Дълговете на фирмите

Оценката на обема на междуфирмените дългове винаги е била спорна и цифрите от различни източници се разминават. През 2016 г. според Асоциацията на колекторските агенции в България междуфирмената задлъжнялост се е увеличила с 20% спрямо същия период на предходната година. Според данни на EOS 30% от фактурите се просрочват, като средният период на разплащане достига до 28 дни след падежа на фактурата. Това е снимка отвън и на нея се виждат просрочия, все повече възприемани като нормална част от бизнеса, а не като аномалия.

От гледна точка на фирмите, обаче, се наблюдава и още една интересна тенденция – все повече нефинансови компании внедряват вътрешни процеси за управление и събиране на вземанията си. Според данните от проучване, проведено от НеоКолект над 70% от фирмите имат конкретна и реално приложима система от действия, които се предприемат при просрочване на задължение и тази система не е само хронологично базирана. Това е индикатор, че стартират процеси в самите фирми по намаляване на задлъжнялостта без оглед на общата икономическа обстановка (и очакването на чудодейна промяна, след която всички ще имат пари и ще се разплатят). Прогнозите са през 2017-та тези процеси да се задълбочат (резултатите от проучването ще бъдат публикувани в края на февруари 2017 г.).

Тенденцията за ръст на междуфирмените дългове е характерна за целия ЕС. Някои анализатори са на мнение, че причината е в твърде евтините пари. Заради ниските лихви по кредитите фирми, които са пазарно неефективни и при по-голям конкурентен натиск биха фалирали, продължават да имат достъп до заеми и по този начин губещата им дейност продължава, генерирайки още дълг или използвайки приходите за погасяване на стари дългове, най-вече към банки вместо за разплащане към доставчици или за инвестиции в развитие. В България част от пазара е политически разпределен и до известна степен зависим от плащания от държавата или от ЕС, което прави опашката на междуфирмената задлъжнялост още по-дълга и невлияеща се от пазарните механизми.

Предизвикателствата, свързани със събиране по отношение на междуфирмените дългове ще са свързани най-вече със създаването и успешното внедряване на компактен и ефективен процес за управление на вземанията в компании, които са специализирани в друга област. Дали компаниите ще изберат пътя на опита и грешките или ще се обърнат към специалисти с компетентност по събиране тепърва ще разберем.

Голямата рамка

Post-truth политическиs дебат не би трябвало да има връзка с дейностите по събиране на вземания, но на практика се оказва обратното. В българската политика въпросите, свързани с кредити и дългове все по-често се вадят на преден план и се предлагат популистки решения, които създават съответната емоционална реакция в обществото без оглед на фактите. Пример за това е въвеждането на тавана на лихвите по потребителските кредити. Обосновката за промените в закона е единствено и само емоционална, въпреки че фактите показват, че нито една от популистките цели не се изпълнява с такава мярка, даже напротив – ситуацията на потребителите на такива кредити се влошава. В периода около предходните избори се говореше за закон за личните фалити (отново много емоционално и без никаква връзка със съществуващите подобни практики по света), а сега на дневен ред е арбиртражът като начин за бързо и независимо от неефективната съдебна система решаване на спорове, свързани със задължения (омбудсманът има някои странни идеи в тази посока и ги споделя активно с медиите).

Предвид, че в началото на пролетта предстоят парламентарни избори, е вероятно някой аспект от темата за дълговете отново да е обект на политическо говорене. Опитът до момента сочи, че фокус е демонизиране на кредитиращите компании и събирачите на дългове за сметка на политическите „спасители“, които биха отървали длъжниците от мъките, стига да получат необходимите гласове. Предизвикателствата пред компаниите в такава ситуация ще са свързани с намиране на вярната реакция и избор между рационалността и емоциите. Предварителната подготовка за кризисна комуникация, обаче, върши работа във всички случаи.

 

Следва продължение... Кой събира дълговете или какво предстои на пазара на труда и какво да очакваме от събирачите на вземания през 2017-та?

последна промяна Сряда, 01 Март 2017г.

Парите са евтини и достъпни

В последно време много се обсъжда все по-неравномерното разпределение на богатството или как става така, че богатите стават по-богати, а бедните все по-бедни. Всъщност в основата е един друг проблем – че икономиките се възстановяват от кризата от преди няколко години доста по-бавно от очакваното (а тя засегна в много голяма степен предимно средната класа и бедните). България не прави изключение, още повече, че тук съществуват и известен брой забавящи растежа предимно политически фактори. Правителствата, разбира се, вземат мерки за стимулиране на икономиките. Тези мерки обикновено са два вида – монетарни (като намаляване на лихвите, за да се улесни достъпа до пари и респективно - инвестициите) и фискални (свързани най-вече с размера на данъците и облагането). До момента светът набляга на монетарните мерки, въпреки настояванията на председателя на Европейската централна банка Марио Драги за преход към фискални такива поради липсата на очаквания ефект.

