–У—А–µ—И–Ї–∞
  • XML Parsing Error at 1:90. Error 9: Invalid character
–І–µ—В–≤—К—А—В—К–Ї, 12 –°–µ–њ—В–µ–Љ–≤—А–Є 2013–≥.

Ћичните фалити - хроника на едно предизвестено невежество (част 2)

–∞–≤—В–Њ—А 

Ќеобичайните заподозрени или каква е класификаци€та на системите за личен фалит

ƒа се цитират извадки от един или друг закон без да се разбере смисълът им е същото като да се избро€ват поименно жителите на н€кой град. ¬ същото време, обаче, съществуващите системите за личен фалит са доста различни и всеки, решил да се запознае с т€х, в крайна сметка се оказва изгубен в минимални размери на дългове, списъци с несеквестируеми вещи и купчина условни срокове. »менно липсата на критерии за систематизиране води до подробно описание на едно или друго законодателство в тази област, но въпросите Д акво означава това?У и Д ак се отнас€ към ситуаци€ в Ѕългари€?У си остават.

¬ докторската теза на ян ’еуер намерих и най-смислената класификаци€ на системите за личен фалит, на ко€то съм попадала до момента. јвторът изследва системите на англосаксонските държави (јвстрали€,  анада, јнгли€ и ”елс, Ќова «еланди€, Ўотланди€ и —јў) и на девет европейски страни (јвстри€, Ѕелги€, ƒани€, ‘инланди€, ‘ранци€, √ермани€, ’оланди€, Ќорвеги€ и Ўвеци€). ‘окус на изследването му са три въпроса:  ой може да ползва лични€ фалит? (критерии за допустимост, задължени€ и санкции, облекчени€ за крайно бедни длъжници),  акви дългове се отписват? (респективно какви са изключени€та) и  ога се отписват дългове? (продължителност на фалита и обхват дейността на съответната администраци€ през това време).† —лед двугодишно изучаване на наличните системи, ’еуер обособ€ва четири типа в зависимост от това кой тип отношени€ регулира законът Ц дали отношени€та кредитор-длъжник или отношени€та длъжник-общество и те са ѕазарни€ модел за личен фалит, –естриктивни€ модел, ћодела на отговорността и ћодела на милостта.

ѕазарни€ модел, прилаган в —јў и  анада се характеризира с бързо освобождаване от определени дългове (сроковете, след които задължени€та биват отписвани са най-кратките, но на отписване не подлежат задължени€ като издръжки, студентски заеми, данъци и такси, нетърговски дългове и т.н.), което прехвърл€ риска директно към кредиторите и се разчита на механизмите на свободни€ пазар и ефективността на пазарната икономика въобще за регулирането му. ѕри ръст на фалитите се покачва цената на кредитите, което при ценово еластично търсене обичайно води до отлив на кредитополучатели, а това намал€ва цената.  огато обаче търсенето е ценово нееластично, то тогава сметката се плаща от изр€дните кредитополучатели. ¬ последните години в този модел б€ха направени н€кои промени - освен критерии за допустимост до процедурата с цел предотврат€ване на измами, се въведоха и н€кои изисквани€ по отношение на задължени€та на длъжниците по време на фалита в посока обучение, ползване на професионални съветници и т.н., което вече е посока към регулациите и не толкова към пазара.

¬ контекста на Ѕългари€ моделът е един от най-подкреп€ните и не е чудно, защото посланието му е: Д  редиторите нос€т риска за оценката на кредитополучател€У† и доста добре кореспондира с наслагвани€ образ на лоши€ банкер и горки€ добър неплащащ длъжник. —татистиките, обаче, показват, че фалитите са следствие от т.нар. социален форсмажор Ц загуба на работа, , непредвидени разходи и т.н. Ц настъпил след получаване на кредита, което е индикатор, че кредиторите са оценили правилно към момента на оценката, а неемоционално погледнато неплащащи€т длъжник всъщност краде и то не от банката, а от нечии спест€вани€. ћоделът е неприложим тук най-вече заради степента и посоката на развитие на свободни€ пазар Ц в момента сме в ситуаци€, в ко€то държавата има желание да регулира дори работното време на пазарните участниците (имам предвид иде€та за ограничаване на работата на търговските вериги с цел стимулиране на малките магазини) и преразпредел€ съществена част от доходите в икономиката, т.е. свободен пазар практически не съществува и тенденци€та е за все по-сериозна намеса на държавата. ѕрехвърл€нето на риска към кредиторите би довело до ръст на лихвите по кредитите (за което потребителите не са готови) или до сериозен спад в кредитирането (за което икономиката не е готова).

