Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители. Целта на продажбата е да бъде покрито просрочено задължение към кредитор.

Всичко ли може да се озове в този регистър е въпрос, който става все по-актуален напоследък имайки предвид задлъжнялостта на физическите лица и фирмите в комбинация с невъзможност за погасяване на дълговете от една страна, а от друга – все по-агресивното събиране на просрочените вземания от кредиторите. Под агресивно в случая се има намаляващата склонност на кредиторите да проявяват разбиране и да изчакват длъжниците си и като пряко последствие – увеличения брой стартирани съдебни процедури за събиране на просрочия.

Обикновено започването на съдебна процедура предизвиква въздишка на облекчение у длъжниците поради факта, че събирането по съдебен ред отнема доста време. В действителност, обаче, срещата очи в очи със съдебен изпълнител е неизбежна при условие, че кредиторът е стартирал исково, респективно заповедно производство по реда на Гражданско – процесуалния кодекс.

Новините в последните няколко месеца също популяризират темата – един съдия изпълнител извел длъжник от единственото му жилище, друг отворил магазин за вещи, обявени на публична продан, а трети закупил паяк, за да конфискува по-лесно автомобили на длъжници – и поднасят тази информация с немалка доза възмущение от предприетите действия.

Тези действия на съдия изпълнителите, обаче, са в реда на закона тъй като те имат право да наложат запор върху движимите вещи и възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, както и да обявят тези вещи за публична продан. В случаите, в които не се срещне съдействие от страна на длъжника по повод действията на съдебния изпълнител, той има пълното право да поиска и да получи съдействие от органите на МВР, за да изпълни задълженията си.

Безспорно наличието на изпълнителен лист не означава, че длъжникът ще бъде принуден да живее на улицата - законът определя критичен минимум от вещи и парични суми, които трябва да останат в потребление на длъжника, като това са вещи изрично определени в Постановление на МС, както и в самия ГПК.

Несеквестируемите вещи

Част от вещите, спрямо които не може да се насочи публична продан са:

• вещи за обикновено, лично употребление на длъжника и на неговото семейство – по едно горно зимно палто, едно горно есенно палто, една шапка, два костюма (съответно панталони, ризи и жилетки или пуловери - за мъжете, и поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери, или четири рокли - за жените) и работното облекло, употребявани обувки и бельо;
• детски храни и принадлежности;
• вещи за домашно употребление - по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално бельо за всеки член от семейството; един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове; обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене; необходимите уреди за отопление и една печка за готвене; една пералня и един хладилник; един телефонен апарат и един радиоапарат;
• изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват от длъжника или от членовете на неговото семейство поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления, средства и материали за лечение;
• учебните пособия, включително книгите и музикалните инструменти, използването на които е необходимо при общото и професионалното обучение на длъжника и членовете на неговото семейство;
• домашните животни (домашните любимци), ако не са отглеждани за продажба;
• семейните и личните ордени и отличия.

В случай, че се касае за земеделски производители, не може да се посегне върху необходимата храна на длъжника и неговото семейство до нова реколта, върху определени декари земеделски земи, върху домашния добитък, както и машини и инвентар, които са необходими за воденето на стопанството.

Жилището

Остава изключително наболелият въпрос дали може да бъде отнето жилището, в което живее длъжника? Отговорът е, че жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, без значение дали длъжникът живее в него, не може да се изземе, но само при условие, че не надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му. Другото изключение, при което това правило за несеквестируемст на вещта отпада е върху вещта/имота да няма учреден залог или ипотека. Казано с други думи, в случай, че длъжникът не е в състояние да погасява ипотеката учредена върху жилището му, дори и то да е единственото, банката кредитор има пълното право да го вземе, за да си възстанови натрупания дълг. Изпълнението посредством изпълнителния лист може да бъде насочено и върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, като в тези случаи може да се удържа само определен размер от този доход на длъжника, но не и целия размер на възнаграждението.

Ако обобщим – не, съдебният изпълнител не може да вземе всичко. Но има и още една гледна точка – абстрахирайки се от загубата на имущество, съвсем не малки са пораженията които подобна процедура за принудително изпълнение оставя върху самочувствието, достойнството и себевъзприемането на длъжника, както и върху имиджа му в социума и средата, в които живее. А за разлика от ютията и вентилатора те значително по-трудно могат да бъдат възстановени.