Когато се говори за свръхзадлъжнялост, най-често като целева група на различните мерки за защита и за възможност за ново начало се споменават т.нар. вечни длъжници – хора, с такива дългове, че текущите и бъдещите им доходи не могат да ги погасят. В голяма част от случаите това е следствие на непредвидено намаляване на приходите или ръст на разходите. Най-често това се случва в следствие на социален форсмажор или неочаквани значителни медицински разходи.

Какво е компулсивно задлъжняване

В групата на вечните длъжници, обаче, попадат и пристрастените към дълговете (или по-точно към харченето на пари) – т.нар. компулсивни длъжници. Компулсиите сами по себе си са повтарящи се модели на поведение, пряко свързани с тревожността. Страдащите от обсесивно-компусливно разстройство, например, се усещат принудени да предприемат различни ирационални действия, за да намалят чувството на безпокойство (често миене на ръцете, повтарящо се проверяване, че нещо е извършено, вманиачено броене, неосъзнато непрекъснато докосване на части от тялото, преподредба на вещи и т.н.).

Компулсивното задлъжняване, обаче, е нещо повече от спонтанно пазаруване със заеми. Компулсивните длъжници обикновено прибягват към нови заеми като единствено решение на финансовите си проблеми без да имат план за погасяването им или за по-съществена промяна в начина си на живот. Обикновено те не планират нищо за бъдещето, а нормалното им състояние е финансовата криза. Именно това състояние на тревога заради разпада на живота им ги кара да търсят нови и нови заеми. Тези нови заеми водят до временно облекчение, защото за кратък период от време все пак разполагат с някакви пари.

В същността си компулсивното задлъжняване е психичен проблем и както пристрастените към алкохол и наркотици не променят начина си на живот само защото са обещали, така и компулсивните длъжници не излизат от цикъла на дълга само защото са поели ангажимент за плащане пред някой от кредиторите. Затова е и толкова важно те да бъдат разпознати на достатъчно ранен етап, така че поне частично да бъдат ограничени щетите.

По какво се познават компусливните длъжници

Единно разбиране за поведението, което е индикатор за проблеми с пристрастеността към дълговете няма. Въпреки това американската Асоциация на анонимните длъжници – организация, която съществува от 1968 г. в помощ на хора, които не са в състояние да контролират проблема с дълговете си – извежда списък със следните 15 въпроса за самооценка:

• Дълговете правят ли Ви нещастен/а вкъщи?

• Тежестта на дълговете пречи ли Ви в ежедневната работа?

• Дълговете увреждат ли репутацията Ви?

• Мислите ли все по-малко за себе си заради дълговете?

• Предоставяли ли сте невярна информация на кредитор, за да получите заем?

• Давали ли сте неизпълними обещания за плащане на кредиторите си?

• Тежестта на дълговете пречи ли Ви да се грижите за семейството си?

• Страхували ли сте се, че Вашите близки, приятели, семейство или работодател ще научи за реалното състояние на задълженията Ви?

• Когато се сблъскате с непредвидена ситуация, перспективата да вземете пари на заем кара ли Ви да чувствате облекчение?

• Заради дълговете си имате ли проблеми със съня?

• Напивали ли сте се заради дългове?

• Случвало ли се е за вземете пари на заем без да сте напълно наясно с размера на лихвата, която ще платите?

• Обичайно очаквате ли да Ви откажат, когато кандидатствате за кредит?

• Правили ли сте погасителен план, който сте нарушавали заради непредвидени ситуации?

• Оправдавате ли задлъжнялостта си с това, че когато направите Вашия „удар“ ще решите проблема с дълговете накуп?

Според Асоциацията на анонимните длъжници, ако сте отговорили с Да на повече от половина въпроси, тогава вероятно става въпрос за текущо или скоро предстоящо компулсивно задлъжняване и е необходимо човек да потърси специализирана помощ.

Какво се прави в тези случаи

Първата стъпка – както в повечето случаи – е осъзнаването и признаването на проблема с дълговете. Отричането на наличие на съществен проблем е сериозен стопер пред намирането на трайно решение. Едва след като длъжникът разбере наличието и сериозността на проблема, може да се търсят решения. Такива обичайно са различни планове за финансово оздравяване, в които участват и кредиторите. Нещото, което дава най-добър резултат и предотвратява нова криза в бъдеще е развиване на умения за рационално управление на личните финанси.

Как се събира от такъв тип длъжници, защо традиционните методи за преговори не дават желаните резултати и кои са работещите модели ще разгледаме подробно в следващите текстове.

Има ли още новини?

Както една чаша е наполовина празна или пълна в зависимост от гледната точка, така и технологиите могат да бъдат добра или лоша новина. Общата тенденция е внедряване на технологични решения, които в голяма част от случаите заменят човешката дейност. Според доклад на McKinesy от 2015 г. 45% от активностите в организациите могат да бъдат автоматизирани, стига компаниите да решат това. Общо взето решението често се свежда до съпоставка между цената на инвестицията и наличността, качеството и цената на човешките ресурси. При състоянието на трудовия пазар тук, е доста вероятно за определени повтарящи и не изискващи специфични качества дейности да се потърси технологично решение. В областта на събиране на вземания това са активности най-вече в ранните етапи на просрочията, когато комуникацията с клиентите е по-скоро информативна, отколкото убеждаваща. Въпреки апокалиптичните прогнози за роботи, които вършат човешката работа, обаче, остават множество дейности, които не могат да бъдат автоматизирани. От гледна точка на събиране на вземания това са преговорите за достигане до решение за плащане. В кой момент започват тези преговори е възможно да се определи в следствие на алгоритъм за сегментация, но самата комуникация е практически невъзможно да се прехвърли към машини, колкото и умни да са те. За успешното извършване на тази дейност от хора, обаче, вече са необходими качества и умения, различни от търсените до момента. Става въпрос за способността да се види и анализира голямата картина (конкретното плащане не е изолиран проблем от гледна точка на длъжника, а има последствия във всички аспекти на живота му), емпатия (решенията на хората стават все повече емоционално повлияни и само рационалния подход се проваля във всички области), умения за намиране на решение на комплекси проблеми и творчески подход към дейността. За съжаление тези умения до момента не са били на фокус и вероятността трудовия пазар да предложи хора с подобна компетентност не е голяма. Предизвикателството пред компаниите ще е как да развият тези умения у хората, които се занимават със събиране на вземания и как след това да ги задържат на работа.

