за да изпълни задълженията си.

Безспорно наличието на изпълнителен лист не означава, че длъжникът ще бъде принуден да живее на улицата - законът определя критичен минимум от вещи и парични суми, които трябва да останат в потребление на длъжника, като това са вещи изрично определени в Постановление на МС, както и в самия ГПК.

Несеквестируемите вещи

Част от вещите, спрямо които не може да се насочи публична продан са:

• вещи за обикновено, лично употребление на длъжника и на неговото семейство – по едно горно зимно палто, едно горно есенно палто, една шапка, два костюма (съответно панталони, ризи и жилетки или пуловери - за мъжете, и поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери, или четири рокли - за жените) и работното облекло, употребявани обувки и бельо;
• детски храни и принадлежности;
• вещи за домашно употребление - по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално бельо за всеки член от семейството; един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове; обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене; необходимите уреди за отопление и една печка за готвене; една пералня и един хладилник; един телефонен апарат и един радиоапарат;
• изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват от длъжника или от членовете на неговото семейство поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления, средства и материали за лечение;
• учебните пособия, включително книгите и музикалните инструменти, използването на които е необходимо при общото и професионалното обучение на длъжника и членовете на неговото семейство;
• домашните животни (домашните любимци), ако не са отглеждани за продажба;
• семейните и личните ордени и отличия.

В случай, че се касае за земеделски производители, не може да се посегне върху необходимата храна на длъжника и неговото семейство до нова реколта, върху определени декари земеделски земи, върху домашния добитък, както и машини и инвентар, които са необходими за воденето на стопанството.

Жилището

Остава изключително наболелият въпрос дали може да бъде отнето жилището, в което живее длъжника? Отговорът е, че жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, без значение дали длъжникът живее в него, не може да се изземе, но само при условие, че не надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му. Другото изключение, при което това правило за несеквестируемст на вещта отпада е върху вещта/имота да няма учреден залог или ипотека. Казано с други думи, в случай, че длъжникът не е в състояние да погасява ипотеката учредена върху жилището му, дори и то да е единственото, банката кредитор има пълното право да го вземе, за да си възстанови натрупания дълг. Изпълнението посредством изпълнителния лист може да бъде насочено и върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, като в тези случаи може да се удържа само определен размер от този доход на длъжника, но не и целия размер на възнаграждението.

Ако обобщим – не, съдебният изпълнител не може да вземе всичко. Но има и още една гледна точка – абстрахирайки се от загубата на имущество, съвсем не малки са пораженията които подобна процедура за принудително изпълнение оставя върху самочувствието, достойнството и себевъзприемането на длъжника, както и върху имиджа му в социума и средата, в които живее. А за разлика от ютията и вентилатора те значително по-трудно могат да бъдат възстановени.

Част III

Вътре или отвън?

Или както започваше онзи виц – все не мога да запомня как се казва тази държава: Иран или Ирак..

Както споменахме още в началото, правилен избор за всяка ситуация липсва, но въпреки това има случаи, в които е за предпочитане единия или другия начин за събиране.

Ако компанията е малка, дълговете са единични и по-скоро изключение, то тогава изграждането на собствена структура за физическо събиране би била неоправдано скъпа и времеемка инвестиция. В този случай е за предпочитане възлагане на събирането на просрочените вземания на външна фирма.

За търговски компании, които имат голям брой малки по размер дългове е добре да създадат собствен механизъм за събиране – причината е, че комисионата за малки вземания е силно непривлекателна за специализираните фирми за събиране и техните сътрудници, а разполагайки със собствени служители е възможно напълно да се контролира начина на работа с длъжниците и ефективно да се управляват резултатите.

Ако компанията кредитор е зависима от фактора време, а не разполага със собствена структура е по-разумно първоначално да възложи събирането на специализирана фирма, като паралелно с това създава и собствения си отдел.

Дейности, които са стандартни и не изискват твърде специфични знания или умения е по-ефективно от гледна точка на разходите да се извършват вътре във фирмата кредитор. Такива дейности са някои етапи от съдебното събиране, например, които при внимателно настроен процес и разписани инструкции биха могли да се извършват със собствен ресурс.