Какво се случва в България? Обявеният от БНБ основен лихвен процент към 01 януари 2017 г. е 0,00%. Статистиките показват, че лихвите по всички видове кредити намаляват през последните три години. Най-значим е спада при кредитите за фирми (средно с 1,5% по-ниски от 2015-та и почти 2% надолу спрямо 2014-та) и ипотечните кредити за физически лица (средно с 0,8% по-ниско от 2015-та и с 1,6% по-надолу от 2014-та)[1], а лихвите по потребителските кредити са почти без промяна спрямо 2015 г., но нивата са под тези от 2014-та година. Заключението тук е, че лихвите би трябвало да стимулират ползването на кредити.

Вторият фактор, който трябва да се вземе под внимание е обемът на кредитите, защото лихвените нива сами по себе си не означават повече реално взети заеми. Към края на септември 2016 г. кредитите към предприятия и домакинства нарастват с 0,8% спрямо предходното тримесечие, но намаляват с 2,4%[2] спрямо същия период на 2015 г. Към юни 2016 г. намалението е както спрямо март, така и спрямо юни 2015 г. Обяснението е свързано със стрес тестовете на банковата система, които се проведоха в средата на миналата година. В следствие на тях от една страна се наблюдаваше моментно намаляване на кредитите, а от друга – стартираха процеси по разчистване на необслужваните заеми. Прогнозите са ефектът от тестовете да се разсее и банковото кредитиране да продължи да нараства в периода 2017-2018 в диапазона 1-2% за фирмените кредити и 2-3% за заемите към домакинствата[3].

Понеже фокусът ни е събиране на вземания, последният фактор е как се изплащат взетите кредити. Необслужваните кредити стабилно намаляват в периода от септември 2014 до момента. Всъщност от септември 2014 г. до март 2016 г. необслужваните кредити са намалели с 5% и периодът приключва с 20,28%[4]. Следващите две тримесечия на 2016 г. са значителна аномалия, защото към края на септември необслужваните заеми са едва 17,6%. Според анализатори причината е свързана отново със стрес тестовете и с желанието на банките да демонстрират „чисти“ портфейли. След оценката на качеството на активите някои банки получиха препоръки за промяна на квалификацията на някои „редовни“ кредити, така че прогнозата е за моментен ръст на процента необслужвани кредити и дългосрочната тенденция за бавно намаляване с около 1% на година да се запази.

Ако обобщим всичко казано до тук, кредитите ще стават по-достъпни, кредитирането ще се увеличава и необслужваните заеми също ще растат, макар и с по-малки темпове. Казано по друг начин, заетите със събиране на вземания ще стават макар и бавно все по-заети. Предизвикателствата пред занимаващите се със събиране на вземания през тази година ще са свързани най-вече с ефективността и ефикасността на съществуващите процеси, като не се очакват пикове с ръст на дълговете, но не се очаква и рязък спад на обемите.

Новите играчи

Всъщност става въпрос за познати играчи, които са все по-значими на пазара на кредити - небанковите финансови институции. Те около 160 компании, които – въпреки мрачните прогнози от момента, в който беше приет тавана на лихвите – остават относително устойчив брой. Интересното тук е, че обемът кредити, отпуснат от тях расте с по 5% на годишна база – от 1,87 млрд. лв. в края на 2012 г. до 2,26 млрд. лв. в началото на 2016 г. В същото време обемът необслужвани кредити за същия период намалява значително – 27,17% в края на 2012 г. до 20,26%[5] в началото на 2016 г. Обяснение може да се търси в различни посоки. От една страна бързите кредити са значително по-достъпни, дори и при влошена кредитна история. България е на челните места в ЕС по свръхзадлъжнялост, което превръща тези кредити в единствен източник на пари в ситуации на форсмажор за почти 1/3 от домакинствата. Осъзнаването на този факт ги прави значително по-стриктни при обслужването на заемите. Друга възможна причина е структурата и начина на управление на небанковите финансови институции. Те за значително по-гъвкави от банките, а някои от тях активно прилагат системи за събиране на вземания, характерни за микрофинансиращите организации (още от Grameen bank те се славят като изключително ефективни и в същото време защитаващи интересите на клиентите и формиращи дългосрочна лоялност към компанията-кредитор).

Още едно възможно обяснение за намаляващите необслужвани заеми е зараждащият се вторичен пазар на кредити в България. Все повече небанкови финансови институции прибягват до продажба на пакети от необслужвани вземания на компании, специализирани в областта на управлението и събирането на просрочия. През 2016 г. обемът продадени вземания е нараснал три пъти спрямо 2015 г.(от 221 млн. лв. на 609 млн. лв.)[6]. Това отново се обяснява с активността на банките в следствие на стрес тестовете. Тенденцията е този пазар тепърва да се развива и да обхване и част от междуфирмената задлъжнялост.

