Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой какво би искал да постигне дългосрочно и на каква цена. В желанието си да бъдем обективни от една страна и да представяме различни гледни точки, а от друга - да споделяме информация, която дава възможност за избор, стартираме нова рубрика - Интервюта. Първият ни гост е медиаторът Александър Янков. Той се занимава с медиация от 2009 г. и ще сподели своята гледна точка за вземанията и алтернативите при събирането им, ще разкаже какви хора се обръщат към него, ще разясни какво може да се постигне посредством медиация и за какви случаи е подходяща.
Работата: разрешаването на спорове е дейност, която преди всичко е в полза на обществото. За разлика от съдебният процес, който е юридически способ за защита и санкция, гарантиран от държавата,медиацията залага на човешкото, на морала и интелигентността заложени природно у нас. Избрах тази професия, тъй като тя има все още не разкрит потенциал в България. Ниша, която много хора отричат, защото не разбират, защото не им е обяснена правилно.
Хората: Клиентите са изключително разнообразни. Това, което ги обединява е желанието им за разрешеване на конфликта, в който участват. Реално всеки един има проблеми било то в службата, в жилищната сграда, било то по повод на закупена стока или получен заем. Конкретно при паричните спорове породени от заеми, кредити, договори за доставка, лизинг и други се получава разминаване между реалността и желанията. Не е икономически обосновано едно лице да използва финансов заем за придобиване на стока, чиято стойност е многократно по-голяма от несигурните му доходи. Също толкова необосновано е един кредитор да финансира подобна покупка с единственото желание да реализира своя финансов продукт пред повече лица. Подобна ситуация е често срещана в момента и предполага своето опорочаване от самото си възникване. В крайна сметка се стига до ситуация, която може да се характеризира с поговорката „Ето си ти парцалките, дай си ми куклите“. Всички искат това, което считат, че им се дължи. Често, тези желания се разминават със законовите предписания. Възможно е страните да се спогодят. Желателно е да го напряват и да запазят взаимоотношенията си, като по този начин ще получат това, което искат, но при променени параметри на сделката. Все пак всеки да е мислил още от начало.
Дълговете: Хората задлъжняват в опит да задоволят порива си към новото, към по-доброто, а и, за да получат, това, което имат техните приятели и познати. Дали от завист или от мечта, дълга е неотменнен спътник на човека, не от сега, а още от появата ни. Основното е, че като задлъжняваме можем да си позволим неща, които иначе не бихме могли. Тъй като някой ни прави услуга, то трябва да се отнесем към него коректно. Отношенията се определят обаче от двете страни. В България хората се отнасят към дълговете си според това на кого дължат, ако дължат на държавата мразят дълговете си, ако дължат на кредитни институции или на мобилни, топлини и други оператори на услуги, само ненавиждат дълговете си. Вероятно така е по цял Свят. До някъде оправдавам отношението към публичните задължения, тъй като у нас не получаваме адекватна възвръщаемост. Моделът на държавата трябва да е – хората работят, плащат данъци и срещу тях получават различни блага – лекарска помощ, пенсии, съдебна система, транспорт, инфраструктура, облекчения за търговията и т.н. Моделът у нас е – хората работят, плащат данъците, върху сумите, които не успеят да укрият и получават в замяна – нови правителствени автомобили, трудно работеща администрация, тромави процедури и т.н. Изпадам в тези подробности, тъй като мисля че общата задлъжнялост не е в резултат на микро процеси, а на цялостното ни финансово положение. В последните години икономиката ни умира, обратнопропорционално има разцвет на просрочените дългове. Дълговете се увеличават, защото компенсират липсващите възнаграждения и растящата инфлация. Тревожно е, че не се увеличават дълговете свързани с инвестиции. Именно тази статистика е и причината да се увеличи работата на съдилищата, само за последните 2 години има десетки хиляди заведени изпълнителни дела – десетки хиляди хора дължат. Рядко се стига до споразумение, просто, защото страните не осъзнават, че могат да имат полза една от друга и занапред. Моята цел е хората да разберат именно това – независимо от временната неплатежоспособност, може да се измисли нещо. Когато се стигне до споразумение работата ми придобива изключително положителна окраска. Хората следва да разберат, че дългът не трябва да се пренебрегва, не трябва да се мрази, защото рано или късно трябва да бъде върнат и най-важното – някой ни го е дал, за да ни послужи. Когато това се осъзнава, хората си плащат не по задължение, а защото такава е сделката – взимам, за да получа, връщам повече, за да получи този, който ми е дал.
