България ще бъде задължена от ЕС да плаща сметките си навреме – това беше водещото заглавие във в. Сега в понеделник, което предизвика скептично повдигане на вежди у представителите на българския бизнес, които отдавна изгубиха надежда, че държавата може да бъде изряден платец. Въпреки това прессъобщението по темата е доста оптимистично: Барбара Вайлер – главният преговарящ, заяви, че е изключително доволна от постигнатите договорености, тъй като те осигуряват еднакви и прозрачни правила за всички участници на пазара и са в полза на малките и средни предприятия от Европейския съюз.

За какво става въпрос?

Преди повече от половин година тук обърнахме внимание на европейската Директива за борба със забавянето на плащанията по търговските сделки (За кредиторите и правата им) и за необходимостта от промени поради динамиката на икономическата обстановка и влиянието на кризата. Обсъжданите промени включваха идеи като фиксирано обезщетение в размер на 5% от стойността на забавената фактура, което да се изплаща на изправната страна, независимо дали длъжникът е частна или държавна фирма, възстановяване на направените от кредитора разходи по събирането на дълга без необходимост от доказването им и други. Необичайно, но факт – България и Българската стопанска камара се оказаха на едно мнение и тогава, през февруари, подкрепиха предстоящите промени.

Какво се случи всъщност?

На 5 октомври Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на министрите се договориха за промените в Директивата за борба със забавянето на плащанията, които да улеснят дружествата при получаване на забавените им плащания независимо дали длъжниците им са от публичния или от частния сектор. Няколко са акцентите в новите правила на ЕС:

• срок за плащания на стоки или услуги да бъде не повече от 30 дни за публични и частни дружества (първоначалното предложение на Комисията оставяше на купувачите и продавачите да се споразумеят). Държавите-членки да могат да избират срок до 60 дни за публични институции, предоставящи здравни грижи, тъй като разходите на болници и др. се възстановяват чрез социалното осигуряване, което отнема повече време;
• лихвеният процент за просрочени плащания да е ОЛП плюс 8% (ОЛП в България в момента е 0.17%);
• разходите по събиране на дълга, които да могат да се възстановяват да са фиксирана сума в размер на 40 евро, вместо предложените първоначално 5% от стойността на фактурата;
• срокът за проверка, в който трябва да се установи дали стоките и услугите са доставени съгласно договора, да е 30 дни, за да се попречи на купувачите да използват процедурата за проверка като оправдание за просрочени плащания.

И сега?

След като политическата договореност вече е факт предстои гласуване на промените от Европейския парламент на пленарно заседание през октомври в Страсбург и влизането им в сила от началото на 2011 г. Приетите промени ще бъдат задължителни за страните-членки на ЕС, включително и България.

Конкретните промени, както и изложение на мотивите за всяка една от тях на български език могат да бъдат намерени тук.