Имайки предвид, че през 2017-та дълговете за събиране ще растат, предизвикателствата пред занимаващите се със събиране ще са свързани с натиск за повишаване на ефективността на събиране както в ранни, така и в късни фази на просрочията. Необходимостта от резултати в ранните етапи е за да не се продават големи като обеми портфейли, а в късните – за да могат купувачите на вземания да развиват успешно дейността си. Всичко това е свързано от една страна със самия процес, а от друга – с хората, които събират и сякаш най-сериозната задача ще бъде изграждането и задържането на екипи от компетентни колектори.

 

Следва продължение… Какво се случва с дълговете на фирмите?

 


[1] Източник:БНБ

[2] Източник: БНБ

[3] Капитал, октомври 2016, Кредитирането в България ще нарасне с 2-3% догодина

[4] Източник: БНБ

[5] Източник: БНБ

[6] http://www.mediapool.bg по данни на Асоциация на колекторските агенции в България

последна промяна Петък, 10 Февруари 2017г.

Когато 2016-та приключи сякаш много хора си отдъхнаха с облекчение и на преден план излезе надеждата, че през следващата година все по-объркания и объркващ свят, в който живеем ще се подреди. Реалността, обаче, е предимно причинно-следствена и въпреки, че емоциите са все по-значим фактор в икономиката и политиката, въз основа на данни до момента могат да се правят прогнози за предстоящото през 2017-та. Това ще направим и в този текст – ще очертаем основните предизвикателства и тенденции пред сектора събиране на вземания в България през настоящата година.

Светът, в който живея

Въпреки, че фокусът на темата е локален, страната ни е част от Европа и света и глобалните тенденции по отношение на икономиката, политиката и обществата няма как да не дадат отражение и у нас. От 2002-ра насам в началото на всяка година Световният икономически форум публикува годишния си Доклад за глобалните рискове. В тазгодишното издание на първите пет места на най-значимите рискове от гледна точка на вероятност да се реализират попадат екстремните климатични събития, миграцията, природните бедствия, мащабните терористични атаки и значими инциденти, свързани с кражба на данни (за пръв път от 2014-та насам технологичен риск попада в челната петица). Основните предизвикателства през 2017-та според Доклада са в няколко насоки.

От икономическа гледна точка в следствие на нарастващия дисбаланс при разпределението на богатствата и благата на преден план излизат необходимостта от възстановяване на икономическия растеж в комбинация с нуждата от преосмисляне и промяна в модела на пазарния капитализъм. Поляризацията в обществата и нарастващата роля на национализма налагат осъзнаване и справяне с нарастващата нужда от идентичност и растящата значимост на общностите от различен характер. Не на последно място икономиката тепърва ще трябва да се справя с последствията от развитието на технологиите (въпреки популистките твърдения, за периода от 1997 до 2007 86% от изгубените работни места в САЩ са в следствие на повишаване на продуктивността и автоматизация на работните процеси[1]).

В полето на политиката като основно предизвикателство се налага т.нар. post-truth политически дебат. Всъщност когато се ползва този термин, става въпрос за ситуация, в която обективните факти имат по-малка тежест при формирането на мнението на обществото в сравнение с отправяните емоционални апели и личните им убеждения и предразсъдъци. Пак към политиците се адресира въпроса за осигуряване на социална защита – както на уязвими групи (например пенсионерите в условия на демографски срив), така и на икономически активни субекти като „еднократните работещи“, например (става въпрос за хора, работещи по конкретни проекти, чиято заетост приключва с края на проекта и чиито спорадични доходи са пречка при създаване на семейство и деца, покупка на жилище, преживяване на периоди на безработица или здравословни проблеми и т.н.).

В областта на технологиите на преден план излизат регулациите – намирането на баланс между свръх регулацията в някои отрасли (като биотехнологиите, например) и почти пълната липса на такава в други (като изкуствения интелект и социалните мрежи).

Какво означава всичко това за сектора на събирането на вземания в България?

 

Следва продължение… Колко струват парите и кои са новите играчи?

 


[1] WEF, The Global Risk Report 2017

последна промяна Петък, 10 Февруари 2017г.
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
Страница 2 от 13

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 2 нови перуански солес

Перуански солес

До цифрата 2 върху монетата от две нови перуански солес е изобразена една от фигурите на Наска – Колибри. През 1926 г. по време на изследвания на платото, Алфред Кроебер и Тотибио Мехиа Ксепсе откриват свързани помежду си и канали по пустинната повърхност. Първоначално линиите са считани за част от древно напоително съоръжение, използвано от племената моче. През 1941 г. по време на полет, Пол Косок забелязва освен линиите и множество спирали, абстрактни форми и стилизирани рисунки на животни и става ясно, че толкова точни фигури въобще не могат да бъдат част от напоителна система. След като посвещава дълги години от живота си на изследването на линиите от Наска, той установява, че в определени моменти слънчевите лъчи застават накрая на линиите. Според Пол Косок тези загадъчни форми фактически представляват най-големия астрономически календар в света.