Ако избраният метод за събиране е по телефона, то тогава е желателно да се възложи на специализиран колцентър (стига служителите му да са достатъчно добре обучени и контролирани), отколкото контактът с длъжниците да се възлага на необучени собствени служители, върху чиято дейност никой не упражнява адекватен контрол. Ефективно телефонно събиране се осъществява само от обучени оператори, независимо дали са вътре или вън от компанията кредитор.

В случай, че се работи със собствена структура – била тя за телефонно, физическо или съдебно събиране, е желателно през определени периоди от време пакети вземания да се възлагат на външни компании с цел сверяване на часовниците по отношение на практики и ефективност.

Привържениците на ортодоксалните теории за събиране смятат, че най-силен превантивен ефект по отношение на лошите вземания има съвместяването на продажбите и събирането в една и съща позиция, т.е. тези които продават, да имат ангажимент след това и да събират дължимите плащания по сделките си. Това твърдение се подкрепя от данните за просрочията в неправителствените микрофинансиращи организации по целия свят, като те поддържат изключително ниски нива на просрочени вземания, въпреки че традиционно работят с изключително рискови сегменти от пазара. Същото твърдение, обаче, се опровергава от търговските компании, които смятат, че идеята за последваща комуникация с неплащащи клиенти би направила търговския им персонал твърде предпазлив и по този начин биха загубили пазарен дял.

В случай, че се организира собствена структура, то ключовите въпроси, на които трябва да се намери отговор са:

• как ще бъде организиран процесът по събиране и това най-ефективният начин ли е?
• реално необходимата информация за всички нива достъпна ли е лесно и бързо?
• съществува ли работещ и прозрачен механизъм за управление и контрол на хората и резултатите им?
• избраният процес времево и финансово адекватен ли е?
• достатъчно компетентни, мотивирани и правилно управлявани ли са ангажираните в процеса служители?
• прави ли се регулярна оценка на служителите и процеса от гледна точка на ефективност, резултати и компетентност?
• вътрешният процес, по начина, по който е организиран, ще доведе ли до постигане на целите на компанията?

В случай, че се избира специализирана компания за, то въпросите, на които се търси отговор са:

• какви практики по събиране се ползват в избраната специализирана компания?
• как компанията подбира, обучава, контролира и управлява служителите си?
• каква е териториалната структура и как се осигурява покритие на труднодостъпни клиенти?
• компанията ползва ли собствени източници на информация или работи само с данните, които кредиторът предоставя?
• как се оптимизират за събиране предаваните пакети вземания?
• предоставя ли се достатъчно често информация за движението по предадените за събиране дългове?
• какви са историческите данни за ефективност на събирането по портфейли със сходни характеристики?
• каква ефективност прогнозира компанията и това ще доведе ли до изпълнение на изискванията на фирмата възложител?

(край)

Част II

Събиране отвън

Наемането на специализирана компания за колектинг има някои съществени предимства: пестене на време, компетентност, работещ процес.

Времето

Една от най-често допусканите грешки при работа с просрочени вземания е отлагане на реалните действия по събиране. Поради различни причини фирмите изчакват длъжниците си до момента, в който спадът на постъпленията не стане критичен. В такава ситуация външната колекторска компания спестява ценно време – при предаване на определен пакет вземания, работата с клиентите в просрочие започва веднага, респективно някакви резултати се появяват сравнително бързо.

Компетентността

Обучението на новонает служител, който да се занимава със събиране на вземания и който до момента няма никакъв опит в областта отнема от три седмици до три месеца в зависимост от методиката на обучение, която ползва фирмата.  Необходимото време за наемане на служител, който притежава минимума от качествата за работа по събиране също не е за подценяване. При липса на компетентност у мениджърите за работа с просрочия вероятността да бъдат наети също така компетентни служители не е много голяма, а новонаетите необучени такива вероятно така и няма да заработят ефективно. Наскоро попаднах на любопитно изследване на това как се формират екипите и ролята на компетентността на ръководителя. Едно от заключенията беше, че компетентните мениджъри наемат компетентни служители, некомпетентите наемат още по-некомпетентни (оригиналният текст е A people hiring A people, B people hiring C people). Твърдението е валидно с пълна сила за специфични области на работа и позиции, каквито са свързаните със събиране на вземания.