Думите: За да започнат процедура по медиация, хората трябва да си говорят или поне да имат нагласата да го правят. В противен случай този способ не е подходящ, тъй като ще отнеме много време, а резултатът не е гарантиран. Хората си говорят, когато имат надежда, че могат да върнат началното положение. Докато го правят без да изопачават фактите и да сочат грешките на другия, може да се постигне споразумение. Нямат ли желание за разрешаване на спора, нямат ли нуждата да прекратят спора, то говоренето е излишно. До това положение може да се стигне по много пътища – при изначално нежелание за погасяване на дълга и неизпълнение на задълженията, при възникване на факти, които възпрепятствят преговорите – установяване на измама, лъжа, нелоялно отношение. В такъв случай, ако не се постигне съгласие след анализиране и установяване на проблема, то мисля, че единствено съдът е в състояние да реши, кой е прав.
Преговорите и съдебната система: Медиацията не е единственият способ за извънсъдебно разрешаване на спорове, такива са арбитражат, помирителни комисии и други. Медиацията се отличава с това, че липсва трета страна, която да се произнесе по същество на спора. Медиаторът няма право взима страна, нито да отсъди с решение. Медиаторът помага провеждането на диалог, помага на страните да говорят помежду си и да се върнат към първоначалните си възприятия една за друга. Съдебната система в лицето на съда намира по-друго приложение. Той трябва да се произнесе въз основа на това, което страните са му представили. Съдът не се интересува дали страните си говорят или не, той иска факти съобразени със закона, въз основа на които да се произнесе. Съдът не се интересува, колко бързат страните, дали предмета на спора е обвързан с обикновеното съществуване на участниците в делото. Медиацията е процедура, чиито параметри се задават от спорещите, а се управляват от медиатора. Целта е най-бързо да се постигне споразумение, а когато това не е възможно, да не се губи времето на спорещите. С оглед развитието на едно задължение и конкретно при дълговете, то етапите за съдебни действия и за започване на медиация се разминават значително. Един дълг може да се претендира съдебно, когато е изискуем (с минал падеж, при забава; с разваляне на договор и др.). Медиацията е подходяща непосредствено преди или след изпадането в забава или възникване на причини за невръщане на дълга. Важно е и страните да действат адекватно, а не да чакат прекалено дълго – да потърсят длъжника с предложение за разговор или с покана за изпълнение. Ако отговорът е отрицателен и не се среща желание за съдействие и решаване на проблема по мирен път, то съдебната закрила е наложителна. Това е и една от силните й страни – гарантираната защита на интересите и на онеправдания. При медиацията може да се постигне споразумение, което едната страна приема за по-малкото зло, без обаче да осъзнава променящата се ситуация. Слаба страна на съда обаче е времето и средствата, които са необходими за сезирането му. Разходите са значително по-големи и понякога те се явяват пречка за защита на нарушените права.
Съветите: На хората е присъщо да искат съвети. Някои са по-решителни и искат съвет след като са направили нещо, други хора пък са практични и искат съвет предварително. В зависимост от съвета и проблема, по който се дава се определя и това дали ще се вслушаш или не.
Свободното време: Обичам това, с което се занимавам и приемам работата като нормално нещо случващо се по всяко време. Когато не се налага да работя обичам да чета – специализирана литература и фентъзи (странна комбинация). Обичам театъра, киното, планината, техниката, работата в градината. Разтоварвам се най-добре, ако съчетая повече от едно любимите си занимания по едно и също време.
Личностите: Вдъхновяват ме и съм се учил от родителите ми, семейството, преподаватели, исторически личности, познати.... От всяко събитие или човек научавам нещо, възприемам частица от него, моделирам взетото и го прилагам.
Искам да кажа…. Всичко се договаря, стига да искаме, стига да имаме положителна нагласа, стига да мислим различно и да излезем от стереотипа. Не трябва да пътуваме в един коловоз, това ни пречи да се развиваме.