–естриктивни€т модел е характерен за останалите англосаксонски държави: јнгли€, Ўотланди€, јвстрали€ и Ќова «еланди€ и съдържа н€кои от параметрите на ѕазарни€ модел като кратката продължителност на фалита (от една до три години). ќсобеното при него е, че съдържа определени ограничени€ (или рестрикции) на определени граждански, икономически† и политически права на длъжниците (правото да пътува извън граница, да се разпорежда с имуществото си, да разполага с пари в брой, да получава директно заплатата си, да гласува и т.н.). —ъщността тук е, че посредством ограничени€та обществото тр€бва да бъде предпазено от длъжниците. ѕодобна трактовка е исторически обусловена Ц фалитите са били част от наказателното право в тези държави и целта им е опазване на определен обществен ред.

ѕарадоксално никой не споменава тези модели като възможни за прилагане в Ѕългари€ Ц може би именно заради предпоставката, че поведението на длъжниците е обществено неприемливо и подлежи на съответното санкциониране. ѕредвид нивата на корупци€ на всички нива, този модел също изглежда много трудно приложим тук.

ћоделът на отговорността се прилага в √ермани€ и јвстри€.† “ипични за него са дългите срокове на фалита и респективно на плащани€та към кредиторите (пет до седем години в стандартни€ случай), както и множеството задължени€ на длъжника по отношение на образованието и поведението му.  редиторите имат сериозен контрол върху процеса, включително и върху минимални€ размер на плащани€та, които тр€бва да бъдат направени по време на периода на фалит. ќсновната разлика с ѕазарни€ модел е, че тук се приема, че длъжникът е отговорен за ангажиментите, които е поел, за действи€та и бездействи€та си и от него се очаква да направи максимума, за да изпълни задължени€та си, т.е. фокусът е върху личната му отговорност. Ќай-сериозни€ му недостатък е невъзможността на крайно бедните длъжници да стигнат до кра€ на процедурата (т.е. до отписване на остатъците по дълговете) поради изискването за минимален размер на плащани€та по време на фалита, както и сериозните разходи по този процес. —татистиката† показва, че 80% от процедурите по личен фалит в √ермани€ генерират повече разходи за държавата отколкото са плащани€та на длъжниците. †«а сметка на това възможностите за измами са сравнително ниски, а рискът от настъпване на фалита практически се разпредел€ между кредитора и длъжника.

¬ чисти€ му вид този модел не е подход€щ за директен трансфер в Ѕългари€ от една страна, заради изключването от процеса на крайно бедните, а от друга Ц заради административните разходи. —ходен модел, обаче, би свършил добра работа в постсоциалистическото общество като нашето, където личната отговорност все още не се осъзнава достатъчно. ћоделът е справедлив и от гледна точка на разпределението на риска, което би удовлетворило както кредиторите, така и длъжниците.

ѕоследни€т модел е ћоделът на милостта и той се прилага във ‘ранци€, Ѕелги€ и скандинавските страни. ‘окус тук е нуждата на длъжника и персоналната му способност да погас€ва дългове.  онкретните параметри на фалита Ц продължителност, дължими плащани€ и т.н. Ц се определ€т от държавни служители, а самите процедури са гъвкави и подлежащи на адаптиране към различните казуси. »менно заради субективната оценка на нуждите и способностите на длъжника от страна на друго лице моделът е наречен по този начин Ц длъжникът се остав€ на милостта на съответни€ служител.  редиторите н€мат съществен контрол върху процеса и лично на мен моделът ми напомн€ определени лозунги и принципи от развити€ социализъм от средата на 80-те.  онкретното послание на този модел е социалното здраве и просперитета на обществото Ц гъвкавите норми всъщност предотврат€ват социалното изключване и заклейм€ване стигматизирането в следствие на задлъжн€ване.

