Петък, 12 Февруари 2010г.

За кредиторите и правата им

автор 
За кредиторите и правата им За кредиторите и правата им

Новината

Българската стопанска камара подкрепя промените в европейската директива за забавените плащания по търговски сделки съобщиха днес информационните агенции и в последните няколко часа новината набра скорост. От Стопанската камара считат, че предлаганите промени ще подобрят възможностите за събиране на просрочени вземания и ще стимулират стопанските субекти към своевременно изпълнение на задължения за плащане по търговски сделки. Като положително се оценява и предложението за въвеждане на по-строг режим при забавени плащания от страна на държавни органи. За какво всъщност става въпрос?

Директива 2000/35/ЕО

Въпреки, че прилича на входящ номер, това е обозначението на Директивата за борба със забавяне на плащанията по търговски сделки. Европейският парламент я приема през юни 2000 г. и е в сила за страните-членки от 08 август 2000 г.. Предисторията й, обаче, е дълга: през 1995 г. Европейската комисия приема препоръка за сроковете на плащане по търговски сделки, а малко по-късно Европейският парламент приканва Комисията да предвиди превръщане на препоръката в директива. През 1997 г. Комисията публикува план за действие на единния европейски пазар, където се подчертава, че забавата за плащане представлява все по-сериозно препятствие пред предприемачеството и бизнеса. Изследване, направено пет години след приемането на препоръката показва, че ситуацията със забавените плащания не се е променила. Това са част от причините за приемане на въпросната директива през 2000 г. Тя касае търговските сделки и включва клаузи като:

  • лихви за забава на плащане са дължими от деня, следващ срока за плащане, определен в договора (при липса на такъв срок – 30 дни след получаване на фактурата, а ако срокът на получаването й не е известен – 30 дни след получаването на стоката или услугата);
  • размерът на лихвата за забава не трябва да е по-малък от основния лихвен процент, определен от Централната банка (в случая – БНБ) с добавка от седем пункта, освен ако в договора не е предвидено друго;
  • кредиторът е в правото си да иска от длъжника разумно обезщетение за всички разноски по събиране;
  • в националното законодателство на държавите-членки могат да се определят категории договори, за които срока на дължимост на лихвите е най-много шестдесет дни.

Целта на този документ е да се отстрани една от основните причини за изпадането в неплатежоспособност и фалити при малките и средни предприятия в съюза от една страна, а от друга – да унифицира практиките при плащане на вътрешния пазар. Директивата е задължителна за страните-членки и до момента две държави са осъдени за неспазването й – Италия през 2006 г. и Испания през 2008 г.

Промените

През 2009 г. е проведено обществено допитване в ЕС, резултатите от които показват, че са необходими ефективни средства за правна защита на кредиторите в случаите, в които длъжници са държавните органи. Пак през 2009 г. значително се увеличават фалитите в следствие на забавени плащания в Общността. Това са основните причини, поради които през септември 2009 г. Европейската комисия предлага промени в Директивата, като сред най-съществените са:

  • въвеждане на обезщетение за изправната страна, под формата на фиксирана сума от 5% от стойността на фактурата, считано от първия ден на забавянето на плащането;
  • въвеждане на обезщетение в размер на 5% от дължимата сума, когато държавните органи не извършат плащане по фактурите за доставка, в срок от един месец от изтичане на срока за плащане;
  • възстановяване на фирмите на направените от тях административни разходи по събиране на дълга, без необходимост от тяхното доказване.

Позицията на България

Предложението на Европейската комисия е разгледано на заседание на Комисията по европейските въпроси през октомври 2009 г. и е подкрепено от страна на България. Точната формулировка е „Република България принципно подкрепя разпоредбите, формулирани с оглед поддържането на здравословен бизнес климат и разширяването на възможностите на предприятията да осъществяват икономическата си дейност при по-висока сигурност на плащанията по търговски сделки. Правителството също е на мнение, че като цяло разпоредбите на директивата биха имали дисциплиниращ ефект и създават по- добри предпоставки за поддържането на стабилни и предвидими условия за функциониране на предприятията и за насърчаване на растежа и създаването на работни места. България смята, че предвиденото въвеждане на обезщетение за разноски по събиране на парично вземане в нормативно определени размери, без да се доказва тяхното извършването следва да бъде подкрепено, независимо, че във вътрешното законодателство такава правна фигура не е въведена.”

Четири месеца по-късно и Българската стопанска камара подкрепя това предложение. Остава само Европейският парламент да приеме предложените промени.

последна промяна Петък, 19 Април 2013г.
Траяна Вукадинова

Мениджър отдел "Тренинги и обучения"
Управляващ съдружник в НеоКолект

Уебсайт www.neocollect.bg Изпрати email Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Популярни теми

  • Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат?
    Съдебните изпълнители - какво не могат да вземат? Апартамент, широколистна гора, оборудване за птицекланица, опел астра комби, телевизор, ютия и вентилатор – това са част от вещите, обявени за продан в регистъра на публичните продажби в сайта на Камарата на…
  • Професия: Медиатор
    Когато става въпрос за неплатени дългове не само гледната точка е повече от една, но и изходите от тази ситуация и  всъщност същественият въпрос е не дали ще се плаща, а кой…
  • Събиране по български
    Събиране по български (публикувана във в. Капитал, брой 47 интернет издание, 27 Ноември 2009г.) Преди време един тип ми разказа как когато споделил с приятелите си, че негова позната – в случая аз - работи…
  • Практики по събиране: Кореспонденция
    Практики по събиране: Кореспонденция „Как да си събера парите? – наскоро попита един познат – Какво всъщност правят фирмите за събиране и не мога ли сам да се справя?”. Причината да водим този разговор бяха несъбраните…
  • На изток от парите
    На изток от парите На изток твърдят, че когато ученикът е готов да учи, тогава се появява и учителят. На изток също така при закъснение на сутрешното метро министрите на транспорта подават оставка, така че може…
Creative Commons License
Другата страна на монетите

Гърба на монетата от 10 хърватски липи

Хърватска липа

Хърватската парична единица е куна, като 1 куна = 100 липи. На гърба на монетата от 10 липи е изобразено тютюнево растение.

Научното име на тютюн, Nicotiana, му е дадено в чест на Жан Нико (Jean Nicot), френски дипломат, популяризирал тютюна в Париж след завръщането си от мисия в Лисабон през 1561 г. Тютюн в България се отглежда от 1717 г. В света ежегодно се засяват около 50 млн. дка с тютюн, от които 88 % са в Азия предимно Китай, Индия, Пакистан, Япония и Турция.