Кой събира дълговете?

В хода на работата ни с различни организации – от банки пред небанкови финансови институции до търговски компании – ни прави впечатление, че рано или късно се появява темата за липсващите служители. Общото впечатление е, че има осезаема нужда от хора, които да заемат свободни работни места в отделите и звената по събиране на вземания, но наемането и задържането им става все по-трудно.

Какво всъщност се случва на пазара на труда и какво да очакваме от събирачите на вземания през 2017-та? По официални данни свободните работни места растат непрекъснато от 2013 г. до сега, а безработицата трайно намалява (от 13,8% през първото тримесечие на 2013 г. до 7% към края на декември 2016 г.)[1]. Къде са хората е един логичен въпрос. Оказва се, че част от тях са напуснали страната. От 2010 г. до момента броят трайно напуснали България расте непрекъснато (с едно изключение – 2011 г.), като ръстът на 2014-та спрямо 2013-та е с над 50%[2]. През 2015-та тенденцията се запазва, а за 2016 г. още няма публикувани данни. Най-големия обем заминаващи е във възрастовата група от 24 до 44 години – най-активната възраст от гледна точка на труд и заетост. Причините за емиграция са свързани с корупцията, липсата на реформи и на възможности за равен старт, използването на властта като средство за набавяне на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси[3]. Според оценките на Световната банка в последните 15 години над 100 хил. квалифицирани и образовани българи трайно са се изселили от страната. Прогнозата е тази тенденция да се задълбочи сред образованите и квалифицираните.

Положението сред тези, които остават (и които се очаква да бъдат новите попълнения на пазара на труда) не е много розово. Безработицата е най-висока при тези на възраст до 24 години (18%), последвана от 7,6% безработни при до 34 годишните. За сравнение – безработицата при следващата възрастова група (до 44 годишните) е едва 5,6%[4]. Заключението е, че младежите не работят.

Възможна причина е изключително ниското им ниво на компетентност и квалификация. Директен индикатор за това какво излиза от образователната система са резултатите от теста PISA (Програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Става въпрос за периодично международно стандартизирано оценяване на учениците, което мери качеството на образованието в отделните държави. Провежда се на период от три години и обхваща три области: четене, математика и природни науки. Въведен е през 90-те години и до момента са оценени над 1 млн. ученици. В края на миналата година бяха публикувани резултати и данните за България са трагични. Четивно неграмотните (т.е. не могат да разберат смисъла на прочетеното) български ученици са 41,5%. Математически неграмотните (т.е. не разбират математически задачи в контекст) са 42%, а функционално неграмотните по природни науки (т.е. нямат адекватни познания, с които да обяснят научни факти) са 38%. 30% от българите въобще не достигат минималното ниво на теста (за сравнение – средно за ОИСР е 13%). Сравнено с останалите държави от ЕС, България заема последно и предпоследно място в трите области. Дотук с нагласата, че младите хора ще направят нещо смислено за себе си и за тази държава.

Друга възможна причина за младежката безработица, която все пак дава известна надежда е свързана с поколенческите различия. Младежите на възраст до 24 години принадлежат на поколението на т.нар. милениуми, които тепърва излизат на пазара на труда и чието поведение в работна среда доста се различава от това на предшествениците им. Те се мотивират от различни (често непознати за ръководителите им) фактори, имат различна нагласа към правила и авторитети, учат по различен начин, изграждат различни отношения в екипите, имат различна нагласа към развитието и кариерното израстване. И често пъти именно тези поколенчески особености са в основата на значителното текучество в компаниите в тази възрастова група.

Ако обобщим – хората, с които дълговете трябва да се събират в бъдеще имат пропуски в образованието, трудни са за управление и мотивацията им за работа е спорна. Предизвикателствата пред компаниите в тази област са най-много. Как да наемем подходящ служител за събиране, как да го обучим (и какво най-вече да включва това обучение, предвид образователните пропуски), как да го управляваме и как да го задържим на работа ще бъдат най-съществените въпроси през 2017-та. На фона на глобалната тенденция за нужда от идентичност и усещане за общност, на преден план излиза и предизвикателството компаниите да дадат отговор на тази нужда на служителите си

Следва продължение – Има ли още новини?