¬ъпреки че на пръв поглед изглежда крайно хуманен и социален, може би това е моделът с най-гол€м риск от измами, предполагащ корупци€ на почти всички нива, което го прави лоша комбинаци€ от държавна регулаци€ в услови€ на пазарна икономика, ако го разглеждаме в контекста на страната ни. »менно поради това е крайно неприложим за Ѕългари€, отчитайки състо€нието на държавната администраци€ и нивата на корупци€ в страната. ќсвен това, за да има грижа за състо€нието на гражданите в обществото е необходимо да има както граждани със съответното гражданско поведение, така и общество, а за съжаление преобладаващото поведение тук е като на бежанци във враждебна страна.

¬место заключение

¬ същността си законовите норми съдържат определено послание по отношение на приемливото и неприемливото поведение. »менно в този смисъл †двете оси на регулаци€ (кредитор Ц длъжник и длъжникЦ общество) †предават посланието от чи€ гледна точка е неприемливо поведението на длъжника Ц дали става въпрос за лична отговорност в контекста на отношени€та му с кредитора или става въпрос за обществено недопустимо поведение (обществото Ц макар и косвено Ц също е фактор в тези отношени€, тъй като регулира нормите им от една страна, а от друга Ц плаща сметката на отписаните дългове).† »майки предвид всичко, казано до тук, когато говорим †за български закон за личните фалити е добре да се из€сни каква е целта на този закон, дългосрочното послание и очакваната пром€на в бъдеще за всички засегнати от него социални и икономически групи.† Ћипсата на фокус, цел и анализ на последстви€та в блуждаещите в пространството изказвани€ ги прави да изглеждат крайно хаотични и постав€т под съмнение компетентността на правещите ги.

«а да продължим темата и да навлезем в конкретиката на различните модели, в следващите четири публикации ще бъдат разгледани в детайли всеки един от моделите заедно конкретен пример как би изглеждал лични€ фалит, ако се прилага съответни€ модел.

–њ–Њ—Б–ї–µ–і–љ–∞ –њ—А–Њ–Љ—П–љ–∞ –І–µ—В–≤—К—А—В—К–Ї, 19 –°–µ–њ—В–µ–Љ–≤—А–Є 2013–≥.

ћениджър отдел "“ренинги и обучени€"
”правл€ващ съдружник в Ќео олект

–£–µ–±—Б–∞–є—В www.neocollect.bg –Ш–Ј–њ—А–∞—В–Є email –Р–і—А–µ—Б—К—В –љ–∞ –µ-–њ–Њ—Й–∞—В–∞ e –Ј–∞—Й–Є—В–µ–љ –Њ—В —Б–њ–∞–Љ –±–Њ—В–Њ–≤–µ. –Э—Г–ґ–µ–љ –≤–Є –µ javascript, –Ј–∞ –і–∞ –≥–Њ –≤–Є–і–Є—В–µ.
–Ю—Й–µ –Њ—В —В–∞–Ј–Є –Ї–∞—В–µ–≥–Њ—А–Є—П « Ћичните фалити - хроника на едно предизвестено невежество (част 1)
–Ф—А—Г–≥–∞—В–∞ —Б—В—А–∞–љ–∞ –љ–∞ –Љ–Њ–љ–µ—В–Є—В–µ

√ърба на монетата от 20 унгарски форинта

”нгарски форинт

‘оринт е наименованието на унгарската парична единица, като най-големи€т купюр е 20 000 форинта, а най-малки€ Ц 5. ћонети са купюрите от 5, 10, 20, 50, 100 и 200 форинта.

Ќа гърба на монетата от 20 е изобразена унгарска перуника. ƒругото име на перуниката е ирис и към това растително семейство принадлежат над 250 растени€. Ќ€кои от т€х се използват и като билки. —чита се, че надлъжните линии на цветовете служат, за да упътват насекомите към т€хната цел Ц нектара на растението.