В заключение и като противовес на новите тенденции е време за клише. Всъщност думата е френска и означава гравюра или текст върху метал или дърво, която служи за многократно отпечатване в книгопечатането. Има две клишета, които описват предстоящата година. Едното е изказване на Конфуций, който също е живял в размирен период – проклятие е да живееш в интересни времена. Другото е пак източно – че йероглифът за криза и възможност е един и същ. Че времената са интересни, спор няма. Какво ще направим междувременно, обаче, зависи от нас.

Кой събира дълговете?

В хода на работата ни с различни организации – от банки пред небанкови финансови институции до търговски компании – ни прави впечатление, че рано или късно се появява темата за липсващите служители. Общото впечатление е, че има осезаема нужда от хора, които да заемат свободни работни места в отделите и звената по събиране на вземания, но наемането и задържането им става все по-трудно.

Какво всъщност се случва на пазара на труда и какво да очакваме от събирачите на вземания през 2017-та? По официални данни свободните работни места растат непрекъснато от 2013 г. до сега, а безработицата трайно намалява (от 13,8% през първото тримесечие на 2013 г. до 7% към края на декември 2016 г.)[1]. Къде са хората е един логичен въпрос. Оказва се, че част от тях са напуснали страната. От 2010 г. до момента броят трайно напуснали България расте непрекъснато (с едно изключение – 2011 г.), като ръстът на 2014-та спрямо 2013-та е с над 50%[2]. През 2015-та тенденцията се запазва, а за 2016 г. още няма публикувани данни. Най-големия обем заминаващи е във възрастовата група от 24 до 44 години – най-активната възраст от гледна точка на труд и заетост. Причините за емиграция са свързани с корупцията, липсата на реформи и на възможности за равен старт, използването на властта като средство за набавяне на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси[3]. Според оценките на Световната банка в последните 15 години над 100 хил. квалифицирани и образовани българи трайно са се изселили от страната. Прогнозата е тази тенденция да се задълбочи сред образованите и квалифицираните.

Положението сред тези, които остават (и които се очаква да бъдат новите попълнения на пазара на труда) не е много розово. Безработицата е най-висока при тези на възраст до 24 години (18%), последвана от 7,6% безработни при до 34 годишните. За сравнение – безработицата при следващата възрастова група (до 44 годишните) е едва 5,6%[4]. Заключението е, че младежите не работят.

Възможна причина е изключително ниското им ниво на компетентност и квалификация. Директен индикатор за това какво излиза от образователната система са резултатите от теста PISA (Програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Става въпрос за периодично международно стандартизирано оценяване на учениците, което мери качеството на образованието в отделните държави. Провежда се на период от три години и обхваща три области: четене, математика и природни науки. Въведен е през 90-те години и до момента са оценени над 1 млн. ученици. В края на миналата година бяха публикувани резултати и данните за България са трагични. Четивно неграмотните (т.е. не могат да разберат смисъла на прочетеното) български ученици са 41,5%. Математически неграмотните (т.е. не разбират математически задачи в контекст) са 42%, а функционално неграмотните по природни науки (т.е. нямат адекватни познания, с които да обяснят научни факти) са 38%. 30% от българите въобще не достигат минималното ниво на теста (за сравнение – средно за ОИСР е 13%). Сравнено с останалите държави от ЕС, България заема последно и предпоследно място в трите области. Дотук с нагласата, че младите хора ще направят нещо смислено за себе си и за тази държава.

Друга възможна причина за младежката безработица, която все пак дава известна надежда е свързана с поколенческите различия. Младежите на възраст до 24 години принадлежат на поколението на т.нар. милениуми, които тепърва излизат на пазара на труда и чието поведение в работна среда доста се различава от това на предшествениците им. Те се мотивират от различни (често непознати за ръководителите им) фактори, имат различна нагласа към правила и авторитети, учат по различен начин, изграждат различни отношения в екипите, имат различна нагласа към развитието и кариерното израстване. И често пъти именно тези поколенчески особености са в основата на значителното текучество в компаниите в тази възрастова група.

Ако обобщим – хората, с които дълговете трябва да се събират в бъдеще имат пропуски в образованието, трудни са за управление и мотивацията им за работа е спорна. Предизвикателствата пред компаниите в тази област са най-много. Как да наемем подходящ служител за събиране, как да го обучим (и какво най-вече да включва това обучение, предвид образователните пропуски), как да го управляваме и как да го задържим на работа ще бъдат най-съществените въпроси през 2017-та. На фона на глобалната тенденция за нужда от идентичност и усещане за общност, на преден план излиза и предизвикателството компаниите да дадат отговор на тази нужда на служителите си

Следва продължение – Има ли още новини?

[1] Източник: НСИ

[2] Източник: НСИ

[3] Дойче Веле – Доклад на Световната банка за слабия растеж и неравномерното разпределение на благата в България

[4] Източник: НСИ