[1] Източник: НСИ

[2] Източник: НСИ

[3] Дойче Веле – Доклад на Световната банка за слабия растеж и неравномерното разпределение на благата в България

[4] Източник: НСИ

Дълговете на фирмите

Оценката на обема на междуфирмените дългове винаги е била спорна и цифрите от различни източници се разминават. През 2016 г. според Асоциацията на колекторските агенции в България междуфирмената задлъжнялост се е увеличила с 20% спрямо същия период на предходната година. Според данни на EOS 30% от фактурите се просрочват, като средният период на разплащане достига до 28 дни след падежа на фактурата. Това е снимка отвън и на нея се виждат просрочия, все повече възприемани като нормална част от бизнеса, а не като аномалия.

От гледна точка на фирмите, обаче, се наблюдава и още една интересна тенденция – все повече нефинансови компании внедряват вътрешни процеси за управление и събиране на вземанията си. Според данните от проучване, проведено от НеоКолект над 70% от фирмите имат конкретна и реално приложима система от действия, които се предприемат при просрочване на задължение и тази система не е само хронологично базирана. Това е индикатор, че стартират процеси в самите фирми по намаляване на задлъжнялостта без оглед на общата икономическа обстановка (и очакването на чудодейна промяна, след която всички ще имат пари и ще се разплатят). Прогнозите са през 2017-та тези процеси да се задълбочат (резултатите от проучването ще бъдат публикувани в края на февруари 2017 г.).

Тенденцията за ръст на междуфирмените дългове е характерна за целия ЕС. Някои анализатори са на мнение, че причината е в твърде евтините пари. Заради ниските лихви по кредитите фирми, които са пазарно неефективни и при по-голям конкурентен натиск биха фалирали, продължават да имат достъп до заеми и по този начин губещата им дейност продължава, генерирайки още дълг или използвайки приходите за погасяване на стари дългове, най-вече към банки вместо за разплащане към доставчици или за инвестиции в развитие. В България част от пазара е политически разпределен и до известна степен зависим от плащания от държавата или от ЕС, което прави опашката на междуфирмената задлъжнялост още по-дълга и невлияеща се от пазарните механизми.

Предизвикателствата, свързани със събиране по отношение на междуфирмените дългове ще са свързани най-вече със създаването и успешното внедряване на компактен и ефективен процес за управление на вземанията в компании, които са специализирани в друга област. Дали компаниите ще изберат пътя на опита и грешките или ще се обърнат към специалисти с компетентност по събиране тепърва ще разберем.

Голямата рамка

Post-truth политическиs дебат не би трябвало да има връзка с дейностите по събиране на вземания, но на практика се оказва обратното. В българската политика въпросите, свързани с кредити и дългове все по-често се вадят на преден план и се предлагат популистки решения, които създават съответната емоционална реакция в обществото без оглед на фактите. Пример за това е въвеждането на тавана на лихвите по потребителските кредити. Обосновката за промените в закона е единствено и само емоционална, въпреки че фактите показват, че нито една от популистките цели не се изпълнява с такава мярка, даже напротив – ситуацията на потребителите на такива кредити се влошава. В периода около предходните избори се говореше за закон за личните фалити (отново много емоционално и без никаква връзка със съществуващите подобни практики по света), а сега на дневен ред е арбиртражът като начин за бързо и независимо от неефективната съдебна система решаване на спорове, свързани със задължения (омбудсманът има някои странни идеи в тази посока и ги споделя активно с медиите).

Предвид, че в началото на пролетта предстоят парламентарни избори, е вероятно някой аспект от темата за дълговете отново да е обект на политическо говорене. Опитът до момента сочи, че фокус е демонизиране на кредитиращите компании и събирачите на дългове за сметка на политическите „спасители“, които биха отървали длъжниците от мъките, стига да получат необходимите гласове. Предизвикателствата пред компаниите в такава ситуация ще са свързани с намиране на вярната реакция и избор между рационалността и емоциите. Предварителната подготовка за кризисна комуникация, обаче, върши работа във всички случаи.

Следва продължение... Кой събира дълговете или какво предстои на пазара на труда и какво да очакваме от събирачите на вземания през 2017-та?