При наемането на външна компания проблемът с компетентността и уменията на събиращите и поддържането им на желаните нива се пренася изцяло към колекторската фирма.

Работещ процес

Повечето специализирани компании за събиране на вземания имат вече разработен процес, т.е. не е необходимо да експериментират с различни схеми и варианти за организиране на работата до намиране на оптималния такъв. Големите компании правят регулярни одити на процеса си по събиране, като за целта наемат независими аналитици, които да изследват съществуващите практики и да оптимизират дейността. На фирма, която стартира изграждане на собствена мрежа без да разполага с опитен и квалифициран специалист в екипа си, вероятно ще й отнеме доста време да достигне до оптималния процес от гледна точка на желана ефективност и цена. В този случай е за предпочитане възлагане на работата по просрочените вземания на външна компания за събиране, която вече е надраснала грешките на растежа.

Рисковете

Въпреки, че изглежда лесно решение наемането на външна компания крие и известни рискове. Сред най-значимите са: чистотата на практиките по събиране, ефективността и прозрачността на процеса.

Ние не сме от тях

Събирането на вземания като дейност все още не може да се отърве от наслоения през първите десетина години на прехода имидж на мутренска дейност. Дори и в момента мениджъри в различни компании оценяват кандидатстващите служители за позиции, свързани със събиране по визията, която имат – да са високи, здрави и младежи. Изследванията, обаче, показват че дългосрочната ефективност на този профил събирачи е значително по-ниска отколкото на рационално подбраните служители (под рационално в случая имам предвид профилът на наеманите служители да е съобразен с поведенческия профил на длъжниците, както и с целите на компанията). От друга страна в последната една година събирането се оценява като печеливша дейност и много бивши служители на държавните структури основаха фирми за събиране на вземания (само в последните три месеца се появиха над 25 нови компании). Ентусиазмът и желанието за бърза печалба на самоуки мениджъри без управленски опит в комбинация с популярните заблуди по отношение на събирането на вземания са взривоопасна смес, която е в състояние да влоши до неузнаваемост имиджа в обществото на компанията-възложител или да я въвлече в продължителни дела за некоректни практики по събиране.

Ефективността

Възлагането на външна компания има смисъл, ако тя постига по-високи резултати и по-бързо от собствена структура. Често пъти обаче компаниите за събиране не са в състояние да предоставят данни за очакваната ефективност. В този случай рискът е пакет от вземания да се предаде за работа на външна компания за определен период и в края му да се окаже, че събраното не отговаря на очакванията и целите на възложителя. От гледна точка на възнагражденията и коректността няма проблем – ще бъде платено по-малко за по-малък обем свършена работа, но от гледна точка на входящите парични потоци проблемът не е никак малък. Остаряването на просрочието също така намалява значително вероятността да бъде събрано по извънсъдебен път. В този смисъл изборът на неподходяща външна компания може да влоши нещата вместо да ги подобри.

Прозрачност на процеса

Предавайки вземанията на външна компания възложителят се отказва от контрола, но нещото което е добре да запази е информираността за това какво се случва с парите му. Отчитането на междинни резултати или достъпа до информация за статуса на всеки един от предадените случаи във всеки един момент осигурява именно тази информираност. По този начин при неблагоприятно развитие на ситуацията могат да с вземат коригиращи решения и да се предприемат действия преди изтичане на периода, за който ще бъдат отчетени данни за ефективността. Липсата на яснота какво се случва с вземанията,  до какъв етап на събиране са достигнали или данни за междинната ефективност обикновено водят до поставяне на възложителя в неприятна зависимост с неясен резултат в крайна сметка.